Развиващ характер и възпитателна насоченост на обучението

  

К.Д.Ушински

Процесът на обучение в училище е едновременно и процес на целенасочено цялостно (духовно и физическо) развитие и възпитание. Развиващият характер и възпитателната насоченост на обучението се изразяват в това, че усвояването на знанията, уменията и навиците от учениците се осъществява в органическо единство с тяхното умствено развитие, с нравственото, естетическото, трудовото и физическото им възпитание.

   Физическото развитие на всеки един индивид се осъществява твърде нагледно (видимо) по определена генетична програма и се изразява в увеличаване до определени граници на скелета, мускулната маса и на много други анатомични показатели. Много по-сложен е механизмът на психическото, на личностното развитие на индивидите.

   Проблемът за отношението между обучение и развитие е централен проблем в педагогическата и психологическата наука. По този въпрос ценни мисли изказват още класиците на педагогиката. 

   Я.А.Коменски изтъква необходимостта обучението да се съобразява с особеностите на детето, с неговите възможности, с придвижването му в различните степени на развитието. Според него развитието се осъществява чрез обучение и възпитание, основаващи се на законите на природата.

    Ж.Ж.Русо издига идеята за естественото възпитание като средство за преодоляване на книжния характер на обучението, на неговата откъснатост от живота. И.Х.

   Песталоци разглежда обучението като средство за развитие на силите и способностите, заложени у детето от природата.

    И.Ф.Хербарт разработва теория за "възпитаващото обучение", което обаче свежда само до нравственото фомиране на личността, до изграждане предимно на религиозен мироглед у учениците.

    К.Д.Ушински подчертава значението за обучението на редица психически процеси: вниманието, паметта, въображението, чувствата, волята и др. Според него "възпитанието трябва да развие ума на човека и да му даде известен обем от сведения, но то трябва да запали в него жаждата за сериозен труд, без който неговият живот не може да бъде нито достоен, нито щастлив."

   В историята на педагогиката съществуват две противоположни гледища за изясняване на отношението между обучението и развитието.

1.       Според биологи-заторската концепция личностното развитие е изцяло предопределено от наследствеността, от божественото начало. То не зависи от обучението. Обучението се разглежда като външен процес, който трябва да бъде съгласуван с хода на детското развитие, т.е. използващ неговите постижения, но сам по себе си не  участващ активно в детското развитие и нищо не променящ в него.

2.       За социализаторската концепция личностното развитие изцяло зависи от условията на външната среда и преди всичко от обучението.

   Има учени, които разглеждат обучението и развитието като тъждествени процеси (У. Джеймс, Е. Торндайк и др.). Според тях всяко обучение е развиващо. Така например за Торндайк ученето е придобиване на нови форми на поведение чрез подкрепление на връзката между стимула и реакцията. Той обаче не прави разлика между ученето при хората и това при животните. Под поведение се разбира всякаква дейност на човека или животното - безразлично дали тя се състои от прости неволеви движения или включва уточнени мисли и чувства. Всяка крачка в обучението се разглежда и като крачка в развитието.

   Според съвременната наука развитието и обучението нито са тъждествени, нито са независими, изолирани един от друг процеси. Върху личностното развитие оказват влияние както наследствените, така и средовите фактори. В зависимост обаче от това, кои фактори се приемат за водещи, се разграничават две принципно различни концепции:

•        концепцията за т.нар. обучаемо развитие (Ж. Пиаже, 3. Фройд, Д.Дюи и др.). Ж.Пиаже например разглежда развитието като самостоятелен, вътрешен, спонтанен процес, който обучението не е в състояние да промени. Детето трябва да премине в своето развитие строго определени възрастови стадии ( дооперационни структури - формални операции - формален интелект), за да може обучението да започне да изпълнява своите специфични функции. Според автора  циклите на развитието винаги предшестват циклите на обучението: определени функции трябва да съзреят преди училището да пристъпи към формиране у детето на определени знания и навици. В неговата концепция социалното присъства само в качеството си  на страничен фактор на развитието, без да води до преустройване на вътрешното му съдържание. Ученето почти изцяло се определя от развитието и не зависи от обучението.

•  концепцията за развиващото обучение ( Л.С.Виготски, С.Л.Рубинщейн и техните последователи). Л.С.Виготски подлага на критика схващането на Ж.Пиаже за развитието като процес, управляван от вътрешни сили, подчиняващ се на иманентна логика. Особено ценна е идеята на Л.С.Виготски, че обучението следва да води развитието напред, че "педагогиката трябва да се ориентира не по вчерашния, а по утрешния ден на детското развитие". Между процесите на обучението и процесите на вътрешното развитие има единство, без те да са тъждествени. Обучението не е развитие, но ако е правилно организирано, то води след себе си детското умствено развитие, извиква на живот такива психични процеси, които извън обучението са невъзможни.