Затвърдяване на учебния материял- повторение. Прилагане на знанията.

   Затвърдяването на учебния материал допринася за неговото трайно усвояване, за запомняне и задържане на знанията, уменията и навиците в паметта. Известно запомняне се постига още при възприемането и при осмислянето и обобщаването, но това обикновено е недостатъчно, за да може ученикът свободно да използува научното. За трайното запомняне на учебния материал допринася организирането от учителя на специални дейности на учениците. Разбира се, качеството на запомнянето зависи преди всичко от разработката на новия учебен материал, от работата за неговото осмисляне и обобщаване. Колкото по-точни и по-пълни са възприятията и представите на учениците, колкото по-задълбочено са извършени осмислянето и обобщаването, толкова по-лесно и по-бързо се осъществява задържането на знанията в паметта.

   За затвърдяване на знанията, уменията и навиците най-голямо значение имат повторението, упражнението и преговорът. Те допринасят за укрепване на новосъздадени в кората на главния мозък на ученика временни нервни връзки. Основните процеси на паметта - запомнянето, съхраняването и възпроизвеждането позволяват да се разкрият механизмите на самото усвояване на знанията, уменията и навиците. То не е чисто репродуктивна дейност, а е активен, творчески процес, в който мисленето играе голяма роля. Съвременните изследвания свидетелствуват, че осмисленото запомняне е много по-продуктивно от механичното по отношение на неговата пълнота, точност, бързина, трайност и др. Както изтъква А.А.Смирнов "запомнянето трябва да се разглежда не като еднообразно многократно закрепване на онова, което трябва да се запомни, а като разнообразно протичаща дейност, всяко звено на която, т.е. всяко отделно повторение е насочено към решаване на нова задача".

   Неволевото запомняне, което се осъществява в процеса на възприемането, осмислянето и обобщаването на учебния материал не е в състояние да осигури трайното му усвояване. Поради това е необходимо учителят да организира дейността на учениците за целенасочено запомняне на учебното съдържание. За неговото затвърдяване особено много допринася повторение, което обикновено се определя като "майка на знанието". То може да бъде първично, текущо и обобщаващо. Обикновено първичното повторение се състои в просто устно или писмено възпроизвеждане на възприетото учебно съдържание. То допринася за по-доброто осъзнаване на това съдържание. Текущото повторение обикновено включва онези основни знания, които трябва да се усвоят трайно. Чрез него новите знания на учениците се свързват с по-рано придобитите, при което се използуват различни форми на повторение, като обаче се запазва в основни линии същият план, по който са получени знанията. Обобщаването повторение предполага търсене на нови връзки между усвоените и усвояваните знания, осъществяване на по-висш синтез на знанията. Обобщаването повторение играе голяма роля при уроците за систематизиране и обобщаване на знанията. По време на тези уроци учениците извършват по-сложна обобщаваща дейност, отделят главното и същественото, стигат до основни изводи.

За да бъде ефективно повторението трябва да отговаря на редица изисквания:

1. Повторението трябва да бъде целенасочено и добре мотивирано. Учителят трябва да полага специални грижи, за де предотвратява механичното запаметяване на материала. Необходимо е той да определи кой материал следва да се запомни точно и кой има информативен характер.

2. Повторенията трябва да се разпределят правилно по време и по форма, като се имат предвид основните закономерности на запомнянето и забравянето. Така например установено е, че забравянето е най-интензивно в първите няколко дни след възприемането. Образуваните временни нервни връзки са все още твърде слаби и, ако не се подкрепят, бързо отслабват или напълно изчезват. Поради това първото повторение е целесъобразно да се извърши именно през този период, а следващите могат да се разположат през по-големи интервали от време.

3. В зависимост от обема на учебния материал той може да се повтаря на части или изцяло.

4. Необходимо е учителят да се стреми да осигури интерес и активното участие на учениците при затвърдяването на знанията. Докато при възприемането на учебния материал неговата новост сама по себе си подбужда любознателността на учениците, по време на затвърдяването интересът им може да се стимулира чрез използуване на разнообразни и увлекателни дейности или чрез внасяне на някои нови елементи.

   За затвърдяване на учебния материал голяма роля играят упражненията. Те са основно средство за формиране у учениците на умения и навици. Съществува , много тясна връзка между знанията, уменията и навиците. Усвоените знания служат като основа за овладяване на умения и навици, а вече изградените умения и навици съдействуват за придобиване на нови знания, за тяхното затвърдяване и усъвършенстване.

   Процесът на формирането на уменията и навиците има свои особености, макар че следва основния път на познанието. Обособяват се следните условни етапи: 1) обяснение на учениците на предназначението на даденото умение или навик, посочване на неговата практическа ценност; 2) формулиране на правилата или актуализиране на тези знания, върху основата на които ще се придобиват дадените умения и навици; 3) показване от учителя на образеца на даденото действие; 4) първи упражнения, изпълнявани от учениците под наблюдението на учителя; 5) самостоятелни упражнения от учениците. Заедно с това се разграничават следните степени на формиране на навиците: 1) разбиране и усвояване на правилата, които лежат в основата на навичното действие; 2) преодоляване на първоначалните трудности при неговото изпълнение; 3) усъвършенствуване на новия начин на действуване; 4) запазване на постигнатото равнище на навичното действие и използуването му в практиката; 5) ново усъвършенствуване на вече формиралите се и затвърдени навици до степен на майсторство.

   Ефективността на упражненията зависи от тяхната съзнателност и целенасоченост, системност, последователност, разнообразие, постоянство и др. За да се избегне механичното подражаване от учениците на показания образец, необходимо е учителят да не се задоволява само с него, а да предлага разнообразни варианти на упражнения, които изискват да се анализират условията на дейността и да се извършват едни или други самостоятелни действия.

   Редица автори класифицират уменията и навиците в две групи: общоучебни и специални (предметни). Общоучебните имат универсален характер и намират приложение при обучението по всички учебни предмети, а специалните са характерни само един или друг предмет. Към общоучебните умения и навици Ю.К.Бабански отнася: 1) учебно-организационните (умение да се приема и набелязва задачата на дейността; умение рационално да се планира дейността); 2) учебно-информационните (умение да се работи с книгата, със справочници и др.; умение да се работи с технически източници на информация; умение да се осъществява наблюдение); 3) учебно-интелектуалните (умение да се мотивира своята дейност; умение внимателно да се възприема информацията; умение рационално да се запомня; умение логически да се осмисля учебният материал, да се отделя в него главното, умение да се решават проблемно-познавателни задачи, умение самостоятелно да се изпълняват упражненията; умение да се осъществява самоконтрол в учебно-познавателната дейност). Н.А.Лошкарьова обособява също три, но по-различни групи общоучебни умения и навици: 1) организация на учебния труд; 2) работа с книгата и с другите източници на информация; 3) култура на устната и писмената реч.

   Трябва да се отбележи, че много умения и навици се формират върху основата на знанията. Началото на тяхното формиране се поставя още в процеса на възприемането на учебния материал от учениците, на неговото осмисляне и обобщаване.

   Прилагането на знанията, уменията и навиците е заключително звено в процеса на обучението, което осигурява органическото единство между теорията и практиката. Усвояването на знанията, уменията и навиците не е самоцел, а е средство за решаване на разнообразни теоретически и практически задачи. Знания, които учениците не са в състояние да използуват са формални знания, които обременяват тяхното съзнание. Още по време на затвърдяването на учебния материал се осъществява първоначално практическо приложение на усвоеното, обаче главната цел е трайно да се запомнят знанията, което е важна предпоставка за тяхното самостоятелно и творческо използуване. От своя страна приложението на знанията, уменията и навиците допринася за тяхното по-добро запомняне. Но неговата главна цел е учениците да овладеят разнообразни методи за решаване на теоретически и практически задачи.

   Прилагането на знанията, уменията и навиците се осъществява чрез различните видове упражнения, повторения, самостоятелни работи на учениците, лабораторни и практически занятия, наблюдения, обществено-полезен и производителен труд и др. Практиката в процеса на обучението, подобно на общественоисторическата практика играе ролята на източник и основа на познанието, на критерий на истината. Разбира се, учебната практика не се покрива с обществена практика. Прилагането на знанията, уменията и навиците за учениците има определена специфика, свързана с възрастовите им особености, с характера на учебното съдържание и др. Практиката в процеса на обучението решава определени образователни и възпитателни задачи, но по своята насоченост - да подготвя учениците за живота, за социалната им реализация тя не се противопоставя на обществената практика.

   Практическото приложение на знанията, уменията и навиците не само разкрива пред учениците тяхното значение за материалната и духовната култура, а и им помага да осъзнаят и се убедят в активно-творческата, преобразуващата роля на науката като производителна сила. Учениците разбират, че научните знания са не само израз на обективно съществуващите закономерности в природата и обществото, а и средство за изменение на действителността. В процеса на практическото използуване на знанията учениците се убеждават в тяхната правилност и прогностична стойност. У тях се формира способност да използуват усвоените знания за обяснение на много нови факти и явления. Чрез практиката се осъществява тясна връзка между мисленето и действуването, между умствения и физическия труд, преодолява се формализмът, откъснатостта на обучението от живота. Разбира се, връзка между теорията и практиката се осъществява и в другите звена на учебното познание.