Знание и разбиране

   Съществува тясна връзка между знание и разбиране, но те не са тъждествени. Знанието е субективен образ на обективната действителност. Приложението на знанието е свързано с разбирането, което като процес е уясняване, движение от неяснота към яснота, а като продукт - такава яснота за един или друг обект, която позволява на субекта непосредствено да използува информацията за определени цели. Като субективно явление разбирането се осъществява чрез определени операции на уясняване, на преобразуване (декодиране, кодиране и прекодиране) на чуждия код в естествен, при което се осъществява взаимообратен преход от образен към знаков код и обратно. Основните параметри на разбирането са степента на използуване на информацията (пълно или непълно), начина на нейното използуване (пряко или непряко), осъзнаването на семантичното (смисловото) значение на информацията и на необходимите технологически операции. Информацията не може да съществува вън от своя материален носител, който е определен код. Тя може да се използува непосредствено, когато кодът е естествен, а ако кодът е чужд тя не може да се използува пряко и е необходимо чуждият код да се декодира в естествен .

   Осмислянето и обобщаването е активна, целенасочена и планомерна дейност, при която върху основата на конкретните възприятия и представи у учениците се формират научни понятия, отразяващи общите и съществените признаци на предметите и явленията. Познанието за реалната действителност би било извънредно бедно, ако се ограничи само с усещанията, възприятията и представите, тъй като те са единична форма на знания, отражение на външните признаци и свойства на предметите и явленията. Теоретическото овладяване на предметите и явленията се състои в познанието на тяхната същност, в преработката на сетивния материал и формирането на научни понятия. Преминаването от възприемане и натрупване на сетивен материал към неговото логично-абстрактно обработване е необходим етап, за да се стигне до истински знания.

   От философски аспект знанията са проверен в практиката резултат от познанието на обективната действителност, вярно нейно отражение в съзнанието на човека във формата на усещания, възприятия, представи и понятия. Знанията са органическо единство между сетивно и рационално. Те са резултат на активно, самостоятелно мислене, което е опосредствано и обобщено отражение на действителността в съзнанието. Знанията са тясно свързани с уменията и навиците, благодарение на които се осъществява приложението им. Обикновено под умение се разбира готовността и способността на човека да извършва определени действия върху основата на усвоените знания, а навикът се определя като автоматизирано действие, като усъвършенствувано умение, което се осъществява без специално насочване на вниманието, но под контрола на съзнанието. Някои автори обаче изтъкват, че сложните умения включват едни или други навици и прости умения като тяхна съставна част, т.е. че навикът може да бъде и по-елементарно действие в сравнение с умението. Знанията отразяват съдържателната страна на овладявания опит, а уменията и навиците - неговата действена страна.

   За овладяване на системата от научни понятия учениците трябва да извършват под ръководството на учителя разнообразни логически операции: сравнение, анализ, синтез, абстракция, обобщение и др. Чрез тези операции се обработва сетивният материал и се прониква в същността на предметите и явленията. Осмислянето и обобщаването се извършват върху основата на възприятията, опита, старите представи и понятия при решаващата роля на словото. Колкото по-богати са възприятията и представите на учениците, толкова по-тясна е връзката между тяхното мислене и език, толкова по-голяма е ролята на словото за формиране на нови представи и понятия. Учениците могат да достигнат до пълно осмисляне и разбиране на учебния материал по различни пътища: индуктивен, дедуктивен, аналитико-синтетичен. Едновременно с овладяването на понятията и закономерностите се развива логическото мислене на учениците, усъвършенствуват се познавателните им способности - анализът и синтезът, сравнението, абстракцията, обобщението и др. Осмислянето и обобщаването на учебния материал изисква от учениците да извършват не само разнообразни умствени, но и практически действия и операции с него. При това абстрактно-логическата дейност на учениците твърде често е съпроводена с редица затруднения, които произтичат от неумението им винаги безпогрешно да разграничават съществените от несъществените признаци на предметите и явленията. Най-типични грешки, които се допускат, са: 1) непълните обобщения, когато се изпускат някои съществени признаци; 2) обобщенията върху основата на несъществени признаци. За формиране на правилни обобщения голяма роля играе абстрахирането, при което се осъществява вариране на несъществените признаци на предметите и явленията. Наред с положителната абстракция, изразяваща се в отделяне на съществените признаци, и отрицателната абстракция, при която се отделят и отстраняват несъществените признаци, все по-голямо приложение придобива т.н. разчленяваща или противопоставяща абстракция, при която се разграничават съществените от несъществените признаци и учениците сами могат словесно да изразят принципа на вариацията на несъществените признаци.