Структурни компоненти на ученото

   В общата и педагогическата психология няма единство между авторите по въпроса за основните структурни компоненти на ученето, въпреки че почти всички смятат формирането на учебната дейност като важна задача на развиващото обучение.

    Още през 60-те години на XX век Д.Б.Елконин70 посочи, че основна единица (клетка) на учебната дейност е учебната задача, която има за цел и резултат изменението на самия действащ субект, а не изменението на предметите, с които той действа. Учебната дейност е преди всичко такава дейност, в резултат на която се извършват изменения в самия ученик. Тези изменения се извършват върху основата на неговите предметни действия.

   Както изтъкват В.В.Давидов и А.К.Маркова, концепцията за учебната дейност е едно от направленията в психологията за изучаване на процеса на учене, което обединява теориите за ученето, разработвани върху основата на дейностния подход. Тази концепция се характеризира със следните най-съществени подробности: първо, отстоява се дейностният подход към процеса на ученето; второ, учебната дейност се разглежда като единство от всички нейни компоненти; трето, специално се насочва вниманието към новообразуванията на учебната дейност - в интелектуалното развитие ( теоретичното мислене с неговите основни компоненти: рефлексия, произволност и вътрешен план на действие), в нравственото развитие (мотивацията); четвърто, съществува стремеж "да се прехвърли мост- от дейностния към личностния аспект в развитието на детето.

 

 И.И.Илясов

  В структурата на учебната дейност И.С.Якиманска отделя следните компоненти: потребности и мотиви, учебни задачи, тяхната реализация в учебни действия (различни по съдържание и характер), прийоми (способи) за тяхното изпълнение (включващи редица операции), контрол и оценка на учебните резултати, анализ на начините за тяхното постигане. Необходимостта от овладяване на знанията се разглежда като специфична човешка потребност, която се реализира чрез едни или други мотиви. Учебните действия се делят на специфични, осигуряващи усвояването на знанията в тяхното конкретно (предметно) съдържание, и общологически (сравнение, класификация и др.)- Учебните действия се обуславят от съдържанието на учебните задачи и се реализират чрез определени прийоми. Наред с конкретните прийоми, произтичащи от съдържанието на учебния материал, важно значение имат обобщените прийоми на умствената дейност: за запомняне, свързани със смисловата групировка на материала, със съставянето на план, с отделянето на опорни пунктове и др., за наблюдение, за създаване на образци, за решаване на задачи; прийомите, свързани със саморегулацията на учебната дейност, с нейното планиране, организиране, контролиране и пр.

   Според Е.Н.Кабанова-Мелер структурата на учебната дейност се състои от редица взаимосвързани компоненти. Сред тях се открояват:

1.       такива широко признати, като овладяване на система от знания, умения и навици, а също и мотивационен компонент (мотиви, познавателни интереси, съзнателно отношение към ученето и т.н);

2.       малко изучени - овладяване на система от прийоми на учебна работа, а също и на обобщени прийоми за управлението й от страна на учениците.

    В зависимост от особеностите на учебния предмет, възрастта на учениците, задачите на обучението един или друг компонент може да изпъкне на преден план. Според авторката обаче водеща роля в учебната дейност имат двата взаимосвързани компонента: овладяването на прийоми за учебна работа и за управлението й от страна на самите ученици. Тя смята, че в условията на развиващото обучение овладяването от учениците на целесъобразна система от прийоми следва да се превърне в специален предмет на внимание, наред с усвояването на знанията, на понятията и закономерностите.

   Т.И.Шамова разграничава пет основни компонента на ученето: мотивационен, ориентационен, съдържателно-операционен, ценностно-волеви и оценъчен. Мотивационният компонент обединява потребностите, интересите и мотивите, т.е. всичко, което осигурява включване на учениците в процеса на активно учене и поддържане на тази активност на всички етапи на учебното познание. Ориентационният компонент включва приемането от ученика на целта на учебната дейност, нейното планиране и прогнозиране. Съдържателно-операционният компонент се състои от две съставни части: система от водещи знания (факти, понятия, закони, теории) и способи за учене (като инструмент за получаване и преработка на информацията). Ценностно-волевият компонент включва: вниманието, което благоприятства за концентриране на умствените и практическите действия около главната цел на дейността; волята, която осигурява висока степен на целенасоченост на учебната дейност; емоционалната характеристика на дейността. Оценъчният компонент осигурява обратна информация за хода на извършваните действия върху основата на сравняване на получените резултати с предварително поставените цели. Успехът на дейността до голяма степен зависи от умението на ученика да я управлява, което се осъществява върху основата на самоконтрола.

   Според И.И.Илясов, независимо от голямото разнообразие на отделяните компоненти на ученето, различни са само два:

1.       получаването на усвояваните знания за обекта и действията с него

2.       отработване, овладяване на знанията и действията.

   Ето защо той обособява на макроравнище два компонента на ученето. В състава на първия макрокомпонент - усвояване на съдържанието на знанията и действията - се осъществява възникване в опита на учащия се на нови знания и действия с всички съдържателни и формални прости и съставни характеристики и производните от тях външни параметри. В състава на втория макрокомпонент - отработването на знанията и действията - се осъществява изменение на възникналите в опита на ученика нови знания и действия по формалните първични параметри и производните от тях външни характеристики (скорост, лекота на актуализация на знанията и осъществяване на действията). Авторът изтъква, че при разглеждането на ученето като дейност се срещат три съществени недостатъка:

1.       недостатъчно ясно разграничаване на дейността учене и на дейностите, усвоявани в ученето;

2.       непълно и недостатъчно системно използване на обща схема за анализ на процеса като дейност на личността в описаниието на ученето

3.       констатация за наличие в ученето на компоненти, свойствени на всяка дейност, без да се разкрива спецификата на тяхното съдържание по отношение на учението.

   И.И.Илясов изтъква, че доколкото ученето е изменение на субекта на дейността, неговото превръщане от невладеещ определени знания, умения и навици в техен притежател, то дейността учене може да бъде определена като дейност на самоизменение, саморазвитие и в качеството на неин предмет може да се разглежда опитът на самите учащи се, който се придобива при ученето чрез присвояване на елементите на социалния опит. Усвоеният фрагмент на социалния опит и изменението за сметка на това на предишния опит на ученика е продукт на дейността учене. Опитът на ученика като предмет и продукт на дейността учене е знание за обектите на действителността и действията и операциите за преобразуването на тези обекти при решаване на различни практически и научни задачи. Социалният опит и знания служат като средства на дейността учене, за изменение на опита на субекта.