Развиващо обучение ,интелектуално развитие

   Често пъти се изтъква, че всяко обучение води до едно или друго развитие на учениците (например на паметта, на вниманието, на уменията и навиците им за четене, писане и т.н.). Сега задачата обаче е да се формира цялостно личността на ученика - да се развие интелектът му, неговото творческо мислене, да се формира у него активна жизнена позиция, да се изградят ценни нравствени и естетически качества. Развиващият характер на обучението не се свежда само до формиране на интелекта, а обхваща всички страни, сфери и характеристики на личността.

   Реализирането в училищната практика на принципите и изискванията на развиващото обучение твърде често е съпроводено с редица трудности поради недостатъчната разработеност на проблема за критериите за цялостното развитие на ученика в процеса на обучението. Дори по отношение на диагностиката на умственото развитие на учениците като един от сравнително добре изяснените въпроси различните автори използват най-разнообразни критерии. Така например Н.А.Менчинска обособява следните критерии за умствено, развитие:

1.       темп на усвояване;

2.       гъвкавост на мисловния процес;

3.       връзка на нагледните и абстрактните компоненти на мисленето;

4.       равнище на аналитико- синтетичната дейност.

  За Е.Н.Кабанова-Мелер основен критерий за умствено развитие е пренасянето (трансферът) на рационалните прийоми на умствената дейност.

 З.И.Калмикова разглежда продуктивното мислене като основа, ядро на интелектуалното развитие. Според нея най-важният показател за развитие на продуктивното мислене на учениците е тяхната обучаемост, която представлява сложна динамична система от интелектуални свойства на личността, формиращи качествата на ума. Като най-важни качества на ума тя сочи: неговата дълбочина, гъвкавост, устойчивост, осъзнатост (рефлексия), самостоятелност и икономичност. Тези качества се разглеждат и като компоненти на обучаемостта. За диагностициране на обучаемостта може да се използва както аналитичен, така и синтетичен подход. При аналитичния подход на изпитвания се предлага съвкупност от задачи, чрез всяка от които се оценява един от компонентите на обучаемостта, а при синтетичния подход се поставя такъв проблем, по решаването на който се съди за цялата съвкупност от компоненти на обучаемостта.

   Развиващият характер на обучението включва в себе си и неговата възпитателна насоченост. Една от основните особености на обучението е, че то възпитава, че то не може да се откъсне от решаването на възпитателни задачи. В редица трудове и учебни помагала по дидактика и педагогика на възпитателната насоченост на обучението се обръща специално внимание. Обучението се разглежда не само като процес на усвояване на знания, умения и навици, а преди всичко като процес на формиране на личността на ученика. Така например за Х.Й.Лийметс обучението е форма на възпитание наред с възпитанието в тесния смисъл на думата. Трябва обаче да се посочи, че различните автори отнасят възпитателната насоченост на обучението към различни категории. Едни автори разглеждат възпитаващата насоченост на обучението като негова иманентна характеристика. Според други тя е закономерност на обучението. Редица автори я смятат за самостоятелен Дидактически принцип.

Лихачов

   В дидактическата и педагогическата литература се посочват различни фактори, които в процеса на обучението оказват влияние върху възпитанието на учениците: съдържанието на образованието, методите на обучението, неговите оганизационни форми, отношенията между учителя и учениците, от една страна, и между самите учители или ученици, от друга и т.н.

   Както изтъква В.М.Коротов , проблемът за възпитаващото обучение има няколко взаимно свързани аспекти. Голям възпитатален и образователен потенциал е заложен в самия учебен материал, който включва най-разнообразна информация, усвоявана от ученика в процеса на неговата дейност. Учебната дейност от своя страна съдържа богати възможности за възпитателно въздействие, което е тясно свързано с начините на усвояване на програмното съдържание от учениците, със степента на тяхната самостоятелност. Реализирането на тези възможности до голяма степен зависи от педагогическото майсторство на учителя, от това, доколко той умее да използва ефективни методи и средства, да прилага комплексно-интегрален подход за решаване на новите цели и задачи, стоящи пред училището.

   За повишаване на възпитателната насоченост на обучението с оглед на пълноценното реализиране на неговите формиращи личността функции особена актуалност придобива изискването за единство между обучение и възпитание.

   Голяма роля за формиране на личността на ученика, на неговото идейно-нравствено отношение към живота играе съдържанието на обучението. Научните знания обаче сами по себе си не водят до висока нравственост, въпреки че са съществена предпоставка за нейното изграждане. В.И.Толстих говори не само за противоречие, а дори и за конфликт между знание и съзнание, образование и нравственост. "Конфликтът между знание и съзнание, между образование и нравственост, който се наблюдава в реалната практика, ни заставя да отхвърлим традиционната представа, че прогресът на науката, на образованието автоматически води до нарастване на съзнателността, съпровожда се с моралния прогрес." На необходимостта от преодоляване на антиномията между научното образование и нравственото възпитание обръщат внимание и други автори . Според А.С. Арсениев по отношение на нравственото възпитание на личността научното образование трябва да се разглежда като средство за развитие на една от същностните сили на човека.

   Редица важни възпитателни аспекти на обучението разглежда Б.Т. Лихачов, който изтъква, че единството между обучението и възпитанието не означава отричане на спецификата на тези процеси, техните особености. Именно върху тази основа могат да се разкрият закономерностите на единния учебно-възпитателен процес, да се разработи системата на неговите принципи, методи и форми.

   Реализирането на възпитателните възможности на обучението поставя на преден план редица теоретически проблеми за изясняване на неговата същност, функции и цели, за нов подход при определяне на неговото съдържание, принципи, методи и форми. Не по-малко важно значение обаче имат и проблемите с практическа насоченост, които се отнасят до цялостната организация на педагогическото общуване. Овладяването на неговите механизми е важна предпоставка за реализиране на многообразните му функции като фактор за формиране на личността на подрастващия - за приобщаването е към социалните, културните и нравствените ценности, за изявата на нейните същностни сили. Оптималното педагогическо общуване в процеса на обучението осигурява не само благоприятен климат, атмосфера за изграждане на нов тип взаимоотношения между учители и ученици, а и създава най-добри условия за ефективно дидактическо взаимодействие, за духовно-практическо усвояване на действителността. В процеса на непосредственото педагогическо общуване на учащите се с учителя и на организираното от него общуване между самите ученици при изучаване на учебното съдържание се осъществява самопознанието, саморазвитието, самоусъвършенстването на личността. В различните форми на съвместната учебна дейност се утвърждават сътрудничеството, взаимопомощта, самостоятелността, самодейността, решават се в единство образователни и възпитателни задачи.