Принцип за индивидуален подход

   Принципът за индивидуален подход се приема от повечето от учените (М.Андреев, Д.Денев, Н.ГКазански и Т.Н.Назарова и др.). Редица автори го разглеждат под различни наименования: "принцип за индивудализация на обучението" (С.П.Баранов), "принцип за индивидуален подход в условията на колективната работа с групата" (А.П.Кондратюк), "принцип за колективен характер на обучението и отчитане на индивидуалните особености на учениците" (М.А.Дани-лов, Н.В.Савин). Има и автори, които свързват индивидуалния подход с принципа за научност (Т.А.Илина), с достъпността (Хр.Николов) и др.

   Значението на този принцип се изтъква още от класиците - педагози. Я.А.Коменски свързва индивидуалния подход с индивидуалните различия между подрастващите. Едни - подчертава той - са остроумни, любознателни и податливи, други са остроумни, но бавни, макар и послушни, трети са остроумни и любознателни, но упорити и непреклонни, и т.н. Той привежда думите на Плу-тарх: "Какви да се раждат децата, не зависи от никоя човешка власт, но да станат добри чрез правилно възпитание, това е в наша власт!"

К.Д.Ушински отбелязва: "ако педагогиката иска да възпитава човека във всяко отношение, тя е длъжна да го опознава също във всяко отношение..."72

   Индивидуалният подход в съвременното училище се изгражда върху основата на хуманизма и демократизма, на безграничната вяра в силите и възможностите на човека.

    Принципът за индивидуален подход и принципът за достъпност на обучението взаимно се допълват. Те изразяват диалектиката между общото и особеното, типологичното и индивидуалното в развитието на личността. Процесът на обучение, основан върху общите и индивидуалните особености на учениците, гарантира не само успешно усвояване на учебното съдържание, а и тяхното цялостно развитие. При това колкото по-добре учителят познава общите, типологичните особености на учениците, толкова по-дълбоко може да вникне в индивидуалните им прояви. Индивидуалните особености могат да влияят както положително, така и отрицателно върху учебната дейност, а също така да бъдат и неутрални. Тези особености се обуславят от действието на различни фактори. Наред с анатомо-физиологическото и невро-психическото развитие на организма върху тях съществено влияние оказват различните условия на живот и изпитание. В миналото постъпващите в училище деца са имали приблизително еднакво равнище на подготовка и развитие. Сега децата съществено се отличават помежду си по своите знания и умения, по своето поведение и отношение към училището. Под въздействие на най-разнообразните средства за масова информация и комуникация тези различия още повече се задълбочават.

   Индивидуалното своеобразие на подрастващите се изразява както в количествено, така и в качествено отношение. То се отнася не само за отделните психически характеристики, а и за цялата личност всеки един от тях. Големи различия между учениците съществуват по отношение на обема и качеството на техните знания, умения и навици, на равнището на познавателната им дейност, на емоционално-волевото им развитие, на техните интереси, работоспособност и др. Възрастовите показатели на психическото развитие са извънредно подвижни, динамични. Ученици, които имат гъвкаво мислене проявяват творчески подход към учебния материал, стремят се да разглеждат едно и също явление от различни страни, да търсят зависимости, които произтичат от вече изучените и др. Някои ученици, особено в началните класове, се отличават с по-голяма инертност на мисленето и твърде често механично пренасят начините за решаване на една задача върху друга, която съществено се различава от нея. За постепенното преодоляване на инертността на мисленето допринася овладяването на рационални методи на учебна и умствена дейност.
   Върху ефективността на ученето също оказва влияние съотношението между конкретното и абстрактното в познавателната дейност на учениците, умението им да осъществяват своевременно нужния преход. Наред с това типологичните особености на висшата нервна дейност могат да придават на ученето известно своеобразие, без да влияят непосредствено върху неговата ефективност. При някои ученици например може да преобладава нагледно-образното мислене, при други - абстрактно-логическото, а при трети - и двата типа да са представени равномерно. Успехът на ученето зависи не само от интелектуалните качества на личността. Голямо значение имат отношението на учениците към учебната работа, наличието у тях на устойчиви познавателни интереси, техните морално-волеви качества. Например недисциплинираността на някои ученици, невниманието им, неумението им да слушат изложението на учителя или да работят самостоятелно им пречат да се учат добре. Това налага учителят да полага за тези ученици специални грижи.

   Индивидуалният подход в обучението изисква учителят постоянно да изучава специфичните особености на учениците. Доброто познаване от него на тези особености е важна предпоставка за ефективно обучение. Наред със всекидневното наблюдение над дейността и проявите на учениците, богата информация за индивидуалните им различия осигуряват специалните беседи с тях, както и възлагането им от учителя на определени задачи. Разнообразието на използуваните от учителя методи позволява той да опознае всеки ученик всестранно - бързината и точността на възприемане, на осмисляне и обобщаване на учебния материал, особеностите на вниманието, паметта, мисленето и въображението на ученика, културата на неговата устна и писмена реч, умението му самостоятелно да решава познавателни и практически задачи и т.н. Необходимо е да се подчертае, че индивидуалният подход в обучението изисква учителят да изучава особеностите на всички ученици в класа - не само на изоставащите и неуспяващите, а и на добрите, и на най-изявените. По този начин той ще може да оказва диференцирана помощ на всеки един ученик, ще може успешно да съчетава фронталните с груповите и индивидуалните форми на обучение. Индивидуалният подход е необходим и към "затворените", често пъти неуверени в своите сили, и към прекалено самонадеяните и самоуверените ученици.

С.П.Баранов формулира следните изисквания към учителя, които произтичат от принципа за индивидуален подход:

1. Постоянно да изучава индивидуалните особености на личността. Добре да разбира условията на живот на ученика в семейството, в средата на неговите връстници. Да определя кои фактори оказват най-съществено влияние върху неговото развитие и формиране.

2. Да определя кои от индивидуалните особености оказват положително, кои- отрицателно въздействие върху процеса на учене, и кои са неутрални.

3. Да определя конкретната учебно-възпитателна задача за дадения ученик, която може да разреши с помощта на индивидуалния подход.

4. Да намери средства за индивидуален подход и система на индивидуални педагогически въздействия.

   Индивидуалният подход към учениците има голямо значение не само за обучението, а и за възпитанието им. Той е в основата на съвременната диференциация и индивидуализация на учебно-възпитателния процес.