Принцип за трайно овладяване на знанията уменията и навиците

   Принципът за трайно овладяване на знанията, уменията и навиците може да се отнесе към безспорните Дидактически принципи. Повечето от авторите го разглеждат като самостоятелен принцип под различни наименования: "принцип за трайност", "принцип за трайност на обучението", "принцип за трайност ча усвояване на знанията, уменията и навиците" и др. Някои автори използуват наименованията "принцип за трайност, осъзнатост и действеност на резултатите от образованието и развитието" (Ю.К.Бабански), "принцип за трайност на усвояване на знанията и всестранно развитие на познавателните сили на учениците" ; М.А.Данилов, Н.В.Савин), "принцип за трайност на резултатите от обучението и за развитие на познавателните сили на учениците" (М.Н.Скаткин) и др.

   Класиците на педагогическата мисъл високо ценят този принцип. Я.А.Ко-менски изтъква, че "образованието не може да се доведе до основност без повторения и упражнения, колкото е възможно по-чести и правилно наредени."

К.Д.Ушински 

К.Д.Ушински    отбелязва: "Нашето училище особено страда от забравяне, то много сипва в главата на децата и рядко се запитва дали остава нещо от насипаното. Добре ще е, ако ученикът по-малко забравя, отколкото научава. Но ако приходът е равен на разхода, то в главата остава нула и още по-лошо от нула - привичката нищо да не се помни трайно и да се забравя бързо." И.Х.Песталоци смята трайното усвояване на знанията като главно основание на обучението. "Необходимо е - пише той - да се движим напред бавно и никога да не минаваме към каквото и да било ново, докато старото не се запечата неизгладимо в съзнанието на ученика, защото в това се заключава смисълът на цялото обучение."

   Смисълът на разглеждания принцип се състои в осигуряване на задълбочени и трайни знания, умения и навици, в постигане на такива резултати от обучението, които позволяват на учениците да използуват усвоеното както в по-нататъшната си учебна работа, така и за решаване на разнообразни практически задачи. Трайно усвоеният материал благоприятствува за развитието на познавателните способности на учениците, на паметта, мисленето, въображението и другите психически процеси, на всички страни на личността.

   Трайни са онези знания, умения и навици, които се запазват за дълго време в съзнанието на учениците, могат да се възпроизвеждат без особени усилия и да се прилагат в нови, различни ситуации.

   В условията на съвременната научно-техническа революция обемът и количеството на научната информация непрекъснато се увеличават. Основателно възниква въпросът: всички ли придобивани от учениците знания, цялата ли учебна информация трябва да се запомнят за цял живот? Част от знанията, получени в училище, ученикът с течение на времето забравя. Но и тези знания не изчезват безследно, а оставят следи в интелектуалното му развитие. М.Планк казва, че образованието е онова, което остава, след като всичко изучено се забрави. Трайно трябва да бъдат овладявани основните, главните, съществените идеи, понятия и закони от изучаваната област от действителността, най-важните факти за правилното разбиране на теоретичните положения, системата от методи за самостоятелно ориентиране в знанията, за придобиване на нови знания. Трайно усвоените знания служат като основа за придобиване на нови знания. В противен случай учениците няма да имат никакъв напредък в учебната работа и постоянно биха търсили справичници, обучението губи своя смисъл.

   Усвояването на знанията, уменията и навиците е процес на тяхното непрекъснато затвърдяване, разширяване и задълбочаване. Основа за трайното овладяване на учебния материал е паметта, която е сложен психически процес на запечатване, съхраняване и възпроизвеждане на информацията. При това особено значение има не толкова механичната, колкото логическата памет, усвояване на материала съзнателно, с разбиране. Мисленето играе изключително голяма, доминираща роля за трайното закрепване, задържане и актуализиране на информацията. Чрез него се разкриват съществените връзки и зависимости, открояват се основните положения, които следва да се запомнят. Механичното запомняне, зазубрянето на материала без неговото осмисляне често пъти го превръща в ненужен баланс в съзнанието на учениците.

   Този недостатък на старото училище сполучливо разкрива известният руски педагог С.Т.Шацки , спомняйки си за годините на своето учене. Той привежда следния текст от учебника по история: "Казват, че Александър Велики се родил същата нощ, когато безумният грък Херострат, желаейки да увековечи своето име в историята, запалва великият храм на Диана Ефеска." - "Кога се е родил Александър Велики?" - пита учителят ученика. - "Когато безумният грък Херострат..." - Ясно - прекъсва го учителят - запомнил си". И с поредната четворка с минус оценява неговите познания по история.

   Запомнянето и съпровождащият го естествен процес на забравяне зависят преди всичко от начина на преподаване и усвояване на учебния материал, както и от равнището на развитието на познавателните способности на учениците, на техните емоционални и волеви процеси. Важно значение има ясното и достъпното изложение на материала на учителя, умението му да стимулира познавателната дейност на учениците, да въздействува емоционално върху тяхната психика, да формира трайни интереси. Запомнянето има избирателен характер и зависи доколко една или друга информация е значима за личността, задоволява определени нейни потребности и интереси. Правилното възприемане на учебното съдържание от учениците, участието в този процес на повече анализатори е необходима предпоставка за трайното му запомняне. Важна роля играят методите на обучение, които трябва да активизират учениците да извършват разнообразна дейност за осмисляне и обобщаване на възприетия от тях материал. Експериментално е установено, че целенасоченото, мотивираното запомняне допринася и за по-добро разбиране на усвояването. На учениците трябва да се предоставя възможност да използуват знанията за решаване на разнообразни познавателни и практически задачи. За трайно запомняне на знанията допринася тяхната системна и ритмична проверка от учителя.

   Основни методи за затвърдяване на учебния материал са повторението, упражнението и преговорът. Текущото повторение играе голяма роля за свързване на старите знания с новите, а обобщаващото повторение и преговорът допринасят за систематизиране на изученото. Изпълнението на разнообразни упражнения формира у учениците умения и навици за прилагане на знанията на практика. Уроците за начален, срочен и годишен преговор позволяват да се обобщи и затвърди голяма част от учебния материал или всичко, което е изучено през срока и годината. Понякога материалът недостатъчно трайно се запомня поради малкото количество упражнения и самостоятелни работи, извършвани от учениците по време на изучаването му.

Ефективността на повторението, упражнението и преговора зависи от редица условия. Още К.Д.Ушински посочва, че повторението трябва да предотвратява забравянето, а не да възобновява забравеното. Повторението е успешно, когато е правилно организирано. То винаги следва да включва и някои нови елементи от материала, като се избягва буквалното, еднотипното повторение. Упражненията също трябва да бъдат разнообразни по форма и съдържание, степенувани по трудност, правилно разпределени по време, да изискват от учениците да извършват съзнателна аналитико-синтетична дейност над учебния материал: да отделят основните, водещите идеи, да сравняват, обобщават, класифицират и пр.

   Трайността на знанията, уменията и навиците зависи от обема и сложността на учебния материал, от неговата сполучлива дозировка.

   Запомнянето трябва да има осмислен, а не механичен характер. Необходимо е в процеса на обучението у учениците да се формират редица умения и навици за умствена работа, като се съчетава неволевото с волевото запомняне на учебния материал. Учителят на началните класове трябва да полага специални грижи да научи учениците да разграничават същественото от подробностите, да преодолява тяхната склонност към дословно възпроизвеждане на учебното съдържание.

Според С.П.Баранов принципът за трайност на знанията в обучението трябва да удовлетворява следните условия:

1. да се отделя главното в изучавания учебен материал;
2. то да се свързва с онова, което ученикът знае по дадения въпрос;
3. знанията да бъдат включени в системата от възгледи и убеждения на ученика;
4. да се предоставя на учениците възможност да извършват различни упражнения и практически действия с материала.