Принцип за нагледност

 За пръв път принципът за нагледност теоретически обосновава Я.А.Ко-менски, който го разглежда като основа за всяко успешно обучение. Той формулира известното в дидактиката "златно правило", което гласи: "Всичко, доколкото е възможно, да се представя на сетивата, а именно: което се вижда - на зрението, което се чува - на слуха, което мирише - на мириса, което се вкусва -на вкуса, което се пипа - на осезанието, а което може да се възприеме едновременно с няколко сетива, то да се поднесе едновременно на няколко." 

   Педагогът-класик остро критикува книжния характер на средновековното обучение, при което учениците често пъти повтарят "учени фрази", оставайки си дълбоки невежи като враната от баснята на Езоп. "Хората - пише той - да се учат да черпят, доколкото това е възможно, мъдростта си не от книгите, но от небето и земята, от дъбовете и буковете, т.е. те трябва да се учат за познават и изследват самите неща, а не само чуждите наблюдения и свидетелства за нещата." Я.А.Коменски възприема сенсуализма на Франсиз Бейкън - философско учение, според което главен и дори единствен източник на познанието са сетивата. И за Коменски начало на познанието са сетивата. Той често повтаря във "Велика дидактика": "няма нищо в интелекта, което по-рано да не е било в сетивата". Неговият учебник "Сетивният свят в картини" е своеобразна енциклопедия за началните знания за света, в която всичките 150 текста се придружават от илюстрации. Нагледни средства в обучението се използуват още в древния Египет, древна Гърция, в Китай и Рим. Преди Коменски Франсоа Рабле (XVI в.) в своя роман "Гаргантюа и Пантагрюел" художествено представя ролята на нагледността, но не обосновава нейното цялостно значение.
   След Коменски идеята за ролята на нагледността при обучението доразвиват Ж.Ж.Русо, Й.Х.Песталоци, А.Дистервег, К.Д.Ушински и др. Русо обаче абсолютизира значението на нагледността, когато препоръчва неговият Емил до 12-годишна възраст да се учи само от непосредствените си наблюдения над природата, без да използува книгите.
   Й.Х.Песталоци смята за своя най-голяма заслуга пред педагогическата наука, че е положил висшия принцип, който я управлява - че нагледността е основа на всяко знание. Тази хиперболизация на нагледността е била оправдана в борбата срещу схоластичното, догматичното обучение в миналото. Нагледността обаче не е единствена основа на познанието, а само начало, предпоставка за него. Като обосновава психологически нагледността в обучението, К.Д.Ушински изтъква, че нагледните пособия са само средство за активизиране на мисловната дейност на учениците. "Детето - пише той - мисли с форми, цветове, звуци, с усещания въобще." "Детската природа се нуждае от нагледност. Научете детето на пет каквито и да било неизвестни нему думи и то ще се мъчи над тях дълго и напразно; но свържете с картинки двадесет такива думи и детето ще ги усвои бързо."
   Същността на принципа за нагледност се изразява в изискването сло-сното изложение и усвояване на учебното съдържание да се съчетава с несредственото възприемане от учениците на изучаваните предмети и явления или на техните изображения. Съвременната интерпретация на този принцип се основава на взаимовръзката и органическото единство между сетивното и логическото познание.  Същността на принципа за нагледност може да се разкрие само върху основата на единството между конкретното и абстрактното познание.  Нагледността не се свежда само до емпиричното, до сетивно конкретното. Процесът на познанието е непрекъснат възход от сетивната (емпиричната) конкретност към абстракциите, които отразяват нейните различни страни, и от тях към научната, към мисловната конкретност.
   За гносеологията изходен пункт и крайна цел на познанието е конкретното с неговото неизчерпаемо многообразие. Едностранчивата интерпретация на принципа за нагледност само като изискване учениците просто да възприемат изучаваните предмети и явления или техните изображения без осъществяване на органическа връзка с развитието на мисленето, с решаването на разнообразни познавателни задачи води до нарушаване на логиката на процеса на усвояването. Всяко действително възприятие се извършва при активното участие на мисленето. При това освен конкретност от нагледен, сетивен характер съществува и мисловна, логическа, теоретическа конкретност. Нагледното не винаги е първично, то може да заема различно място в процеса на овладяване на учебното съдържание. В едни случаи усвояването действително започва с възприятия, наблюдения или практически действия, а в други случаи знанията се получават върху основата на теоретическите положения, на системата от понятия, вече усвоени на предшествуващите етапи на обучението.
   В зависимост от съотношението между конкретното и абстрактното в познавателния процес може да има няколко разновидности онагледяване:

1. наблюденията да предшествуват обясненията на учителя,
2. наблюденията и обясненията да се извършват едновременно, 
3. наблюденията да се провеждат след обясненията. 

   Тези разновидности на онагледяването взаимно се преплитат. Въпросът за съчетаването между словото на учителя и нагледните средства в процеса на обучението се изследва специално от Л.В.Занков. Той разграничава няколко форми на съчетание: При първата форма учителят чрез словото си ръководи непосредствените наблюдения на учениците, т.е. знанията за обекта, за неговите непосредствено възприемани свойства и отношения учениците извличат от самия нагледен обект в процеса на наблюдението. Противоположна на нея е третата форма, при която словото дава знания за свойствата на обекта, а нагледните средства ги илюстрират или конкретизират. Втората форма се характеризира с това, че чрез словото си учителят, върху основата на осъщественото от учениците наблюдение на нагледните обекти и на знанията, с които разполагат, ги води към осмисляне на връзките между явленията. Четвъртата форма се отличава съществено от втората: при нея учителят, отправяйки се от осъщественото от учениците наблюдение на нагледните обекти, сам съобщава сведения за връзките между явленията или прави извод, обединява, обобщава отделните данни. Авторът изтъква, че тези форми обобщават всички случаи на съчетание между словото и нагледните средства, когато учениците само възприемат нагледните обекти. При изпълнение от тях на практически действия в процеса на трудовото обучение, по време на лабораторни занятия и други се използуват още две форми на съчетание.
   Много автори разглеждат въпроса за видовете нагледност. В зависимост от характера на нагледността и използуваните нагледни средства се предлагат различни класификации. Разграничават се:

1. натурална (естествена, непосредствена) нагледност, към която се отнасят реалните предмети и явления от действителността, които се изучават - растения, животни, минерали, машини, документи и др. С някои от . тях учениците се запознават в класна стая, а с други - чрез наблюдения в тяхната ; естествена среда;
2. изкуствена (опосредствана, косвена) нагледност, която от \ своя страна бива:

• обемна (предметна), включваща модели, макети, уреди за опитна работа и др.;
• изобразителна, включваща рисунки, картини, диафилми, диапозитиви, кинофилми и др.;
• символична, включваща планове, карти, ноти и др.;
• графична, включваща схеми, таблици, диаграми, чертежи и др. 

Някои автори обособяват:

1. предметнообразна нагледност - естествените предмети или техните заместители и изображения;
2. словеснообразна нагледност - формирането у учениците на ярки представи за изучаваните предмети и явления чрез словото; 
3. условноизобразителна нагледност - схемите, чертежите, картините, рисунките и др. 

   В зависимост от физическото явление дразнител и съответния възприемащ анализатор може да се говори за зрителна (оптическа), за слухова и за слухово-зрителна (аудио-визуална) нагледност. В зависимост от това, дали процесите и явленията се представят в покой или в движение, се разграничават статична и динамична нагледност. Особено голяма роля за осъществяване на динамичната нагледност играят техническите средства за обучение: киното, телевизията, видеомагнетофонът, компютърът и др. В психолого-педагогически план може да се говори за външна и вътрешна нагледност. Външната нагледност се свързва обикновено със сетивната нагледност, резултат на прякото действие на предметите и явленията или техните заместители и изображения върху съзнанието. Вътрешната нагледност се изразява в развитието на способността за бърза актуализация на наличните представи и особено на тяхното динамично комбиниране.
   С.П.Баранов смята, че предметите и явленията в естествените условия на тяхното съществуване не могат да се разглеждат като нагледни пособия. Според него най-съществените признаци на понятието "нагледно пособие" са:

1. всяко нагледно пособие е модел на реални процеси - или видоизменен предмет, или видоизменени условия на неговото съществуване, или и едното, и другото;
2. всеки материален или знаков модел може да бъде нагледно пособие, когато се създава за изпълнение на учебни задачи
3. нагледните пособия върху основата на усещанията и възприятията формират сетивен образ, представи, от които (а не от самото нагледно пособие) върху основата на съответни умозаключения се прави извод. 

   За осъществяване на резултатно онагледяване особено важно значение има съблюдаването на редица изисквания. По-важните от тях са:

1. Подборът на нагледните средства са извършва с оглед на поставената цел и задачи.
2. Нагледните средства да са съобразени с възрастовите познавателни възможности на учениците и да притежават необходимите хигиенни и естетически качества.
3. Нагледните средства се използуват в най-подходящия момент от урока или съответната друга форма на обучение.
4. Необходимо е учителят да подготви учениците за възприемане на нагледните средства и по време на онагледяването да насочва тяхното внимание към всестранното и с възможно повече анализатори възприемане на главните и съществените страни на обектите, които моделират.
5. Обикновено не се препоръчва нагледните средства да се излагат на показват предварително, за да не отклоняват вниманието на учениците.
6. По възможност предметите и явленията да се показват в тяхното движение, изменение и развитие.
7. Необходимо е да не се прекалява с използуването на много нагледни средства, като същевременно се внимава да не се допусне недостатъчно онагледяване. 

   За учениците от началните класове нагледните средства трябва да бъдат по възможност достатъчно ярки, образни и да не са много сложни. Не всеки сетивно възприеман обект е и нагледен за малкия ученик. Необходимо е този обект да не е много сложен и да съдържа познати за ученика елементи. Наличието на много конкретни детайли в нагледните пособия твърде често води до отклоняване на вниманието на децата от съществените признаци на изучаваните обекти. Наред с използуването на предметни нагледни средства учителят постепенно трябва да въвежда елементи на моделиране, да запознава учениците с някои модели, отразяващи абстрактни, теоретически понятия . Именно през ранната училищна възраст се осъществява преходът от нагледно-образното към абстрактно-логическото мислене. Нагледността може да ускори или да забави този преход.