Принцип за научност

     Същността на този принцип се изразява в изискването на учениците да се предлагат строго научни знания, които представляват точно установени от науката положения (факти, идеи, изводи, закономерности) и да се използуват за тяхното преподаване и усвояване адекватни методи и форми на обучение, отразяващи в Дидактически редуциран вид равнището на изучаваната област от социалния опит. 

   Редица автори разглеждат принципа за научност само като принцип за подбор на съдържанието на образованието и обучението. При такъв подход съществува опасност да се подцени операционално-технологическата страна на обучението, при което усвояването на научни знания от учениците да не се съпровожда с овладяване от тях на научни методи за познание и практическа дейност. Не са изключени и такива случаи, при които усвояването на научни знания се извършва чрез стари, отживели вече времето си методи. С други думи, принципът за научност има значение не само за подбора на учебното съдържание, а и за цялото обучение, т.е. може да се разглежда като самостоятелен Дидактически принцип.

   Принципът за научност има за своя теоретическа основа гносеологията, която разглежда познанието като сложен, дналектически противоречив процес на все по-дълбоко отражение на закономерностите на обкръжаващия свят, на вътрешните, съществените свойства на предметите и явленията в човешкото съзнание. В характеристиката на този принцип се включват два основни елемента: отражението на действителността в съзнанието и възможностите за формиране на самото съзнание. Ролята на науката се проявява с изключителна сила в съвременните условия. Само като овладее добре научните знания, в които е концентриран многовековният опит на човечеството, младото поколение ще може ефективно да участвува в социалния живот. Научните знания непрекъснато се разширяват по своя обем и се изменят в качествено отношение. По данни на редица учени на всеки 7-10 години научните знания се удвояват. Познавателните възможности на учениците също се разширяват, но не с такива темпове, с които нарастват научните знания. "Ножицата" между научните знания и познавателните възможности на учениците все повече се разтваря. Поради това се налага да се извършва строг подбор на най-съществените факти и закономерности от отделните науки или области на социалния опит, а също да се използуват адекватни методи за тяхното усвояване от учениците. Научните знания могат с различна дълбочина да отразяват действителността. 

М.Н.Скаткин

  Развитието на самата наука е съпроводено с все по-дълбоко проникване в същността и закономерностите на предметите и явленията. В съответствие с нарастващите познавателни възможности на учениците обемът и равнището на усвояваните от тях научни знания непрекъснато се повишават. Заедно с това се използуват и по-разнообразни методи за приложение на изученото. Научността при обучението се изразява преди всичко в достоверността на изучаваните факти и явления, в тяхното научно обяснение, в критичната оценка на научните възгледи и схващания. Простото изложение на фактите и явленията, механичното им подреждане често пъти водят до нарушаване на принципа за научност. Той изисква обективен анализ на техните социални и гносеологически основи. Овладяването на научни знания зависи до голяма степен от характера на запознаването на учениците с тях, от осигуряването на правилни, точни, конкретни възприятия и представи, които служат като основа за разбиране на връзките и зависимостите между предметите и явленията. Поради все още ниската степен на умственото развитие при малките ученици знанията, които усвояват имат елементарен характер, но още тук не трябва да се допуска опростенчество и примитивизъм, да им се дават наивни обяснения, които противоречат на съвременните научни открития. М.Н.Скаткин пооочва следните по-конкретни изисквания на принципа за научност: 

1. да се осъществява щателен подбор на най-същественото от съдържанието на социалния опит; 
2. овладяването на научните знания от учениците да бъде непрекъснато развиващ се процес;
3. да се създават условия за образуване на правилни представи и понятия и тяхното точно изразяване в определения термини; 
4. научните понятия и закони да се усвояват в единство с научните теории или хипотези, което предполага учениците да бъдат запознавани с най-ажните научни открития; 
5. в методите на преподаване да се отразяват методите а научното познание във форма на учебни методи, развиващи мисленето на учещите и стимулиращи ги за изследователска, творческа работа. 

   Този принцип, както и всички останали Дидактически принципи, следва да се спазва на всички етапи от процеса на обучението, във всички училищни степени. Наистина за обучението в началните класове съблюдаването му има определена специфика. Тя се изразява главно в това, че все още умственото развитие на учениците от началните класове е на такова равнище, че те по трудно усвояват законите на природата и обществото в абстрактен вид. Мал-ште ученици трудно могат да се ориентират в различните дискусионни въпроси, поради което изучаването на някои научни хипотези и открития става възможноедва в по-горните класове. В началните класове голямо значение има усвояваните от учениците, макар и по-елементарни, знания да се прилагат в практиката, да се подлагат на опитна проверка. Разбира се, това съвсем не означава, че познавателната дейност на учениците от тези класове трябва да остане само на емпирично равнище. Изключително голяма е ролята на учителя, неговото умение постепенно да ръководи учениците към формиране на научни понятия, да съчетава двата основни пътя - от конкретното кьм абстрактното и от абстрактното към конкретното. Не бива нито да се подценяват, нито да се надценяват възможностите на малките ученици за абстрактно-логическо мислене. Принципът за научност е тясно свързан с останалите Дидактически принципи. Някои автори обаче специално подчертават връзката на принципа за научност с принципа за достъпност (М.А.Данилов, М.Н.Скаткин, Н.Н.Савин и др.), с принципа за системност и последователност (Г.И.Шчукина), с принципа за нагледност (Н.Г.Казански и Т.С.Назарова) и т.н. Да се търси такава връзка е естествено, но не трябва да се пренебрегва взаимовръзката, която съществува между всички Дидактически принципи.