Принцип за системност и последователност

   Принципът за системност и последователност се приема от почти всички автори. Повечето от тях го разглеждат като самостоятелен Дидактически принцип,  като  го  назовават  принцип  за  системност  (М.Андреев,  М.Н.Скаткин, С.П.Баранов) или принцип за системност и последователност (Ю.К.Бабански, Т.А.Илина, А.П.Кондратюк). Някои автори смятат, че това са два Дидактически принципа: за системност и за последователност (Д.Денев). Има и опити принципът за системност и за последователност да се свързва с научността (Ш.И.Ганелин), с практиката (М.А.Данилов) и др. Изглежда най-целесъобразно принципът за системност и последователност да се разглежда като самостоятелен Дидактически принцип.

   Понятията "системност" и "последователност" са много тясно свързани помежду си, макар че не са тъждествени. Както изтъква В.Н.Садовски "система се нарича подредено по определен начин множество от елементи, взаимно свързани помежду си и образуващи цялостно единство" . Системността дава познание за явлението като пяло, за неговия строеж, за взаимовръзката между съставляващите го елементи или компоненти, за мястото на всеки един от тях в цялото. Последователността характеризира хронологичния ред на протичането на процесите и явленията, смяната на едни състояния с други.

   Значението на принципа за системност и последователност се разкрива още от педагозите - класици. Я.А.Коменски посочва, че в училищата "всички знания трябва да бъдат така разпределени, че по-сетнешното всякога да се обосновава на предишното, а предишното да се затвърдява от следващото" . К.Д.Ушински пише: "Само системата, разбира се, разумна, произтичаща от самата същност на предметите, ни дава пълна власт над нашите знания. Глава, пълна с откъслечни, несвързани знания, прилича на склад, в който всичко е в безпорядък и където самият стопанин нищо не може да намери; глава, в която има само система без знания, прилича на лавка, в която на всички рафтове има надписи, но самите рафтове са празни."

   Съвременното разбиране на принципа за системност и последователност има богато съдържание. Всичко в света е взаимосвързано и се развива в определена система. Системността в обкръжаващия свят обуславя необходимостта от определена система в обучението. Процесът на обучението е сложна система, изразяваща безкрайното разнообразие от връзки и отношения между компонентите. Чрез нея в Дидактически редуциран вид се проектира цялостната картина на света, взаимовръзката и взаимозависимостта между предметите и явленията в него, в съответствие с познавателните възможности на учениците.

   Някои автори изтъкват, че "системността в обучението предполага усвояване от ученика на понятията и разделите в тяхната логическа връзка и приемственост",че "принципът за системност и последователност изисква знанията, уменията и навиците да се формират в система, в определен ред, при което всеки елемент от учебния материал логически се свързва с другите, следващото се опира на предходното, подготвя за усвояване на новото" . Изискванията на този принцип обаче не се свеждат само до усвояването на учебното съдържание от учениците, а се отнасят към всички компоненти на процеса на обучение. С основание Н.В.Савин подчертава, че "системността и последователността предполагат: логически последователно разположение на учебните предмети по години на обучение, така че изучаването на всеки предмет да се опира на вече придобитите от учениците знания по този или по близките предмети; последователно изложение на материала от учителя; стройна система в организацията на практическите, лабораторните, писмените работи и упражнения, а също и в проверката и оценката на знанията, уменията и навиците на децата."

   Системността и последователността в обучението се определя преди всичко в основните държавни документи на съдържанието на образованието: учебен план, учебни програми, учебници и помагала. Системността е характерен признак на съвременното научно познание. За да усвоят основите на отделните науки и другите области на социалния опит, учениците трябва да ги изучават в система съобразно с тяхната вътрешна логика. За това особено е подходяща предметната учебна система, върху която се изгражда обучението в нашето училище. Тя е най-близка до научната систематика, макар че не е тъждествена с нея. Дидактическата система на изграждане на учебните предмети се определя не само от логическата структура на отделните науки и сфери на дейност, а отчита и познавателните възможности на учениците, закономерностите на развитието в тяхното съзнание на изучаваните понятия и закони. В учебния план учебните предмети се подреждат в системен и последователен ред така, че изучаването на един предмет да служи за основа и да улеснява изучаването на други предмети. Още в учебните програми и учебниците трябва да намират отражение и различните вътрешнопредметни и междупредметни връзки, които отразяват реалните връзки между изучаваните обекти и явления и позволяват да се формира у учениците цялостна картина за света. Във всяка учебна програма следва да се очертават основните линии за връзката на изучавания материал с по-рано изучения по съответния предмет и с този от другите учебни предмети. За същата цел в учебниците трябва да се използуват най-различни похвати: кратък преразказ на по-рано изученото от същата или друга учебна дисциплина, задачи за възпроизвеждане на вече усвоен материал от същата или друга учебна дисциплина; задачи за използуване на знания от близки учебни предмети; пряко посочване на съществуващите взаимовръзки и т.н. Не случайно И.Д.Зверев и В.Н.Максимова разглеждат междупредметните връзки като конкретизация на общия методологически принцип за системност. Тяхната реализация се осъществява върху основата на интеграцията и координацията на научните знания и методите на различните науки.

   Важно значение за осъществяване на принципа за системност и последователност има цялостната работа на учителя. Системността и последователността в изложението на учебното съдържание от него позволява то да бъде правилно възприето от учениците. Учителят трябва да умее добре да структурира учебния материал, да го разделя на логически свързани части, да съставя план на изложението, да си служи със схеми и таблици, да използува логическите операции - сравнение, анализ и синтез, класификация и обобщение и пр. Системност и последователност трябва да се осъществяват и при затвърдяването на учебния материал, при неговото обобщаване, при задаването на домашни работи и т.н. Особено благоприятни в това отношение са уроците за обобщаване и систематизиране.

   Системност и последователност трябва да се осигурят и в работата на учениците. Учителят трябва да формира у тях умения и навици рационално да  планират своята учебна дейност, да извършват разнообразни логически операции над учебното съдържание, да придобиват знания от различни източници Само системните, органически свързаните помежду си знания могат да служат като основа за формиране на научен мироглед у учениците, за решаване на разнообразни практически задачи. Системните знания се усвояват по-лесно от безсистните и остават по-трайно в съзнанието на учениците. Системността в работата на учениците осигурява последователното развитие на техните познавателни способности. Тя има не само образователно, но и възпитателно значение.

   Някои педагози от миналото отричат принципа за системност и последователност в обучението. Още непосредствено след Първата световна война американските педагози Дюи, Килпатрик, Колингс и др. отрекоха предметната система и организираха обучението на учениците върху принципите на т.нар. проекти", "комплекси", "жизнени възли" и др. Според тях учениците възприемат света цялостно, поради което изучаването на отделните учебни предмети не е по силите им. В основата на обучението тези педагози поставят личните интереси и желания, практическите нужди на учениците. Това води до тесен практикизъм и крайна индивидуализация на учебната работа, лишава учениците от системни научни знания.