Принцип на активност

   Принципът за активност най-често се разглежда обединено с принципа за съзнателност (Т.А.Илина, С.П.Баранов, Ив.Харламов, А.П.Кондратюк и др.). Напоследък обаче се очертава тенденцията принципът за активност да се обособи като самостоятелен. С основание Т.И.Шамова изтъква, че "за решаване на задачите, свързани с повишаване ефективността на обучението и формиране на активна личност, целесъобразно е принципът за активност в обучението да се отдели и разглежда като самостоятелен. Именно тази тенденция на развитието на дидактиката адекватно отразява социалната поръчка на обществото към училището."

   Понятието "активност" се изяснява от различни гледища: философско, биологическо, психологическо, педагогическо и т.н. В биологичен аспект под активност се разбира свойството на живите организми да реагират на външни дразнения, да се приспособяват към околната среда. За разлика от животните човек активно въздействува върху света за задоволяване на своите потребности, като по този начин не само го опознава, но и го изменя.

   Въпросът за съотношението между активност и реактивност на субекта е централен проблем в психологията и педагогиката, при решаването на който се излиза от постановката за единството между външната активност, чрез която човек внася промени в предметите и явленията, и вътрешната активност, която характеризира възникването на различни психически новообразувания.

   Активният характер на познавателния процес се потвърждава от редица психологически и физиологически изследвания, установяващи изпреварващото отражение на действителността от живия организъм. Както посочва Т.И.Шамова, оптималното функциониране на обучението изисква да се постигне съгласуваност, "Дидактически резонанс" между дейността на учителя и дейността на учениците. Ученето по своята същност е самоуправляван процес на активна отразително-преобразуваща дейност на учениците, ръководено от учителя, за овладяване на знания, на начини за самостоятелното им придобиване, преработка и приложение.

   Същността на принципа за активност в обучението може да се разкрие най-пълно върху основата на правилното разбиране на самото понятие "активност". Според Б.П.Есипов "активността при ученето означава осъзнателно, волево, целенасочено изпълнение на умствена или физическа работа, необходима за овладяване на знания, умения и навици, за използуването им в по-нататъшната учебна работа и в практическата дейност." Авторът разглежда активността преди всичко като характеристика на дейността и изтъква, че понятието "активност" е по-широко от понятието  "самостоятелност", макар че истинската активност предполага една или друга степен на самостоятелност. Г.М.Муртазин приема определението на Б.П.Есипов, като прибавя още два признака:  постоянно нарастващо напрежение на умствените сили и  умение дълбоко и всестранно да се анализират явленията.

   Л.П.Аристова посочва, че активността в познанието не е просто волево интелектуално и физическо усилие, а проява на отразително-преобразуващото отношение на субекта към окръжаващите го явления и предмети, към обекта на познание. Заслуга на авторката е, че разкрива и индивидуалния характер на активността. Според Т.И.Шамова познавателната активност следва да се разглежда и като цел на дейността, и като средство за нейното осъществяване, и като резултат от дейността. "Ние - пише тя - не свеждаме познавателната активност до простото напрежение на интелектуалните и физическите сили на ученика, а я разглеждаме като качество на дейността на личността, което се проявява в отношението на ученика към съдържанието и процеса на дейността, в стремежа му към ефективно овладяване на знанията и начините за дейност за оптимално време, в мобилизацията на нравствено-волевите усилия за постигане на учебно-познавателната цел." Авторката изтъква, че подходите за разглеждане на познавателната активност като характеристика на дейността и като качество на личността не трябва да се противопоставят един на друг, а да се използуват в диалектическо единство.

   Твърде често към най-важните признаци на активността се отнасят: 

1. съзнателното насочване на усилията на ученика за постигане на учебно-познавателната цел;
2. положителното отношение към дейността;
3. интензивната мисловна дейност в процеса на ученето;
4. устойчивостта на познавателните интереси и мотиви; 
5.  др.

   Изявата на активността на ученика в обучението е свързана с различни страни на неговата учебно-познавателна дейност. Това дава основание на полския дидактик Е.Флеминг да разграничава следните видове активност: 

• емоционална - преживяване,
• интелектуална - мислене,
• сензомоторна - наблюдение дейност,
• вербална - говор. 

   В дидактическата литература се среща и друга класификация на активността, а именно: външна (моторна, практическа) и вътрешна (умствена). Някои автори предлагат да се използуват понятията потенциална в смисъл на възможна и актуална в смисъл на реализирана активност. Всички разновидности на активността съществуват в неделимо единство.

   Принципът за активност в обучението има самостоятелно значение. По своята същност той изразява общото изискване към организацията на обучението с оглед на стимулиране на отразително-преобразуващата дейност на учениците. За неговото успешно реализиране е необходимо да се използува цялостна система от Дидактически средства. Именно от избора на средствата за активизиране на учениците, както и от условията, в които протича обучението, зависят качеството и резултатите от учебната дейност.

   Активизирането на учениците в процеса на обучението е преди всичко организация и управление на дейността им, нейното целенасочено ръководство и стимулиране от страна на учителя за осъществяване на целите и задачите на обучението. Независимо от натрупания в теорията и практиката богат опит за активизиране на учениците все още не е изградена единна система от Дидактически средства за това. Различните автори обикновено предлагат различни Дидактически системи за активизиране на учениците, имащи подчертан хетерогенен характер. Така например Г.М.Муртазин прави опит да обедини начините за активизация на учениците в няколко групи:

1. начини, които се използуват по време на уроците по различните учебни предмети;
2. начини, които разкриват възможностите на методите на обучение;
3. начини, които активизират учениците по време на проверката на изпълнението на домашните работи и подготовката им за часа;
4. специфични начини, които се използуват при неурочните, извънкласните и извънучилищните занятия. 

   И.Е.Унт разделя всички средства за активизиране на учениците на две групи:съдържателно-методически и организационни. Към дидактическата система от средства за активизиране на учениците Т.И.Шамова отнася учебното съдържание, методите и прийомите на обучението, формите за организацията на учебната дейност. При това тя специално подчертава голямото значение на проблемното обучение и на самостоятелна работа на учениците. Наред с това успешната реализация на системата от средства за активизиране на учениците според авторката зависи и от редица Дидактически условия: формирането на познавателна потребност и положителни мотиви за учене; възпитаване на трайни познавателни интереси; осъществяване на оптимално съчетание между емоционалното и рационалното в обучението; овладяване от учениците на редица интелектуални умения за придобиване и преработка на информацията, на умения за самоуправление на дейността - за нейното планиране, контролиране и оценяване, на различни конкретни умения и др. Отделни автори назовават и много други условия и средства за активизиране на учениците: съчетанието между индивидуалните и колективните форми на обучение; диференциалният подход в обучението; използуването на съвременни технически средства за обучение и Дидактически материали; решаването на разнообразни проблемно-познавателни задачи; осъществяването на връзка между теорията и практиката, между обучението и живота; създаването на благоприятен психологически климат, на подходящ емоционален фон за учебно-познавателна дейност; междупредметните връзки; програмираното обучение или негови отделни елементи и т.н.

   В процеса на обучението в началните класове на учениците трябва да се осигуряват условия да извършват разнообразни познавателни и практически действия над учебното съдържание: да наблюдават, да рисуват и моделират, да анализират, сравняват, систематизират и класифицират предметите и явленията. За тяхното активизиране особено много допринася изучаването на глобалните теми. Учениците се включват активно в учебната дейност, когато изучаваното учебно съдържание буди интерес, когато неговото овладяване е свързано с преодоляване на посилни трудности. При това необходимо е да се осигурява органическо единство между тяхната външна, практическа и вътрешна, умствена дейност.