Принцип на съзнателност

   Принципът за съзнателност може да се отнесе към един от най-безспорните Дидактически принципи, тъй като се приема от почти всички автори. При това едни го разглеждат като самостоятелен принцип (Ш.И.Ганелин, Н.Г.Казански и Т.С.Назарова, М.Андреев и др.), а други - във връзка с активността и го формулират като принцип за съзнателност и активност (С.П.Баранов, Т.А.Илина, И.Ф.Харламов и пр.).Някои използуват съчетанието принцип за съзнателност и активност при ръководната роля на учителя (М.А.Данилов, Н.В.Савин, Ю.К.Ба-бански и пр.), принцип за съзнателност, активност и самостоятелност на учениците в обучението (Н.А.Сорокин) и т.н.

   При разкриване на същността на принципа за съзнателност не съществува пълно единство между авторите. Много автори, като например Ш.И.Ганелин, Н.А.Сорокин, М.А.Данилов и др., обръщат внимание главно върху развитието на съзнанието на учениците при усвояване на учебното съдържание. Ш.И.Ганелин подчертава: "Под съзнателност ние разбираме такъв принцип на дидактиката, с помощта на които се осигурява задълбочено опознаване на фактите, определенията, законите, дълбоко осмисляне на изводите и обобщенията с умението правилно да се изразява собствената мисъл в речта, превръщане на знанията в убеждения и умение самостоятелно да се използуват знанията на практика." 

   Според Н.А.Сорокин "съзнателността в обучението предполага учениците да разбират смисъла на усвояваните знания, умения и навици, да си представят ясно целите и значението на собствената учебна дейност, умение практически да прилагат придобитите знания при нови условия, формиране върху основата на знанията на устойчиви убеждения, способност за самоконтрол."

   Други автори обръщат по-голямо внимание на отношението на учениците към учебното съдържание и дейността за неговото усвояване. Те смятат, че свеждането на съзнателността главно до разбиране на онова, което учениците изучават, е интелектуалистично тълкуване на принцип за съзнателност. Според Г.Пирьов "от отношението на ученика към учението, към знанията и уменията, които придобива, от отношението му към колектива и към себе си, с други думи, от степента на съзнателността му, от всичко това ще зависи и как ще протече учебният процес, какви ще бъдат възпитателните ефекти от обучението и какво ще бъде качеството на знанията на ученика."

   Най-правилно определят същността на принципа онези автори, които разглеждат съзнателността като единство между разбиране и отношение. С основание М.Андреев изтъква, че съзнателното отношение към учебната работа може да ускори и облекчи разбирането на учебния материал, че ученикът може да работи съзнателно в процеса на обучението и тогава, когато все още не е разбрал напълно учебното съдържание.

   Обикновено съзнанието в неговата цялост се определя като най-висша форма на отражение на действителността от човека, която определя отношението му към външния свят и към себе си. Именно това отношение на съзнанието към обективната реалност се получава знанието като субективен образ. Знанието е основен начин на съществуване на съзнанието, без да е тъждествено с него. Както отбелязва А.Спиркин, "знанието е гносеологическа категория, а съзнанието освен това е и психологическа, и нравствена, и социологическа, и психиатрическа, и правна категория. Знанието - това е удостоверено от практиката отражение на действителността. Съзнанието - не е обезателно достоверно отражение."

   Съзнателността се разглежда като важно качество на личността. Съзнателността на учениците в учебната дейност не се свежда само до разбирането от тях на учебното съдържание, а по необходимост предполага определено отношение към усвояването, което включва както отношението към изучаваните предмети и явления, така и отношението към учебната дейност, към учителя и съучениците, към самите себе си. Отношението на учениците към природните и обществени явления е мощен стимул за развитие на тяхното съзнание. Върху това развитие влияят и всички други отношения.

   Класиците - педагози схващат принципа за съзнателност главно като изискване да се развива разумът на ученика, а не като отношение към света. Я.А.Коменски се обявява против механичното учене и настоява да се изучава всичко "основателно". Той пише: "А да затвърдим всичко с разумни доводи, ще рече да обясняваме всичко с причините, т.е. не само да покажем как става всяко нещо, но и защо не може да става иначе. Да знаеш, ще рече да познаваш нещо в причините му." Й.Х.Песталоци в труда си "Как Гертруда учи децата си" обосновава необходимостта от развитието на познанието, от формирането на понятия и идеи и тяхното словесно изразяване.

   Съзнателността на учениците е важна предпоставка за преодоляване на формализма в обучението, на механичното заучаване на учебното съдържание. За издигане на равнището на тяхната съзнателност голяма роля играят целенасочеността, плановостта, мотивацията на тяхната дейност, формирането на трайни познавателни интереси, на положителни емоции и т.н. Целенасочеността е признак на всяка съзнателна дейност. Добре осъзнатата цел е важен стимул за нейното постигане. Целта може да бъде близка или далечна, реална или нереална, постижима или непостижима. Особено значими са онези цели, които изискват по-силно напрежение на ума и волята, борба с трудностите. Осигуряването на плановост в учебната работа твърде много улеснява учениците при постигането на по-далечните, на по-сложните, на перспективните цели. Голяма роля играят също мотивите и интересите. Необходимо е учителят да разкрива ролята на учебния и общественополезния труд за обогатяване на учениците със знания и опит, за развитие на нравствени добродетели, за утвърждаване и самоутвърждаване на личността. Той трябва да подчертава значението на знанията за решаване на различни практически задачи, ролята на науката в съвременното производство и в духовната област, специално внимание да отделя на това, че творчеството е неделима същностна черта на всеки вид труд. Както изтъква Ю.К.Бабански, за възпитаване на мотиви за учене е особено важно да се диференцира учебно-възпитателната дейност: "Като знае състоянието на мотивите на ученика, учителят може своевременно да му подскаже над отстраняването на  какви недостатъци следва настоятелно да поработи в най-близко време. Защото  много ученици не се замислят над този проблем и е достатъчно да им се обърне внимание върху това и те неволно започват да се занимават със самовъзпитание, макар и в неговите най-елементарни форми. На други ученици ще се наложи да им се подскажат и достъпни начини за самовъзпитание на мотиви за учене. Трети се нуждаят още и от по-щателен и систематически контрол за хода на самовъзпитанието, от оказване на текуща помощ от по-големите и от другарите в класа." При наличие на широки социални мотиви ученикът твърде често се отнася съзнателно и изпълнява с желание и такива задачи, които не са му интересни. У него могат да възникват положителни чувства дори и тогава, когато той среща по-големи трудности при решаване на задачите, но е убеден, че без системен и упорит труд не може да се постигне никаква цел в живота. За учениците от началните класове все още голяма роля играят по-непосредствените мотиви.

   Равнището на съзнателност на учениците в процеса на обучението зависи също от формираните у тях умения и навици за умствен труд, за логическа обработка на учебното съдържание, за контрол и самоконтрол на своята дейност, от развитието на тяхното самостоятелно, критично мислене и др.

   Съзнателността като качество на личността има богати измерения. То изразява единството между интелектуалната, емоционално-волевата и поведенческата сфера. Редица учени разглеждат съзнателността и като осъзнаване на необходимостта от учене, и като осъзнаване на необходимите операции за извършване, контрол и самоконтрол на дейността, и като осъзнаване на постигнатите резултати. Някои специално подчертават необходимостта учениците да могат правилно да изразяват своите мисли, да стигат до собствени възгледи и убеждения, да могат да прилагат знанията на практика и др. Всички тези измерения имат определено значение за съзнателностга на учениците, но трябва да се посочи, че нито едно от тях не я определя еднозначно.

   При характеристиката на принципа за съзнателност редица автори с основание изтъкват, че той се отнася не само за дейността на учениците, а и за дейността на учителя. 

"Съзнателността на учителя при обучението се проявява в грижливото подготвяне на уроците за следващия ден; внимателно, обширно и задълбочено проучване и методично преподаване на учебния материал; търсене и използуване на допълнителна литература; планиране на урочната работа; изучаване на положителните и отрицателните страни в своята работа; посещаване на колегите си, изучаване и използуване на техния опит... и непрекъснато повишаване на своето педагогически майсторство. За издигане равнището на съзнателността на учениците ролята на учителя е изключително голяма.