Принцип за достъпност

   Принципът за достъпност е обоснован още от Я.А.Коменски под названието принцип за природосъобразност. Според педагога-класик човек е част от природата и развитието му е подчинено на нейните универсални закони. Главното, което Коменски вижда в природата и което е изходно начало в неговата дидактика, е точният ред във всичко. Наименованието на четиринадесетата глава на "Велика дидактика" е: "От природата трябва да се вземе точният училищен ред, и то такъв, който не може да бъде възпрепятствуван от никакви пречки". Тази идея играе положителна роля в борбата срещу догматичното обучение, макар че от съвременно научно гледище тя е едностранчива. Грешката на Коменски е, че пренебрегва законите на общественото развитие, влиянието им върху формирането на личността. Страстни защитници на принципа за природосъобразност са също Ж.Ж.Русо, Й.Х.Песталоци, А.Дистервег и др. За разлика от Коменски те наред с външната природа подчертават и значението на човешката природа. Според Дистервег обучението трябва да бъде не само природосъобразно, но и културосъобразно, да е съобразено с обществените и културните условия, при които се провежда. Тези педагози обаче недостатъчно отчитат динамичните промени в психическото развитие на подрастващите. Това е особено характерно за Русо. Като развива теорията за естественото възпитание той идеализира потребностите и интересите на детето и подценява ролята на обучението за детското развитие.

   Някои педагози абсолютизират принципа за природосъобразност и разглеждат детското развитие само като биологичен, спонтанен процес, с който трябва да се съобразява обучението, без да е в състояние да го променя.

   В съвременната научна дидактика и педагогика принципът за достъпност е един от най-безспорните. Той обикновено се формулира като самостоятелен Дидактически принцип. Само отделни автори го разглеждат в съчетание с научността (М.А.Данилов, М.Н. Скаткин, Н.В.Савин), с индивидуалния подхо, (Хр.Николов). Т.А.Илина използува наименованието "принцип за достъпност и посилност", а Н.Г.Казански и Т.С.Назарова предпочитат названието "принцип за своевременност".

   За да е резултатно, обучението трябва да бъде достъпно. Същността на принципа за достъпност се изразява в изискването обучението като цяло (неговите цели и задачи, съдържание, методи и форми) да е съобразено с  възрастовите особености на учениците, с равнището на тяхната подготовка и развитие. "Принципът за достъпност - отбелязва Ю.К.Бабански - изисква обучението да се изгражда върху равнището на реалните учебни възможности на  учениците, за да не изпитват те интелектуални, физически, морални претоварвания, които се отразяват отрицателно на физическото и психическото им здраве."

   В.С.Цетлин изтъква, че "в съвременния етап достъпността на обучението е комплексен проблем, с изследването на който са заети специалисти от много отрасли на науката. Хигиенистите и физиолозите изучават умората на учениците в урока по различните учебни предмети, в различните дни на седмицата, дават хигиенна оценка на учебните пособия, на училищните сгради и решават редица важни въпроси, които се отнасят до физическото състояние на учениците. Психолозите изследват психическите възможности на учениците, закономерностите на ученето. Те направиха твърде много, за да разкрият характера на трудностите, които възникват в процеса на ученето - трудности в мисленето, трудности при запомнянето. Изучени са трудностите в овладяването на знанията и уменията, които изпитват учениците в различните възрастови групи: показани са пътищата за преодоляване на трудностите, условията, които позволяват да се направи трудният материал достъпен (А.А.Смирнов, Е.Н.Кабанова-Мелер, Н.А.Менчинская). Наред с изследването на физическите и психическите възможности на учениците е необходим анализ и на тези трудности, които са свързани с изучавания от тях в училище материал, анализ на условията на процеса на обучение. Тези задачи се изпълняват от методиците и дидактиците."

   Достъпността на обучението осигурява нормално, оптимално напрежение на силите и на учителя, и на учениците. Тя не се свежда до изискването обучението да бъде леко, лесно или забавно, което не предизвиква никакви затруднения у учениците. Преодоляването на трудности в обучението е не само неизбежно, а и педагогически необходимо. Именно в процеса на преодоляването на трудностите се извършва цялостното развитие на учениците. Достъпността служи като мяра на трудността, която характеризира нейната посилност за учениците. Трудностите трябва да съответствуват на техните реални учебни възможности. Много леките, както и много трудните задачи не допринасят за развитието на учениците. Едните обикновено не изискват никакви усилия от тях, а другите ги демобилизират, стават причина да загубят вяра в силите си.

   Следователно въпросът за характера, за степента на трудностите, които трябва да преодоляват учениците е особено важен. Л.В.Занков издига на преден план принципа за високо равнище на трудност при обучението. Това е равнище, което е достъпно за учениците, но изисква от тях сериозни усилия, ориентирано е към горните граници на познавателните им възможности. Изградената от автора дидактическа система за начално обучение потвърди експериментално възможността да се постигне високо равнище на общото развитие на учениците.

   Възрастовите особености на учениците и в частност техните познавателни възможности не са неизменни, а непрекъснато се развиват и усъвършенствуват. Обучението трябва винаги да отчита тези изменения: да се опира на постигнатото равнище на подготовка и развитие на учениците и същевременно да допринася за по-нататъшното разширяване на подготовката и за издигане на равнището на развитието им. С други думи, ако се използува идеята на Л.С.Виготски за двете зони на развитието, обучението трябва да се основава на зоната на актуалното развитие, но да бъде ориентирано към зоната на най-близкото развитие. Тогава именно неговият развиващ и възпитаващ ефект е най-голям.

   Достъпността на обучението се детерминира от много фактори и условия. На първо място трябва да се посочат държавните документи на съдържанието на образованието - учебните планове, учебните програми, учебниците и учебните помагала, които определят обема и сложността на учебния материал по отделните предмети. Не по-малко важно значение обаче има и самият процес на непосредственото изучаване на учебното съдържание от учениците под ръководството на учителя. Както изтъква В.С.Цетлин, главни източници на трудност са, от една страна, сложността и обемът на учебното съдържание, а от друга -равнището на подготвеност на учениците за неговото усвояване. Задачата на учителя е да организира такъв процес на обучение, който позволява да се преодоляват тези трудности и да се използуват за развитие и възпитание на учениците.

   За осигуряване на достъпността на обучението класическата дидактика разработва редица важни положения, които е прието да се наричат правила.

Дидактическите правила за достъпност за първи път са формулирани от Я.А.Коменски във "Велика дидактика". Те са:

• От лекото към трудното. Това правило изисква при обучението постепенно да се повишава равнището на трудностите. Онова, което е по-достъпно за учениците, да служи като основа за усвояване на по-трудното за тях. Трудността е субективна характеристика и зависи от равнището на подготовката на учениците. Например първокласниците отначало срещат трудности при преминаване от четена на глас към четене на ум за себе си, които по-късно преодоляват и се насочват към разрешаване на по-големи трудности, свързани с разбирането на четения текст.

• От известното към неизвестното. Това правило изисква новите знания винаги да се опират на вече усвоените, да се свързват с личния опит на учениците. То се отнася не само до усвояването на теоретични знания, но и до тяхното приложение в практиката.

• От простото към сложното. Това правило изисква обучението да започва с| по-елементарни факти или понятия и постепенно да преминава към изучаване на по-сложен учебен материал. При това понятието "просто" и "сложно" се използуват в познавателен смисъл. За малките ученици по-достъпни са цялостните предмети и явления, отколкото техните градивни елементи, каквито са например атомите и молекулите.

• От близкото към далечното. Това правило изисква постепенно да се разширява кръгозорът на учениците. В този смисъл "близко" за учениците е онова, което те могат да наблюдават непосредствено.

   Но в познавателен смисъл често пъти за тях по-близки, по-достъпни за разбиране могат да бъдат твърде отдалечени по време и място събития и явления. Най-ярък пример е изучаването на историята на човешкото общество. Животът на първобитните хора се оказва по-лесен за разбиране от малките ученици в сравнение със сложните взаимоотношения между различните класи или прослойки в съвременното общество.

   Трябва да се отбележи, че съвременната психолого-педагогическа наука не разполага с достатъчно точни критерии за определяне достъпността на обучението. Това е и една от причините за съществуващата информационна и режимна претовареност на учениците. Използуваните досега критерии имат емпиричен характер и не позволяват да се направят категорични оценки. 

   Според М.Андреев по-приемлив критерий за достъпност е критерият 90/90, означаващ, че достъпно и ефективно е онова обучение, при което 90% от учениците усвояват 90% от учебния материал за определено време. Реализирането на този критерий обаче е свързано с разработването на адекватен научен инструментариум.