Взаимовръзка между принципите на обучение

   Дидактическите принципи не бива да се разглеждат като напълно автономни, независими, изолирани един от друг. В реалния процес на обучение те се намират в органическа взаимовръзка, взаимно си въздействуват. При това трябва да се подчертае, че всички принципи действуват едновременно, един чрез друг. Съблюдаването им от учителя се извършва в най-различни форми в зависимост от конкретното учебно съдържание, възрастовите особености на учениците в реалните условия на обучението. Възможно е в отделните актове на обучение да се откроява съблюдаването на един или други принципи. Това в никакъв случай не означава, че учителят може субективно да избира един или друг принцип. Върху ефективността на обучението оказва влияние цялата система на дидактическите принципи. Бинарният или системно-структурният подход към принципите на обучение не отрича взаимовръзката на всеки със всеки.

   Напоследък редица автори се опитват да разширят номенклатурата на дидактическите принципи, като включат в нея както някои принципи, обосновани още в миналото, така и нови принципи.

 Така напр. проф. Ж. Атанасов проследява еволюцията на принципа за културосъобразност. Авторът посочва, че този принцип отсъства от традиционната система на дидактическите принципи, но независимо от това, той е заложен във всеки един от тях. Той съществува и се съблюдава неотменно в обучението, защото в процеса на обучението се усвояват културните постижения в различните области на науката и изкуствата. Пръв, който разглежда и обосновава принципа за културосъобразност като условие за приобщаване към духовните постижения на епохата е Демокрит, признат като един от най-образованите енциклопедисти на Древна Гърция. Според древния учен овладяването на постиженията на културата допринася за облагородяване на човешката природа, за формирането на "втора природа", неотделима от човешката същност. Значението на този принцип се изтъква и от софистите. Те имат голяма заслуга за обосноваване на предметите с културен обхват, които по-късно стават известни като тривиум (граматика, реторика, диалектика) и квадривиум (аритметика, геометрия, астрономия и музика). Протагор смята изучаването на науките и изкуствата като най-силно средство за културния цъфтеж. Когато твърди, че "човекът е мярка на всички неща", той има предвид образования, мислещия, разумно действащия човек. В сравнение с идеите на древногръцката цивилизация разбирането за ролята на културата през средновековието е крайно стеснено и сведено изключително до задължителното усвояване на библейските знания и поведение в духа на религиозния морал. Не случайно Я.А. Коменски издига принципа за природо-съобразност, за съгласуване на обучението със законите на природата. Разцветът на науките и изкуствата в Европа през 18-ти век допринася за бързото преодоляване на средновековния начин на мислене, за осъзнаване на ролята и значението на културата за човешкото развитие. Развитието само според законите на природата - смята Фридрих Шилер е развитие по принуда, наложена от тези закони. Човек ги превъзмогва с разум и по собствен избор като възвисява физическата необходимост до моралната. По подробно това схващане развива Адолф Дистервег, според който културосъобразността допълва и обяснява природосъоб-разността. За него природосъобразното обучение събира всички педагогически и методически правила. Не могат обаче да се пренебрегват изискванията и на културосъобразността. Културното състояние на всяка нация през всяко време определя и състоянието на педагогическата среда. Влиянието на културата според Дистервег се определя от степента на нейното развитие и е толкова по-голямо, колкото по-високо е развита самата култура.

   Интерпретацията на принципа за културосъобразност в съвременни условия е много по-богата и разностранна. Човешката цивилизация се разглежда като мозайка от различни култури с еднаква ценност, при което културното многообразие е важна предпоставка за плодотворното и хармонично съжителство между тях. Културата се разглежда като източник на прогрес и творчество. Културният прогрес е измерение на развитието. Основен принцип на универсалната етика е уважението към всички култури. Културната свобода се състои в правото на една или друга общност да избира определен начин на живот.

   А.Н. Шимина разсъждава върху философско-педагогическия смисъл на принципа за природосъобразност. Сенсуалистичната теория на познанието, получила широко разпространение през 17-тия и 18-тия век, разглежда външната и особено човешката природа като върховно начало, като еталон, с който трябва да се съобразяват всички форми на живота. За класиците-педагози Коменски, Русо, Пестолоци онова, което е дала "майката-природа" следва да се възприема като даденост, която не може да бъде пренебрегната. В съвременни условия "възраждането" на принципа за природосъобразност едва ли може обаче да се обясни със сенсуализма. Според авторката една от причините за "природоцентризма" е своебразното "бягство" от бедственото положение, в което се намира образователната сфера. Абсолютизацията на принципа за природосъобразност е своебразна реакция на доскорошната хипертрофия на значението на социалните фактори за формирането на личността. В действителност личността е винаги уникална, неповторима, единствена.  Тя не може да се сведе нито до индивидуалната форма на битието на индивида, нито простата проекция на обществените отношения. Влиянието на естествено-природните фактори се осъществява в кон-тинуума на социалните отношения. При това социалното не е просто допълнение към природните основи на човешкото битие, а съставлява неговата същност. А това означава, че системата на субект-субектните отношения има приоритетно значение за личностното изграждане. Формирането на личността е непрекъснат процес на социализация на индивида, на създаване на нови форми на обществени отношения.

   Г.М. Дмитриев обосновава многокултурността като Дидактически принцип. Според автора многокултурното (поликултурното, мултикултурното) образование разполага с големи възможности за утвърждаване на културния плурализъм, за стимулиране на толерантно отношение към всички култури, за преодоляване на междуетническите конфликти, за създаване на условия, гарантиращи свободен избор от всеки един индивид на своята идентичност. Съгласно този принцип не съществува "добра" или "лоша", цивилизована или примитивна култура. Той се основава на новата интерпретация на общочовешкото понятие "раса", отхвърляща традиционното деление на хората по физическия показател "цвят на кожата" и класифицира като расизъм всяка проява на дискриминация по отношение на която и да е чужда култура. Този принцип е израз на хуманистичната и демократичната ориентация на гражданското общество, на зачитането на етническите, езиковите, религиозните, половите и др. различия между членовете на това общество. Съблюдаването на изискванията на принципа за многокултурност може и трябва да се осъществява на всички равнища на цялостния процес на обучение: при целеполагането, при подбора на учебното съдържание, при формулирането на етико-естетическите ценности, при оценка на потребностите на обществото и на учащите се, а също и в практическата дейност на учителите на всички нейни равнища.