Структура на урока според Лернер . Структура на урока според Онишчук

   Заслужава внимание  подходът на И.Я.Лернер, който изтъква, че структурата на урока зависи преди всичко от това, дали конкретният урок въплъщава цялостния процес на обучение или само част от него. Авторът обособява следните елементи или етапи на процеса на обучението:

1. Поставяне на целта пред учениците и организиране на тяхната готовност за дейност или непосредственото им включване в дейност.
2. Организиране на възприемането, осъзнаването от учениците и закрепването в паметта им на първоначалната информация, т.е. усвояване на изходни знания.
3. Организиране и осъществяване на усвояването на начините за дейност върху основата на усвоената информация чрез нейното възпроизвеждане и упражняване в прилагането е, в това число вариативно преобразуващо по образец.
4.  Организиране и осъществяване на усвояването на опита за творческа дейност чрез решаване на проблем и проблемни задачи, в хода на което усвоените знания и умения се прилагат творчески и заедно с това се придобиват нови знания и умения.
5.  Целенасочено възпитание и самовъзпитание на качествата на личността в хода на изучаване на целия учебен материал, върху неговата основа и реализиране на всички етапи на обучение чрез емоционално въздействие върху учениците, стимулиране на техните емоции, интерес, увлечения, радост от самоутвърждаването и самопроявлението и т.н.
6. Обобщаване на усвоеното и включването му в системата на по-рано усвоеното.
7.  Контрол върху резултатите от дейността, осъществяван от учителя и учениците.

   Авторът изтъква, че всички тези елементи в своята съвкупност осигуряват реализацията на процеса на обучението като цялостно явление, което може да се изобрази чрез схемата: 5(123467). В нея възпитателният аспект (5) се изнася пред скоби, тъй като целенасоченото възпитание трябва да се осъществява по време на целия процес на обучение. Именно структурата на урока, който въплъщава целия процес на обучение, се изразява чрез тази схема с нейните различни комбинации: 5(132467), 5(14376),5 (134267) и т.н. Структурата на урока, въплъщаващ само част от процеса на обучението, се изразява чрез отделните негови етапи (елементи) като например 5(12), 5(17), 5(123), 5(132) и т.н. Според автора в реалния процес на обучение броят на съчетанията на елементите на урока е много голям, поради което не е целесъобразно да се търси еднозначна структура.

   Има и становища, според които структурата на всеки урок, независимо от неговия тип или вид включва три основни части: а) уводна, б) основна и в) заключителна. "Съдържанието на тези части, или етапи при отделните уроци ще бъде различно в зависимост от образователните и възпитателните цели, от характера на програмния материал, от съчетаването на колективните с индивидуалните форми на работа съобразно подготвеността на учениците, от характера на дейностите и операциите, чрез които се осъществява самият процес, от съчетаването на методите и похватите с познавателната дейност в съответствие с особеностите на възрастта на учениците и подготовката им, както и с изискванията за тяхното развитие".

   Независимо от различията в подходите на отделните автори в съвременната дидактика и училищната практика преобладава разбирането, че е целесъобразно да се разработват примерни структури на отделните типове уроци. Такива структури предлагат редица автори. У нас широко се използуват постановките на В.А.Онишчук, който обосновава примерни структури на следните типове уроци: комбиниран урок, урок за усвояване на нови знания, урок за формиране на умения и навици, урок за обобщаване и систематизиране на знанията, урок за прилагане на знанията, уменията и навиците, урок за проверка, оценка и корекция на знанията, уменията и навиците.

   Авторът изтъква, че комбинираният (смесеният) урок има две или повече приблизително равни по своето значение цели в най-различни комбинации като например: проверка на по-рано усвоените знания и усвояване на нови знания; обобщаване и систематизиране на знанията и усвояване на умения; проверка на знанията, уменията и навиците и приложението им на практика в нестандартни условия и др. Заедно с това комбинираният урок може да обхваща всички основни Дидактически цели, което е характерно главно за началните класове, където обемът на програмния материал за всеки урок е сравнително неголям. Но и в тези класове се използуват комбинирани уроци, на които се решават само две или три основни Дидактически цели.

   В.А.Онишчук посочва разнообразни структури на комбинирани уроци в зависимост от техните разновидности. Например урокът за проверка на по-рано усвоения материал и усвояване на нови знания има следната примерна структура: 

1) проверка на изпълнението на домашните задачи; 

2) проверка на по-рано усвоените знания - фронтално и индивидуално; 

3) мотивиране на ученето и съобщаване на темата, целта и задачите на урока; 

4) възприемане и осмисляне от учениците на новия материал; 

5) обобщаване и систематизиране на знанията; 6) изводи и възлагане на домашна работа.

Структурата на урока за усвояване на умения и навици и творческото им прилагане на практика при нови условия има следния вид: 

1) възпроизвеждане на опорните знания, умения и навици; 

2) мотивиране на ученето и съобщаване на темата, целите и задачите на урока; 

3) изучаване на новия материал, неговото възприемане, осъзнаване и осмисляне; 

4) първично прилагане на придобитите знания; 

5) усвояване на умения и навици при неизменни условия; 

6) усвояване на обобщени умения при нестандартни условия; 

7) самостоятелна работа за творческо прилагане на знанията, уменията и навиците; 

8) изводи и възлагане на домашна работа.

   Основната цел на урока за усвояване на нови знания е учениците да се запознаят с нови факти, явления или процеси, със закономерностите, на които те се подчиняват. Този тип урок намира широко приложение в горните класове, докато в началните класове в чист вид не се използува. При някои уроци обаче изучаването на нов материал е основна дидактическа цел, поради което за нея се отделя по-голямата част от времето на урока, а другите негови части имат второстепенно значение. Според В.А.Онишчук примерната структура на урока за нови знания включва: 

1) проверка на домашните задачи, възпроизвеждане и | корекция на опорните знания на учениците; 

2) съобщаване на темата, целите и задачите на урока и мотивиране на учебната дейност на учениците; 

3) възприемане и първично осъзнаване на новия материал, осмисляне на връзките и отношенията в изучаваните обекти; 

4) обобщение и систематизация на знанията; 

5) изводи и възлагане на домашна работа.

Изтъква се, че тази схема не е проста или частична модернизация на традиционната структура на комбинирания урок. В нея са включени онези етапи и степени, които водят към усвояване на новите знания. Проверката на домашните задачи влиза в структурата на урока, но в много случаи тя се слива с възпроизвеждането и уточняването на знанията, служещи като опора за усвояване на новия материал. Приложението на знанията на уроците от този тип не се отделя като отделен етап. В центъра на вниманието на учителя и учениците тук е учебно-познавателната дейност, насочена към разкриване на обективните връзки и отношения в изучавания материал, на вътрешната същност на явленията.

    Наред с урока за усвояване на нови знания. В.А.Онишчук обособява и урок за формиране на умения и навици. В основата на този тип урок се поставят различните видове упражнения, чрез които се формират уменията и навиците. Макроструктурата на този урок има следния вид: 

1) проверка на домашните задачи, възпроизвеждане и корекция на опорните знания и практически опит на учениците (подготвителни упражнения); 

2) съобщаване на темата, целта и задачите на урока и мотивация на ученето; 

3) изучаване на новия материал (встъпителни упражнения); 

4) първично прилагане на придобитите знания (пробни упражнения); 

5) приложение на знанията в стандартни условия за усвояване на навици (тренировъчни упражнения); 

6) творческо пренасяне на знанията и навиците при нови условия за формиране на умения (творчески упражнения); 

7) изводи и възлагане на домашна работа.

   Основната цел на урока за обобщаване и систематизиране на знанията е да се отделят най-общите, съществените понятия, закони и закономерности от вече изучения материал, да се установят причинно-следствените и други връзки и отношения между най-важните явления, процеси, събития и др. Частично обобщаване се извършва при всички уроци в границите на тяхното конкретно съдържание. В.А.Онишчук изтъква, че под повторение обикновено се разбира връщане към по-рано изучения материал с цел да се затвърдят и усъвършенствуват знанията. В действителност повторението изпълнява много по-широки функции. То служи както за затвърдяване на знанията, така и за тяхното задълбочаване и разширяване, за осъзнаване на новия материал, за уточняване на придобитите представи, за формиране на практически умения и навици, за обобщаване и систематизиране на знанията.

   Уроците за обобщаване и систематизиране на знанията се провеждат обикновено след изучаване на отделни теми и дялове от учебните програми, в края на срока, в началото и в края на учебната година. Те имат следната примерна структура: 

1) съобщаване на темата, целите и задачите на урока и мотивиране на учебната дейност на учениците; 

2) възпроизвеждане и корекция на опорните знания; 

3) повторение и анализ на основните факти, събития, явления; 

4) повторение, обобщение и систематизация на понятия, усвояване на съответна система от знания, на водещи идеи и основни теории. Темата и планът на обобщителния (преговорния) урок обикновено се дават на предидущия час, за да могат учениците самостоятелно да се готвят.

    Урокът за прилагане на знанията, уменията и навиците предполага решаване от учениците на сложни комплексни задачи, които обхващат изученото от една или няколко теми или раздели от програмата. Приложението може да се извърши както при стандартни, така и при нестандартни условия. Макроструктурата на този тип урок включва: 

1) проверка на домашните задачи, възпроизвеждане и корекция на опорните знания, умения и навици, необходими за самостоятелно изпълнение на практическите задачи; 

2) мотивиране на учебната дейност на учениците, съобщаване на темата, целите и задачите на урока; 

3) осмисляне на съдържанието и последователността за прилагане на практическите действия; 

4) самостоятелно изпълнение от учениците на задачите под контрола и с помощта на учителя; 

5) обобщаване и систематизиране от учениците на резултатите от работата; 

6) отчет на учениците за начините и резултатите от извършената работа и теоретичната им интерпретация; 

7) изводи и възлагане на домашна работа.

   Урокът за проверка, оценка и корекция на знанията, уменията и навиците се използува обикновено след изучаване на отделни теми или раздели от програмата. Чрез него се осъществява комплексна проверка на учебните постижения на учениците, наред с текущата, която се извършва по време на всички типове уроци. Примерната структура на този тип урок е: 

1) мотивиране на учебната дейност на учениците и съобщаване на темата, целите и задачите на урока; 

2) проверка на знанията за фактическия материал; 

3) проверка на знанията за основните понятия (закони); 

4) проверка на дълбочината на осмислянето на знанията и степента на тяхната обобщеност; 

5) прилагане на знанията при стандартни условия; 

6) прилагане на знанията при нестандартни условия; 

7) проверка, анализ и оценка на изпълнените задачи; 

8) изводи и възлагане на домашна работа.

   В.А.Онишчук подчертава, че при разработката на примерни структури за всеки тип урок изходни предпоставки са логиката и психолого-педагогическите закономерности на самия процес на обучение, който се осъществява по време на урока от един или друг тип. Върху тази основа може много по-добре да се проектира и реализира последователността на педагогическите действия на учителя и на учебно-познавателните действия на учениците за постигане на поставените Дидактически цели, по-обосновано да се прилагат необходимите комплекси от методи и средства, адекватни на разнообразните педагогически ситуации. Всичко това благоприятства за повишаване ефективността на урока, за реализиране на неговите образователни, възпитателни и развиващи функции.

Някои автори (Г.Хрусанов, Д.Минчев и Ив.Величков и др.) обособяват като отделен тип урок за разбор и преценка на писмените самостоятелни работи на учениците. По време на този урок се извършва цялостно колективно анализиране и преценяване на по-големи и по-сложни задачи, изпълнени от учениците самостоятелно у дома или в клас. Структурата, организацията и методиката на урока се обуславят от характера на темата, възрастовите особености и подготовката на учениците. Обикновено най-напред учителят съобщава резултатите от направената проверка на самостоятелните работи на учениците. Могат да се прочетат пред класа няколко образцови работи. Прави се разбор на типичните, допуснати от повече учениците, изясняват се причините. Под ръководството на учителя учениците извършват поправка на своите работи, при което се анализират и останалите грешки. След разбора в клас на писмените работи поправката в тетрадките може да се постави и като домашна задача.

В много класификации урокът за затвърдяване на знанията и формиране  на учения и навици се разглежда като самостоятелен тип. Основната негова  цел е "знанията да се усвояват трайно, да се свържат в система с вече усвоените  и да се формират у учениците съответни умения. Примерната структура на този тип урок е следната: 

• поставяне на темата и изясняване от учениците целта  на урока; 
• съобщаване в общи линии плана за предстоящата работа; 
• последователно поставяне на въпроси и задачи, на които учениците трябва да отговорят или да решат; 
• анализ и обобщаване на резултатите от учителя."

Разгледаните примерни структури на различните типове уроци съвсем не изчерпват всички възможни случаи в училищната практика. Процесът на обучението е изключително сложен и изисква от учителя творчески да подхожда при най-различните ситуации. Ето защо въпросите за типологията и структурата на уроците продължават да бъдат едни от най-актуалните проблеми на съвременната дидактика и училищна практика. Класификацията на уроците има както положителни, така и отрицателни страни. Тя е особено необходима за студентите-педагози и начинаещите учители. Улеснява учителите при формулиране на предстоящите за изпълнение цели и при избора на начини и средства за тяхното постигане. Същевременно ограничава до известна степен възможностите за избор на адекватни действия от учителя и учениците в нестандартни условия и ситуации и крие известна опасност от шаблон и стереотипност.