Дидактически анализ на урока. План на урока. Разпределение

  Като прави обзор на различните подходи за Дидактически анализ на урока, Н.Герджикова разграничава, макар и условно, три стратегии: 

а) взаимодействието между теорията и практиката на обучението като обект на дидактическия анализ (В.П.Симонов, Т.И.Шамова, Ю.А.Конаржевски и др.); 

б) процесът на учене като основа за структуриране на дидактическия анализ (М.И.Махмутов, Н.М.Яковлев, А.М.Сохор и др.); 

в) ситуативният характер на педагогическото взаимодействие като най-общ ориентир за провеждане на дидактическия анализ (В.Дилтай, В.Шулц и др.).

   Ефективността на урока, неговото качество, зависи до голяма степен от мястото, което той заема в системата от уроци. Учебно-възпитателният процес не може да се ограничи в тесните рамки на отделния урок. Всеки урок е не само относително завършено цяло, а и звено от общата система от уроци. Тази система обединява всички уроци, чрез които се разработват и усвоят отделните теми, раздели и целия материал по предмета. Перспективното планиране на уроците позволява не само да се осъществява тясна взаимовръзка между отделните уроци, а и да се определи мястото на всеки един от тях в цялостната система. Тази диалектическа взаимообусловеност на отделните уроци се определя от различни фактори: от общите цели и задачи на обучението в съответната училищна степен и дадения клас, от целите и задачите по предмета, както и от конкретните цели и задачи, които се поставят пред отделните теми и раздели от програмния материал. Мястото на един или друг урок в системата от уроци се определя също така и от равнището на подготовката и развитието на учениците, от тяхната готовност да усвоят конкретното му съдържание, от взаимовръзката на изучаваната тема с другите теми по предмета или с материала от другите учебни дисциплини и т.н. Тематичното планиране на уроците позволява да се осъществява необходимата приемственост между отделните уроци по отношение не само на техните цели, а и на съдържанието и методиката им. А това от своя страна е предпоставка за усвояване на учебния материал от учениците в строго научна система.

Успешното провеждане на урока твърде много зависи от непрекъснатата подготовка на учителя за него. "Учителят - пише В.А.Сухомлински - се готви за добрия урок цял живот... Урокът е огледало на общата и педагогическата култура на учителя, мерило за неговото интелектуално богатство, показател за неговия кръгозор, ерудиция."

   Обикновено се различават два вида подготовка на учителя за урока: подготовка за учебната година и подготовка за отделния урок.

   Подготовката за учебната година се нарича още обща подготовка или предварителна подготовка. Тя се извършва до започване на новата учебна година и се изразява преди всичко в изучаване от учителя на специална, педагогическа и методическа литература и особено на новостите в тези области; в грижливо проучване на учебните програми, учебниците и учебно-помощната литература по предметите, които ще преподава; в ориентиране в официалните документи, в които се дават указания за работа през новата учебна година; в предварително запознаване с особеностите на класа, на който ще преподава; в набавяне на по-важните Дидактически материали, средства и др., които ще са необходими за разработване на едни или други теми и т.н. Важно значение имат също запознаването с опита на другите учители, както и критичният анализ на собствената работа на учителя през изминалата година. Върху основата на тази подготовка той изработва годишно разпределение на учебния материал. Това разпределение се изготвя в съответствие с учебната програма по предмета и служи като годишен календарен план за работата на учителя. То улеснява учителя, без да е необходимо да се следва сляпо. Най-често основните графи при изготвяне на разпределението включват: наименованието на темата, типът на урока, неговата обща дидактическа цел, срокът за неговото провеждане, необходимите нагледни средства и др. Може да се предвиди специална графа за бележки във връзка с изпълнение на заплануваното, която се попълва допълнително. Някои автори препоръчват разпределението да има повече графи.

   Подготовката на учителя за урока, за разработване на една или друга тема се нарича още конкретна подготовка или непосредствена подготовка. Тя се извършва един или няколко дни преди неговото провеждане. Нейната същност се изразява в определяне на мястото на урока в системата от уроци по темата; във формулирането на темата на урока и точното определяне на неговите образователни, възпитателни и развиващи цели и задачи; в установяването на структурата на урока, в подбора на конкретно учебно съдържание, на методите и средствата за обучение, на формите за организиране на дейността на учениците; в точното разпределение на времето, необходимо за реализиране на всеки етап от урока и т.н. Тази подготовка завършва с разработка от учителя на урочен план (план-сценарий на урока). Той е особено необходим за младите учители. Училищната практика показва, че и учителите с голям педагогически стаж разглеждат урочния план като естествен завършек на своята подготовка, като необходима предпоставка за успешно провеждане на урока. Планът може да бъде по-схематичен или по-подробен. Подробният план-конспект на урока е особено полезен за начинаещите учители. Има учители, които използуват планове на уроци от минали учебни години, но обикновено внасят в тях едни или други изменения.

   Няма общовалидна, задължителна и неизменна схема за съставяне на урочен план. Според В.А.Онишчук "даже в най-краткия план е целесъобразно да се отразят следните моменти: дата, клас (ако за отделните класове не са отделни тетрадки), пореден номер на урока, тема, образователна и възпитателна цел, конкретни задачи на урока, на темата или раздела, обзавеждане. След такива общи данни се разкрива хода на работата, в който се отразява структурата на урока - фиксират се всеки негов етап, начините на мотивиране на ученето, прийомите за работа на учениците (при изложението на учителя или самостоятелната работа на учениците), съдържанието и формата на въпросите и очакваните отговори, задачите и отговорите на тях, изискванията към познавателната дейност на учениците, съдържанието на учебните проблеми (при проблемното изложение или проблемното използуване на литературата), проверката и корекцията, съдържанието на домашната работа и възможния инструктаж за нея и т.н."

   По време на провеждането на урока учителят се ръководи от разработения план, като внася в него едни или други изменения, които се налагат от конкретните учебни ситуации. Урочният план не само че не сковава работата на учителя, а е необходима предпоставка за творчество в процеса на обучението.