Структура на съвременния урок

    Структурата на съвременния урок се отличава с голямо разнообразие. Тя отразява дидактическите цели, съдържанието, методите на обучение, организацията на познавателната дейност на учениците, ръководната роля на учителя В съответствие с основните изисквания към урока учителят внася своя методически "почерк", стил на работа. Понятието за "съвременен урок" постоянно се обогатява с ново съдържание, с нови черти, което е резултат на непрекъснатото усъвършенстване на учебно-възпитателния процес в съответствие с повишаващите се изисквания към подготовката на подрастващите. Във всеки урок се отразява неповторимата индивидуалност на учителя, в него той "раздава" себе си. И ако учителят е личност с богата вътрешна култура, с активна гражданска позиция, неговото влияние върху учениците е огромно. Творчеството на учителя  в отделния урок е неповторимо, поради което ако един много добре проведен урок бъде възпроизведен при други условия механично, формално, той неминуемо ще загуби от своята стойност и качество, ще се превърне в шаблон. Това съвсем не означава отрицание на уроците еталони, които са особено необходими за  младите учители. Въпросът не е толкова до опасността от използване на уроци еталони, а до превръщането им в уроци шаблони, т.е. до механичното пренасян на добър опит, без да се отчитат конкретните условия. За да се създаде нещо ново, оригинално, необходимо е добре да се познава опитът на другите. Всеки еталон обаче неминуемо се "пречупва" през индивидуалността на учителя, в резултат на което твърде често се стига до нов, по-добър урок.

  Съвременният урок коренно се отличава от традиционния по своите цели, съдържание, структура, организационно-методическа страна, равнище на активизиране на учениците, по използуваните нагледни и технически средства на обучение и др. Важно изискване например е да се сведе до минимум времето, отделяно за организационната му част. В началото и в хода на урока трябва да се използва система от най-разнообразни начини и похвати за формиране на познавателна потребност у учениците, за осигуряване на тяхната готовност не само за съзнателно и активно възприемане на излагания учебен материал, а и за самостоятелното им участие в разрешаването на учебните проблеми. Добрите учители се стремят да съкратят времето за проверка на домашните работи, като използват най-различни форми за контрол. Проверката и оценката на подготовката и развитието на учениците все по-тясно се свързват с останалите компоненти на урока, при което индивидуалното устно изпитване се съчетава с фронталното, с писмените форми на контрол, с използването на някои по-икономични средства (тестове, перфокарти и др.). Устното изложение на учебния материал от учителя все по-често се съчетава със самостоятелно изучаване от учениците на едни или други въпроси. По време на урока наред с фронталната работа с класа се използват разнообразни форми на групова и индивидуална работа с учениците. Затвърдяването и обобщаването на изученото позволяват не само да се овладява основното, същественото от учебния материал, а и да се прилага усвоеното за решаване на познавателни и практически задачи.

Мирза Исмаилович МАХМУТОВ 

   Съвременният урок се отличава с единството на всички свои основни компоненти и елементи - съдържанието на учебния материал, методите на обучението, начините за организация на дейността на учителя и учениците. Постигането на всяка нова дидактическа цел е свързано с преустрояването на системата от Дидактически средства, което определя макроструктурата и микроструктурата (технологията) на урока. Не случайно напоследък М.И.Махмутов, Г.Д.Кирилова и др. изтъкват предимствата на т.нар. "синтезен" (интегриран) урок, тъй като синтезността позволява да се преодолее изолираността, обособеността на структурните компоненти на урока. Ш.А.Амонашвили много сполучливо разкрива отличието на съвременния урок от традиционния: вместо да заставя учениците да усвояват знанията, да се учат по задължение, учителят се стреми да ги  приобщава към ученето, да ги формира като личности, като граждани. Единството между дейностния и личностния подход е същностна черта на съвременния урок. Сега творчески работещият учител вече не се задоволява външно да активизира учениците, а се стреми да формира у тях оценъчно отношение към учебния материал, към самия процес на учене, цялостно да въздейства върху интелекта, емоциите, волята и въображението им.

   Важна черта на съвременния урок е неговата динамичност. Тя обаче няма нищо общо с бързото преподаване, с пренапрежението на учениците в часа, с претоварването им с учебна работа. Динамичен е онзи урок, който допринася по най-рационален начин да се осъществяват неговите цели, който е наситен с дълбоко и силно интелектуално, емоционално и идейно взаимопроникване между учителя и учениците, който осигурява не само активна мисловна дейност от началото до края, а и благоприятен психически комфорт. Нужно е урокът да бъде не само научно издържан, вярно да отразява сегашното състояние на научното познание и практиката, а и да е емоционално наситен, да подхранва чувствата и преживяванията на учениците. Добрият урок е урок "загадка". Създаването на благоприятна емоционална атмосфера е важна предпоставка за ефективността на урока, но за да се "види" тази страна от дейността на учителя твърде често се налага да се обърне внимание и върху онова, което е останало скрито от погледа или дори въобще не е станало по време на урока. Такъв урок осигурява висока  култура на общуване на учителя с учениците, истински хуманни взаимоотношения между тях, възпитава високи нравствени качества и добродетели, стимулира  познавателните интереси на учениците, носи радост, оставя трайни впечатления у всички. За повишаване на ефективността на съвременния урок допринася проблемното поднасяне от учителя на учебния материал, решаването от учениците на разнообразни познавателни задачи, целесъобразното използване на съвременни технически средства и др. Последните не само повишават производителността на труда на учителя и на учениците, а и приобщават учениците към съвременната техника. Технически средства обаче не могат да заменят учителите. Те по-добре изпълняват своята роля, когато учителят има висока педагогическа и  обща култура.

   Напоследък някои автори изтъкват необходимостта от провеждане на уроци на открито, сред природата, а и също и от осъществяване на органическа връзка между съдържанието на урока и актуалните проблеми на живота.

По въпроса за структурата на урока представлява интерес схващането на М.И.Махмутов. Той разглежда структурата на урока на три равнища: дидактическо, логико-психологическо и методическо. Според него общата дактическа структура на урока е общо предписание, общ алгоритъм за организация на уроците. Основни нейни компоненти (и едновременно основни на урока) са:

1) актуализацията на по-рано усвоените знания и начини на дейност на учениците;

2) формиране на нови понятия и начини на дейност;

3) формиране на умения и навици. Общата дидактическа структура разкрива и конкретизира в методическата подструктура на урока, чиито елементи включват различни видове дейност на учителя и на учениците: разказ, упражнение, четене на текст, диктовка и т.н. Докато броят на компонентите на, дактическата структура е винаги постоянен, то броят на елементите на методическата структура е променлива величина. Това обуславя и голямата вариативност на методическата подструктура на урока, поради което е невъзможно да се изработи единна схема за всички предмети, типове и видове уроци. Броят на елементите на методическата структура на урока, тяхната номенклатура последователност се определят от учителя. Тук именно се проявява неговото методическо майсторство и творчество. При това характерът на методическата структура на урока зависи не само от съдържанието на неговата обща дидактическа структура. Последната отразява основните етапи на обучението и организацията на съвременния урок. Свързващо звено между тези две структури вътрешната логико-психологическа подструктура на урока. Тя се състои от елементи, които отразяват учебно-познавателния процес - процеса на възпроизвеждане на по-рано изучените знания и усвояването на новите знания. Тези елементи включват възприемането и осъзнаването на предметите и явленията, разбирането и осмислянето на тяхната същност, обобщаването и систематизирането на изучаваното и др. Външно те се изразяват чрез елементите на методическата подструктура.

   М.И.Махмутов изтъква, че вътрешната логико-психологическа подструктура на проблемния урок (за разлика от непроблемния) бива: вътрешна обща, която отразява общата логика на процеса на усвояването, и вътрешна подструктура на продуктивното усвояване, отразяваща логиката на продуктивната мисловна дейност на учениците. Вътрешната подструктура на продуктивното усвояване отразява етапите на изследователското търсене:

1) възникване на проблемна ситуация и поставяне на проблема;

2) изказване на предположения и обосновка на хипотезата;

3) доказване на хипотезата;

4) проверка на правилността на решението на проблема.

    Ефективността на урока до голяма степен зависи от успешното решаване от учителя на въпроса за оптималното съчетание между външната (методическата) и вътрешната, логико-психологическата подструктура. Структурата на урока се определя не само от логиката на обучението, а и от типа на урока, от методите на обучението и др. Тези фактори оказват непосредствено влияние върху компонентите на методическата и логико-психологическата подструктура на урока, а същевременно дават отражение и върху компонентите на дидактическата структура.