Методите на обучение като дидактическа категория

   Проблемът за методите на обучение е един от най-важните и същевременно един от най-сложните въпроси на дидактиката и педагогиката. Независимо от многобройните разработки, посветени на този проблем, той все още продължава да бъде предмет на оживени дискусии. Както изтъква М.Андреев, "методите на обучението творят процесуалната страна на технологията на обучението." Те са едни от най-динамичните, най-променливите компоненти на обучението, върху които оказват влияние както най-разнообразни външни фактори и условия, така и непрекъснатото преустройство на обучението като цяло.

   Почти всички автори, когато разкриват същността на метода на обучение, излизат от общото значение на понятието метод въобще. Обикновено се посочва, че думата метод има гръцки произход  и в буквален превод означава път към нещо, а по смисъл - начин на постъпване за постигане на определена съзнателна цел. Методът характеризира именно пътя към целта, системата от съзнателни действия на нейното постигане, регулираната по определен начин дейност.

   В съвременната философска литература методът се определя като форма за практическо и теоретично усвояване на действителността, изходящо от закономерностите на движението на изучавания обект, като система от правила и прийоми на подхода към изучаването на явленията и закономерностите на природата, обществото и мисленето, като път на познание и изследване, като съвкупност от похвати и операции и пр.

   Методът на обучение като дидактическа и методическа категория има твърде богато съдържание, тъй като характеризипа изключително сложна област на обучението. Това е и една от причините за голямото разнообразие от определения на методите на обучение. При много от тези определения обикновено на преден план изпъкват едни или други страни на методите на обучение.

   Същността на методите на обучение може да бъде разкрита върху основата на анализа на процеса на обучението. Съвременната дидактика разглежда обучението като взаимосвързана дейност на учителя и на учениците, функционалното единство на които осигурява неговата цялостност. Именно съгласуването, "сливането" на тези дейности характеризира качествено новия процес на обучение, съществено отличаващ се от неговите съставни части - процеса на преподаването и процеса на ученето.

   Най-общо методите на обучението могат да се определят като начини за съвместна дейност на учителя и учениците, чрез които се овладява педагогически адаптирания социален опит. "Метод на обучението - посочва Ю.К.Бабански - се нарича начинът на регулираната взаимосвързана дейност на преподавателя и обучаваните, дейност, насочена към решаване на образователни, възпитателни и развиващи задачи в процеса на обучението." И други автори изтъкват, че методът характеризира начина, по който се осъществява взаимодействието между преподаването и ученето (И.Я.Лернер, Ал.Маджаров и др.). "Методът на обучението - отбелязва И.Я.Лернер - предполага непременно взаимодействие между учителя и ученика, в хода на което учителят организира дейността на ученика над изучавания обект, а в резултат от тази дейност се реализира процесът на учене, на усвояване от ученика на съдържанието на образованието."

   Авторът подчертава, че структурата на метода на обучение се отличава от структурата на методите, предназначени за въздействие върху обекти, неспособни за осъзната целенасочена дейност. Методът на обучение предполага преди всичко цел на учителя и съответна дейност, осъществявана с помощта на средства, с които той разполага. В резултат на това у ученика възниква определена цел и съответна дейност, извършвана чрез достъпните за него средства. Под влияние на тази дейност се осъществява самият процес на усвояването от ученика на изучаваното съдържание, постига се набелязаната цел, резултата от обучението. При това целта на ученика може и да не съвпада с целта на учителя, но непременно трябва да й съответства.

   Структурата на дейността на учителя и на ученика е различна. Различен е и предметът на въздействието, към който е насочена едната или другата дейност. Дейността на учителя е насочена към създаване на благоприятни условия за обучение, възпитание и развитие на учениците, към организация на тяхната дейност. Дейността на учениците по своята същност е познавателен процес.

   За разлика от методите, които се използуват при създаване на неодушевени материални ценности, методите на обучение се отличават с това, че обектът на въздействие на учителя е същевременно и субект, който организира своята дейност. С други думи, методите на обучение имат не само гносеологическа, а и психологическа природа. Чрез тях се реализират образователните, възпитателните и развиващите функции на обучението. Методът на обучение винаги е свързан с определено учебно съдържание. От този аспект той изпълнява определени информационни функции. Чрез него се проектира учебната дейност на учениците както в пряка форма, когато учителят изисква от тях да изпълнят едни или други действия, така и в непряка, чрез учебния материал форма, който чрез своето съдържание и структура създава определени познавателни ситуации. Следователно наред с информационни методът на обучение изпълнява важни организационни, управленски функции. С помощта на едни или други методи на обучение учителят организира и управлява дейността на учениците.

   Според Лотар Клинберг "учебният метод е принципният път, който поемат учител и ученици, за да постигнат фиксираните в учебната програма цели на обучението..."

   В литературата се срещат и много други определения за методите на обучение, при които се акцентира върху различни техни признаци. Така например някои автори определят метода на обучение като логически начин, път, по който учителят води учениците от незнание към знание (М.А.Данилов), като форма на учебното съдържание, съответствуваща на най-близката дидактическа цел (Е.И.Перовски), като форма на теоретическо и практическо овладяване на учебния материал (С.П.Баранов), като начин за организация и управление от страна на учителя на познавателната дейност на учениците (Т.А.Илина), като система от правила на педагогическото взаимодействие (М.И.Махмутов) и др. Макар че всяко едно от тези определения съдържа верни постановки, нито едно от тях не може да разкрие изцяло същността на методите на обучение. Както изтъква А.Н.Алексюк, методите на обучението са своеобразен фокус на синтеза на най-важните елементи на учебно-възпитателния процес; съдържанието на обучението, неговите цели, задачи, принципи, форми на организация, функции, възрастовите и индивидуалните особености на учениците и т.н. Методите на обучението като единство между външно и вътрешно, форма и съдържание, явление и същност притежават многочислени признаци, най-съществените от които са: 

• да бъдат определена форма за подаване и обмен на информация;
• да бъдат определена форма на движение на познавателната дейност на учениците;
• да бъдат определен начин за организация и ръководство на учебно-познавателната дейност на учениците.

   Ето защо която и да е кратка дефиниция обикновено фиксира едни или други техни, макар и съществени признаци, но не е в състояние всестранно да отрази същността им.

   Н.Г.Казански и Т.С.Назарова също правят опит да охарактеризират метода на обучение от различни страни. Те го разглеждат като външна форма на учебна работа, на съвместна дейност на учителя и учениците (изложение на материала от учителя, беседа, самостоятелна работа на учениците), като начин на учебна работа и като логически път на учебна работа, които характеризират вътрешната (психологическа и логическа) страна на метода. Авторите разграничават три начина на учебна дейност, съответно методи на обучение -догматичен - получаване на знания и готов вид; евристичен - усвояване на знания чрез самостоятелно разсъждаване или под ръководството на учителя; изследователски - самостоятелно придобиване на знания чрез опити, наблюдения, измервания и др. Заедно с това те разграничават и следните логически пътища на учебна работа, съответно методи на обучение: аналитичен, синтетичен, аналитико-синтетичен, индуктивен и дедуктивен.

   Разграничават се няколко равнища на разглеждане на методите на обучение: 

1. общодидактическо, което позволява да се разкрие същността на метода като модел, като обобщена характеристика на дейността на учителя и учениците, насочена към реализиране на целите на обучение;
2. частнодидактическо, което разкрива особеностите на методите, характерни за различните етапи (звена) на процеса на обучение;
3. частнопредметно, което разкрива системата от методи на обучение по един или друг предмет;
4. равнище на конкретните прийоми (похвати), които включват различни типове действия, насочени към решаване на по-частни цели в рамките на един или друг частнопредметен метод. 

   В методите на обучение, които се използуват при изучаване на отделните учебни предмети, има много страни, които са общи за всички методи и съставляват тяхна единна основа. Тези общи страни са предмет на разглеждане от дидактиката. Общодидактическите методи са абстрактно обобщение на цялото многообразие от частнодидактически и частнопредметни методи. Специалните (конкретните) методи, които се изучават от частните методики, могат да се разглеждат като форми на конкретизация на общодидактическите методи. "Методите на обучение не трябва да се отъждествяват с методическите прийоми, средства и форми на обучение. Под прийоми на обучение се разбира отделни части или елементи на отделните методи, под средства на обучение - учебници, учебни пособия и технически устройства, под форми на обучение - организация на учебната работа."

   Прийомът (похватът) е градивен елемент на метода, конкретно действие на учителя или ученика, което има относителна самостоятелност и завършеност. Методът упражнение например включва като свои съставни елементи обясняване и показване на действията от учителя, първи опити на учениците да ги извършат, системни повторения и пр. В редица случаи обаче обяснението и демонстрацията се използуват като самостоятелни методи.

   Има автори, които не признават съществуването на единни методи на обучение и считат, че следва да се разграничават методи на преподаване, характеризиращи дейността на учителя, и методи на учене, характеризиращи дейността на учениците. Такова разграничаване е възможно, но само върху основата на единната система от методи на обучение, която отразява бинарния характер на обучението. Нито методите на преподаване, нито методите на учене могат да съществуват независимо, изолирано един от друг. Методите на обучение са целенасочени и съзнателни действия на учителя и на учениците, които имат смисъл и значение само когато конкретно се реализират. Те са своеобразно единство между цел и съдържание.

   Методът на обучение отразява не само целевия и съдържателния аспект на обучението, а и неговия психологически, гносеологически и логически аспект. От гледище на съдържателно-методическата им насоченост методите могат да се разглеждат като форма на реализация на учебното съдържание. Ако се вземе под внимание ръководната роля на учителя в процеса на обучение те могат да се разглеждат като начини за организация и управление на учебно-познавателната дейност на учениците. Когато се акцентира върху познавателната им насоченост методите на обучение могат да се представят като начини, с помощта на които учениците под ръководството на учителя се движат от незнание към знание, от непълно и неточно към все по-пълно и по-точно знание. Важни страни на методите на обучението са възможностите, които предоставят за общуване между учителя и учениците, за стимулиране и контролиране на учебно-познавателната дейност и др.

   Към най-съществените характеристики на методите се отнасят: 

1. целенасоченост на метода, т.е. всеки метод в крайна сметка води до постигане на определена цел;
2. операционалност на метода, т.е. тясната обвързаност на метода с едни или други конкретни действия и операции;
3. системност на метода, т.е. съвкупност от елементи, взаимно свързани и взаимно обусловени от неговата обща структура:
4. детерминираност на метода, т.е. обусловеността му от свойствата и особеностите на обектите на неговото приложение.