Беседа (Диалог)

   Беседата обикновено се определя като диалогичен начин за изложение на учебния материал (от гр. разговор между две или повече лица). Същността на този метод се състои в задаването на въпроси и отговарянето на тези въпроси. Обикновено въпросите поставя учителят, а отговарят учениците. Наред с това учениците също могат да отправят въпроси както към учителя, така и помежду си (с разрешение или по поръчение на учителя). "Същността на беседата се състои в това, че учителят чрез умело поставяне на въпроси по един или друг учебен материал стимулира учениците да разсъждават и да анализират в определена логическа последователност изучаваните факти и явления и самостоятелно да стигат до съответни изводи и обобщения." За разлика от монологичното изложение на учебното съдържание от учителя, при което учениците са предимно слушатели, беседата осигурява възможност за активното им и самостоятелно участие в процеса на обучението. Те извършват разнообразна аналитико-синтетична мисловна дейност, отговарят на различни въпроси и сами поставят въпроси. Беседата е основен метод на обучение в истинския смисъл на думата. Тя намира приложение при обучението по всички учебни предмети, във всички училищни степени.

Сократ (463-399 г. пр.н.е.)

 Беседата като метод на обучение се използува още в далечното минало. Древногръцкият философ Сократ (463-399 г. пр.н.е.) се счита за основател на т.нар. евристична беседа (от гр. дума еврико - откривам, намирам). Чрез умело поставяне на въпроси той ръководел учениците си сами да стигат до желаните от него изводи. По същия начин той водил и спорове със своите противници, като ги довеждал до безизходно положение и принуждавал сами да оборят първоначалните си твърдения и да се признаят за победени. Сократ е смятал, че всеки човек се ражда с готови знания и идеи, които може да осъзнае, да открие с помощта на евристичната беседа, под ръководството на учителя.

   В съвременното училище беседата като метод на обучение се използува само когато учениците имат известен опит, определен запас от знания. Ако те не притежават никакви познания, ако не са чули, видели, наблюдавали или прочели, тя е неприложима. Не може да даде правилен и обоснован отговор на един или друг въпрос този, който няма никакви познания и опит. Ето защо опитите да се използува евристичната беседа в Сократовия  смисъл са истинско насилие над съзнанието на ученика, за да се "измъкнат" от него желаните отговори. Това предполага да му се поставят много въпроси, непрекъснато да бъде подсещан и т.н., което е свързано с нерационално изразходване на ценно учебно време.

В зависимост от целите, за които се използува, се разграничават няколко вида беседа:

1. Беседа за разработване и усвояване на нови знания. Тя намира приложение, когато новите знания са тясно свързани с натрупания от учениците познавателен и практически опит, с по-рано усвоените от тях знания. Чрез нея учениците актуализират своите знания, осмислят личния си опит и самостоятелно стигат до някои нови положения, вместо учителят да ги съобщава наготово. Като нейни разновидности обикновено се сочат съобщаващата беседа, при която определенията, постановките се дават от учителя, и евристичната беседа, при която учениците самостоятелно формулират някои определения и постановки. Разбира се, тези две разновидности са тясно свързани помежду си.

2. Беседа за повторение и затвърдяване на знанията, ученията и навиците на учениците. Чрез нея се извършва първичното и текущото закрепване и осмисляне на изучения материал. Някои автори я наричат катехизична. В миналото катехизичната беседа се е прилагала за механично заучаване наизуст на въпросите и готовите за тях отговори. Сега катехизичната беседа се използува много по-ограничено, при възпроизвеждане на отделни точни формулировки, при даване на отговори по определен алгоритъм.

3. Беседа за систематизиране и обобщаване на знанията, уменията и навиците (т.нар. обобщаваща беседа). Този вид беседа широко се използува при прегрворните уроци, както и след изучаването на отделни теми или раздели от учебното съдържание.

4. Беседа за проверяване и оценяване на знанията, уменията и навиците (т.нар. проверочна беседа). Тя има широко приложение. Използува се почти по време на всеки урок, а особено при уроците, предназначени за тази цел.

   Някои автори обособяват и т.нар. херменевтична (обяснителна) беседа, чрез която учениците се учат правилно да обясняват изучаваните предмети и явления и да им дават адекватна оценка.

   Когато беседата се разглежда като метод, с който се организира учебната дейност на учениците, обикновено се разграничават: уводна (организираща, подготвителна) беседа, чрез която учениците се запознават с работата, която им предстои да извършат, подготвят се психически и логически за по-лесно възприемане на следващото учебно съдържание, и заключителна беседа, с която се обобщават получените резултати от извършената работа.

   Беседата е сравнително труден за реализация метод, който изисква голямо педагогическо майсторство. То се придобива от учителя в процеса на педагогическата практика. Ефективното провеждане на беседата зависи от съблюдаването на редица изисквания. Те могат да се подразделят на: 

1) изисквания към въпросите на учителя; 

2) изискванията към отговорите на учениците 

3) изисквания към организацията на беседата.

Въпросите на учителя трябва да отговарят на следните изисквания:

   1. Да бъдат точни по съдържание и кратки по форма, да са изразени просто и ясно, да са достъпни за учениците. Въпросите не трябва да бъдат отрупани с излишни думи, да съдържат непознати термини, които биха ги направили неразбираеми за учениците. Да не съдържат два или повече въпроса едновременно. Добре формулирани са следните въпроси: Кое число трябва да разделим на 4, за да получим 4? Коя част на изречението се нарича сказуемо? От колко елемента се състои буквата "л"? и т.н.

   2. Да стимулират мисленето на учениците, да изискват от тях, да анализират, синтезират, сравняват, обобщават, систематизират, класифицират, да установяват причинно-следствени връзки и зависимости. Наред с въпросите "кой", "кога", "какво е", "кои са" и т.н. да се използуват все по-често и такива от типа "защо", "как", "по какви причини" и пр. Следва да се избягват въпроси, които изискват алтернативни отговори: "да", "не", "има", "няма".

  3.  Да са логически свързани помежду си и разнообразни по форма. Всеки въпрос да е подчинен на основната цел и последователно да води към нейното осъществяване. Само при проверочната беседа въпросите могат да се задават "разбъркано".

   4. При по-големи затруднения на учениците наред с основните въпроси учителят обикновено задава допълнителни въпроси. Те трябва да бъдат подсещащи, а не подсказващи. Подсещащите въпроси стимулират мисленето на ученика, а подсказващите му дават отговора наготово.

  5. Общото количество на въпросите трябва да бъде оптимално за успешното постигане на поставената цел. Следва да се избягват многото въпроси, което може да приучи учениците към незадълбочено мислене върху тях. По-важните изисквания към отговорите на учениците са: 

• Да бьдат съзнателни и аргументирани. Затова е необходимо всеки ученик да обмисля добре и да дава самостоятелни отговори на поставените въпроси. Учителят трябва да приучва учениците да не отговарят механично.
• Да бъдат пълни, т.е. да изчерпват всички страни на въпроса. Това изискване важи както за разгърнатите, така и за кратките отговори. За да се формира отрано умение у учениците в 1-4 клас отначало се допуска при отговора да се използува самата формулировка на въпроса.
• Да бъдат точни, ясни, езиково правилно изразени. Езиковите грешки следва да се коригират внимателно.

   Изискванията по отношение на организацията на беседата се отнасят преди всичко до предварителната подготовка на учителя за нея, до съблюдаването от него на определен план при провеждането и, до похватите, с които си служи при задаването на въпросите. Препоръчва се въпросите да се отправят към целия клас, което стимулира всички ученици да мислят върху отговорите. След малка пауза учителят определя кой ученик ще отговори. При това е необходимо да се посочват да отговарят не само ученици, които вдигат ръка, а и останалите. Не бива да се допуска хорово отговаряне, а също и шумни реакции на учениците: "Аз да кажа", "Аз да кажа".

   Учителят трябва да приучва учениците и сами да поставят въпроси както помежду си, така и към него. Задаването на въпроси от учениците на учителя е свързано с необходимостта да си изяснят някои неразбрани от тях положения от изучаваното или за задоволяване на техни специални интереси. На първия тип въпроси учителят обикновено отговаря незабавно, а на втория - в зависимост от готовността си от времето, с което разполага, като се стреми да не се отклонява твърде много от изучаваната тема.

   Беседата е предпочитан метод на обучение за учениците от 1-4 клас. Тя осигурява благоприятни възможности за пълноценно общуване между учителя и учениците, създава такава атмосфера в класа, която освобождава децата от каквото и да е стеснение и те участвуват в обучението активно, с желание. Чрез беседата учителят по-добре опознава учениците, получава непрекъсната обратна връзка за резултатите от своята работа.

   Беседата позволява да се стимулира активното и самостоятелното участие на учениците в процеса на обучението. В това се състои нейното голямо преимущество пред монологичното изложение на учебния материал от учителя. Основният недостатък на този метод е, че изисква много повече време в сравнение с монологичното изложение на материала. В редица случай, за да достигнат до истината, учениците вървят по пътя на пробата - грешката, или се отклоняват твърде от темата.