Многооброзие на методите на обучение и обусловеност на техния избор

   В своята работа учителят използува най-разнообразни методи на обучение. Многообразието на методите на обучението е обективно обусловено преди всичко от различните цели и задачи на обучението, от спецификата на изучаваното съдържание по отделните учебни предмети, както и от възрастовите особености на учениците, от своеобразието на обосновката, на общите условия, при които се осъществява обучението. Тези фактори обикновено се разглеждат като опосредствани детерминанти, които оказват главно глобално влияние, без да определят съвсем пряко конкретния избор на едни или други методи.

   Към непосредствените детерминанти, от които пряко зависи изборът на методите на обучение, се отнасят: конкретните цели и особености на изучаваната тема, времето за нейното изучаване, наличната материална база, равнището на подготовката и развитието на учениците от класа, личностните, индивидуалните особености на самия учител и др.

   Обективните и субективните фактори винаги действуват комплексно. Обикновено се изтъква, че сполучливият подбор на методите зависи от учителя, Това обаче в никакъв случай не означава, че учителят може произволно да  налага едни или други методи. Той винаги трябва да се ръководи от научнообоснована стратегия, която не изключва неговите лични предпочитания. Има учители, които умеят да разказват образно и увлекателно, други са майстори на провеждането на беседи с учениците, трети успешно организират самостоятелната работа на учениците. Това обяснява голямото разнообразие, което се наблюдава в работата на различните учители. Всеки метод обаче има определени възможности, които учителят трябва да отчита, макар че те са относителни и тясна връзка с условията, в които той се използува, със спецификата на учебни материал, с възрастта и равнището на подготовката на учениците и пр.

   Въпросът за сравнителната ефективност на методите на обучение все още не е задоволително решен. Усилията на мнозина автори са насочени към установяване на еднозначна връзка между един или друг метод и активизирането на учениците в процеса на обучението. При това докато някои се задоволяват само с външната страна на метода, други поставят на преден план неговата вътрешна страна. Така например Е.Рауш прави подробен анализ както на външните, така и вътрешните страни на методите. Той насочва вниманието си, от една страна, към организиране на съответните дейности на учителя и ученика, а от друга - към "дидактическите функции", "логическите методи", "алгоритмичните предписания и евристичните правила."

   В системата от основни критерии за оптимален избор на методите на обучение Ю.К.Бабански включва: съответствието им на целите, закономерностите и принципите на обучението, на особеностите на учебното съдържание, на времето за неговото изучаване, на възможностите на учениците и на собствените възможности на учителя. Според автора алгоритъмът за избор на методи на обучение включва редица операции: вземане на решение да се използват методи за самостоятелно изучаване на темата от учениците или за нейното изучаване под ръководството на учителя, избор на репродуктивни или на изследователски методи, избор на индуктивни или на дедуктивни методи, избор на съчетания от словесни, нагледни и практически методи, избор на методи за стимулиране на учебната дейност, избор на методи за контрол и самоконтрол, обмисляне на запасни варианти от съчетания на методи в случай на възможни отклонения в подготовката на учениците от класа според резултатите от изпълнението на домашната работа и повторението на по-рано изученото. Важни условия за оптимизиране на избора на методите на обучение са: организацията на самообразованието на учителите за изучаване на новостите на педагогическата теория и практика, всекидневният анализ на ефективността на проведените уроци, издигането на равнището на вътрешно-методическата работа в училище и пр.

   В своята всекидневна работа учителят обикновено прилага няколко метода, при това в най-различни съчетания. Актуална задача на съвременната дидактика е да разработи относително устойчиви съчетания от методи, приложими при определени ситуации в обучението. Успешното разрешаване на въпроса за рационалното съотношение и съчетание между различните методи на обучение е необходима предпоставка за повишаване на познавателната активност и самостоятелност на учениците, за реализиране на развиващия характер и възпитателната насоченост на обучението. Ефективното приложение на методите на обучението е тясно свързано с цялостната стратегия на учителя, с умението му да поставя пред учениците адекватни цели, да планира и мотивира техните действия.

   В системата от методи за обучение в началните класове широко приложение намират също игровият метод (използването по отделните учебни предмети на различни видове игри: Дидактически, симулативни, занимателни, игри-шеги и т.н.), драматизацията, ситуационният метод и др. Повишените изисквания към подготовката и развитието на учениците от началното училище наложиха особено през последните десетилетия да се използва по-цялостна и всеобхватна дидактико-методическа система, която, от една страна, съответства на познавателните възможности на обучаваните, а от друга страна, създава обективни условия за стимулиране на творческите им способности. Още по-широк е диапазонът от методи, които намират приложение в различните форми на перманентното образование: методът на конкретните ситуации, методът на инцидента, тренировката на чувствителността, мозъчната атака (брейнстормингът), методът синектика, деловите игри, ситуационният метод, методът на потапянето и пр. Постиженията на съвременната общодидактическа теория за методите на обучението служат като основа за изясняване на специфичните особености на учебните методи по отделните дисциплини и в различните видове и степени училища.