Подготовка на урока по литература

Работа с учебника

    Самостоятелната работа на учениците с учебника и други книги заема важно място в системата от методи на обучение. Печатното слово е един от основните източници на информация. В учебниците са изложени в системен и достъпен вид знанията, уменията и навиците, които учениците трябва да усвоят, конкретизирани са обемът и съдържанието на предвидените за изучаване от учебните програми понятия и закономерности. Допълнителната литература включва много по-обширна и по-разнообразна информация, в която е обобщен натрупаният социален опит. Формирането у учениците на умения и навици за работа с учебника с учебно-помощната и друга литература е важна задача на обучението. Учебникът и допълнителната литература могат да бъдат за ученика пълноценни източници на знания и средства за развитие на неговите познавателни способности само когато ученикът притежава рационални умения за самостоятелна работа с тях, когато у него е изградена привичка системно да използува тези умения. Както изтъква К.Д.Ушински, "книгата остава няма не само за този, който не умее да чете, но и за този, който, прочитайки механически страницата, не съумява да извлече от мъртвата буква живата мисъл." Отсъствието у учениците на необходимите умения и навици правилно да използуват печатни източници води до изразходване на много сили и време за усвояване на материала, което е една от причините за претовареността им, за понижаване на интереса им към ученето.
   В дидактическата и методическата литература на проблема за самостоятелната работа на учениците с учебника се отделя голямо внимание. Трябва обаче да се подчертае, че все още не е преодоляно схващането, че учебникът е предназначен изключително за работа вкъщи или по време на самоподготовката в училище, че той служи само за затвърдяване и повторение на онова, което учителят вече е преподал или за заучаване на пропуснатия материал, когато ученикът е отсъствувал от училище. Едва през последните десетилетия се изтъква необходимостта самостоятелната работа с учебната книга органически да се включва в процеса на обучението и да заема необходимото място по време на уроците не само за затвърдяване, обобщаване и систематизиране на знанията, а и за усвояване на нови знания. Именно формирането у учениците на умения и навици за самостоятелна работа с учебника трябва да се осъществява преди всичко по време на уроците.
   Най-малките ученици за първи път се срещат с учебниците в началните класове. Какво ще бъде тяхното отношение към учебниците, към научната и художествената литература, твърде много зависи от работата на учителя. Още в самото начало при обучението по всеки предмет учителят трябва да запознае учениците с учебника. За тази цел могат да се отделят и специални уроци. Учениците трябва да узнаят, че материалът в учебниците освен по дялове и теми, се структурира и по уроци (параграфи), които представляват отделни относително завършени логико-дидактически части. Всеки учебник включва текстови и извънтекстови компоненти. Обикновено учебниците за учениците от началните класове съдържат: 
  1. словесни текстове (основни, допълнителни, пояснителни, текстове, които изискват от учениците да изпълнят определен вид учебно-позна-вателни задачи и др.), 
  2. образци на решени задачи; 
  3. различни видове материали за затвърдяване на знанията и формиране на умения и навици; 
  4. илюстративен материал (картини, фотоси, рисунки, схеми, чертежи и др.). Учениците трябва да получат знания за външната архитектоника на учебника: за какво служат кориците, кое е обложка и каква е нейната функция, кое е тяло на учебника, какво е лист и как е номериран; как е подредено съдържанието на отделните параграфи; какво означават различните цветове, с които е отпечатан текстът, а също и условните знаци, които се използуват; за какво служат илюстрациите в учебника и как те да се използуват, да се свързват с текста и др.
   Знанията и уменията на учениците за използуване на учебника се придобиват постепенно. Преди всичко е необходимо те да овладеят добре техниката на четенето и да разбират смисъла на прочетеното. Първоначално учителят трябва да покаже на учениците как да работят с учебника, как да четат и да осмислят прочетеното, на кое да спират вниманието си, какво да запомнят и т.н.

Работа с учебника
 По време на уроците някои учители предлагат на учениците да прочетат един или друг параграф от учебника (или част от параграфа) и след това да го преразкажат. В отделни случаи поставянето на такива задачи е възможно и дори необходимо, но то не бива да се превръща в система, тъй като простото прочитане на текста от учебника не винаги активизира мисловната дейност на учениците. Основното изискване е учителят да не допуска механично четене и заучаване на текста от учебника. Различните видове работа с учебника на уроците, за да допринесат за повишаване на активността, съзнателността и самостоятелността на учениците, трябва да бъдат подчинени на определени задачи, да изискват от тях да извършват разнообразна умствена дейност: да отделят основното от второстепенното, да сравняват, обобщават, систематизират и класифицират, да установяват причинно-следствените връзки между изучаваните предмети и явления. Руският автор Е.Я.Голант към системата от видове учебно-логически задачи при работата над книгата отнася: подбор на материала по някакъв въпрос, групиране на материала, отделяне на основното от второстепенното, осъзнаване на последователността на отделните факти и положения, сравняване, работа над понятието, работа над доказателството, установяване на връзките между явленията, прилагане на знанията.
   Работата върху текста от учебника зависи до голяма степен от самия характер на текста. При изучаване на научно-популярни текстове преобладава аналитико-синтетичната дейност на мисълта, докато при художествените текстове вниманието на учениците се насочва преди всичко към възприемането на ярките образи и картини, към тяхното идейно-естетическо преживяване.
   По време на уроците самостоятелната работа на учениците над учебника може да бъде организирана и провеждана както по въпроси, предварително (частично или изцяло) обяснени от учителя или изучени по други начини, така и по въпроси, които учениците изучават най-напред именно от самия учебник, т.е. с които те под ръководството на учителя се запознават сами. При това задачите, които изпълняват учениците, постепенно се разширяват и усложняват.
   Един от най-простите видове самостоятелна работа с учебника е възлагането на учениците на задачата да намерят и прочетат точното определение на едно или друго понятие, с което току-що са се запознали от изложението на учителя. Макар че в този случай степента на самостоятелност на учениците не е висока, изпълнението на подобни задачи допринася за формиране на умения и навици за съзнателно четене на текста и отделяне на основното от второстепенното.
   По-сложен вид самостоятелна работа с учебника е поставянето на задачи на учениците да отговарят на въпроси, отговорите на които се съдържат в параграфа в явен или косвен вид. Основното изискване е въпросите да не водят до просто възпроизвеждане на изложения в учебника материал, а да предизвикват активна мисловна дейност. Самите отговори могат да се дават в устна или писмена форма. Въпросите също в едни случаи се поставят устно, а в други случаи се записват на дъската или в тетрадките на учениците.
Други видове самостоятелна работа с учебника изискват съставяне на план на изложения материал в параграфа на учебника, отделяне на главните мисли в него или в отделни негови части, поставяне на въпроси към отделните части на параграфа и пр. Те приучват учениците да осъзнават логическата последователност, определената система на изложение на материала в учебника, което спомага за неговото съзнателно и трайно усвояване.
    Планът е схематично изразяване (записване) на най-главните положения от съдържанието на текста под формата на заглавия. Той може да бъде по-кратък (по-сбит) и по-подробен (по-разгърнат). Учениците трябва да се научат да правят и по-кратки, и по-разгърнати планове. В I клас се започва с най-прости планове, а в следващите класове работата за съставяне на планове непрекъснато се усложнява. Както изтъква Б.П.Есипов, в зависимост от изградените у учениците умения и навици за работа с учебника, при съставянето на план на прочетения параграф могат и трябва да се използуват различни начини: 
  1. учителят формулира устно или пише на дъската плана точка по точка и предлага на учениците да намерят в учебника съответните части на урока; 
  2. учениците съставят колективно план на урока в процеса на беседата, която учителят води; 
  3. учителят дава план, а учениците са длъжни да се подготвят за отговори по него, като четат учебника;
  4. всеки ученик си съставя самостоятелно план.

   В по-горните класове учениците се научават да водят по-сложни записки под формата на тезиси, конспекти; реферати, доклади и др. Тезисите са кратки формулировки на основни положения (мисли), изразяващи същността на материала в текста. Конспектът е кратко изложение на съдържанието на текста, което обикновено включва план, тезиси, бележки или поне два от тези вида записвания.
   Редица автори изтъкват, че "при обяснението на учебния материал учебникът не трябва да се затваря, както правят това много учители, а обратно, необходимо е да се изисква от учениците внимателно да четат заедно с учителя определенията, да задават въпроси при затруднения, мислено да отделят главните положения в параграфа, да си служат с рисунките, схемите, таблиците в учебника."
   Всеки ученик, в зависимост от своите индивидуални особености, може да си изработи собствен стил на работа с учебника. Обикновено се препоръчва най-напред текстът в учебника да се прочете изцяло, за да може ученикът да се ориентира в неговото съдържание. Чрез следващите прочитания той все повече прониква в същността, в смисъла на текста. В редица случаи е целесъобразно текстът да се изучава на части. Накрая следва отново цялостно прочитане на текста и преразказването му.
   Формирането на умения и навици за самостоятелна работа с учебника улеснява учениците при използуване на учебно-помощната и друга литература. Още в началното училище на първо време в часовете за извънкласно четене се четат колективно подходящи за възрастта на учениците литературни източници и се обсъжда съдържанието им. Все по-голямо значение придобива самостоятелното четене от учениците на научно-популярна и художествена литература, на вестници, списания, периодични издания и т.н. У тях трябва да се формират умения и навици и за самостоятелна работа с учебните тетрадки, със справочниците, атласите, картите и най-различните други Дидактически материали.

Коментари