Упражнение

    Упражнението като метод на обучение обикновено се използува при затвърдяване или приложение на практика на знанията, уменията и навиците, но може да служи за постигане и на други дидактически цели.

   Под упражнение се разбира съзнателно извършване на определени действия и тяхното повтаряне, за да се формират и усъвършенствуват едни или други умения и навици.

   Обучение, което се извършва при недостатъчни упражнения не може да постигне задачата си да формира у учениците трайни и действени знания, умения и навици. Упражненията допринасят не само за затвърдяване на знанията и изграждане на умения и навици, а и за развиване на творческите способности на учениците, за цялостното им личностно формиране.

   За разлика от подражателните, механичните упражнения, които имат място в живота на човека, упражненията в процеса на обучението се отличават със своята целенасоченост и съзнателност, осъществяват се под ръководството на учителя. Съвременната психология доказва, че уменията и навиците се формират в резултат на съзнателни действия, че многократните механични упражнения не осигуряват високи резултати. Механично овладяното действие обикновено е неприложимо при други, по-различни от първоначалната, ситуации.

   В процеса на обучението се използуват най-разнообразни упражнения. Техният характер, както и методиката на прилагането им, зависят от особеностите на самите учебни предмети, на конкретното учебно съдържание, което се изучава, а също и от равнището на подготовката и развитието на учениците. По външна форма упражненията биват словесни и практически. От своя страна словесните се разделят на устни и писмени. Устните упражнения обикновено се извършват с целия клас. Работата протича бързо, без да се записва нещо. Писмените упражнения позволяват да се поставят на учениците по-сложни задачи, но изискват повече време за тяхното изпълнение. Практическите упражнения допринасят за по-тясното свързване на обучението с живота, за решаване от учениците на конкретни проблеми.

   В зависимост от степента на самостоятелност на учениците при извършване на упражненията обикновено се разграничават:

1.Упражнения по образец (възпроизвеждащи, репродуктивни). Някои автори ги наричат алгоритмични. Те обикновено имат място в началния етап от формирането на уменията или навиците, когато учениците по пътя на подражанието правят опит да възпроизведат показания им образец (еталон). Важно значение тук има стремежът им да осъзнаят смисъла на извършваните операции, на което учителят трябва да обръща особено внимание.

2.Репродуктивно-вариативни (усложнени) упражнения. Чрез тях придобиваните знания, умения и навици се прилагат във видоизменени условия и ситуации. Започва се с изпълнение на по-леки упражнения, като постепенно се повишава равнището на тяхната сложност. Приложението на знанията във видоизменени условия изисква от учениците не само да осмислят извършваните действия, но и да се стремят да ги рационализират. А това е свързано с прояви на отделни елементи на творчество - учениците сами съставят примери и задачи във връзка с изучените теоретични положения.

3.Творчески (продуктивни) упражнения. Чрез тях придобиваните знания, умения и навици се прилагат в нови, по-сложни условия и ситуации. Учениците самостоятелно изпълняват разнообразни задачи, стигат до нестандартни, а понякога и до оригинални решения. Макар че тези упражнения обикновено се различават от действителното творчество, което е свързано с постигане на обществено нови резултати, те подготвят учениците за бъдеща творческа дейност. Към тях могат да се отнесат различните видове самостоятелни работи на учениците: съчинения, доклади, реферати, решаване на задачи, изготвяне на схеми, диаграми и др.

   При обучението в 1-1V клас широко разпространение имат т.нар. коментирани упражнения. Те се прилагат по всички учебни предмети, особено при обучението по български език и по математика. Характеризират се с това, че изпълнението на фронтални писмени или практически работи се съпровожда със словесни обяснения на извършваните действия. Тези упражнения допринасят за изграждане на необходимото единство между словесното изразяване и изпълнението на действията. При това се препоръчва отначало да се обясняват действията, а след това да се изпълняват, т.е. да се работи по системата "защо - как, а не как -защо". По този начин учениците могат да се предпазят от допускане на грешки.

   Някои автори разграничават: подготвителни упражнения, които се използуват за изясняване на учебните задачи, за възпроизвеждане на знанията, необходими за усвояване на новия материал и пр.; упражнения, прилагани при изложение на новите знания: четене на текстове, решаване на задачи, примери, поставяне на въпроси, даване на отговори и пр-; упражнения в процеса на затвърдяването и обобщаването на материала.

За да бъдат ефективни, упражненията трябва да отговарят на редица изисквания:

1.Да са целенасочени. Учениците трябва да знаят целта на упражнението и начина на неговото извършване. Това им позволява да мобилизират своите усилия за изпълнението му.

2.Да са съзнателни. Съзнателният подход към изпълнението на упражненията се обуславя от целенасочеността им и същевременно я осигурява. Учениците разбират смисъла и значението на извършените от тях действия, приучват се да се самоконтролират.

3.Да са системни, т.е. да следват в определена логическа последователност. Всяко ново умение или навик се изграждат на базата на по-рано овладените.

4.Да са степенувани по трудност. Необходимо е да се осигурява постепенно повишаване на трудността в съответствие с възможностите на учениците.

5.Да са разнообразни по съдържание и форма. Разнообразието на упражненията повишава интереса, поддържа вниманието на учениците. Заедно с това то съдействува за осъществяване на по-широк трансфер (пренасяне) на знанията, уменията и навиците.

6.Да бъдат достатъчно по количество и продължителност. Количеството и времетраенето на упражненията зависят както от характера на уменията и навиците, които още се формират, така и от възрастовите особености на учениците. При това следва да се отчитат и индивидуалните възможности на подрастващите. Има ученици, които се уморяват много бързо. При тях интересът намалява при продължителни упражнения. Други ученици са в състояние по-продължително време да участвуват съзнателно в упражненията и да проявяват интерес към работата.

7.Учителят следва да показва необходимия еталон при формирането нанови умения и навици, като обяснява как може да се постигне това.

8.Резултатите от упражненията трябва да бъдат анализирани, за да могат учениците своевременно да коригират допуснатите от тях грешки.

   Наред с упражнението някои автори обособяват като относително самостоятелен метод повторението, а други го разглеждат като прийом, който се включва в състава на редица методи. Т.А.Илина например пише: "Понякога при класификацията на методите на обучение се отделят в специална група методите за повторение. Смятаме, че това не е съвсем обосновано, тъй като за повторението се използуват редица методи... например разказът или училищната лекция, имащи обзорно-повторителен характер, прилагат се и всички основни видове затвърдителни и учебно-тренировъчни упражнения, използувани в различни съчетания при новия материал и насочени преди всичко към усвояване на вътрешнопредметни връзки, систематизация и обобщаване на усвоения материал. Широко се прилага при повторението беседата с фронтален характер."

   Разграничават се: текущо повторение, което се извършва в началото на часа, в хода на урока или в края на часа и се заключава в акцентиране върху най-съществените положения от вече изученото или изучаваното учебно съдържание, и обобщаващо повторение, с което се систематизират знанията от една или няколко теми. Когато обобщаващото повторение се прави в началото на учебната година, в края на срока или края на учебната година, то обикновено се нарича преговор. Както при текущото, така и при обобщаващото повторение е необходимо да се избягва дословното повтаряне на вече изучените положения с изключение на формулировки на някои определения. Основно изискване при повторението е да се отделя същественото от несъщественото. Обобщаващото повторение позволява изученото да се систематизира в нов ред, да се разкрият нови връзки и отношения, нови закономерности. То е по-успешно тогава, когато учениците предварително се готвят за него, като изпълняват различни задачи за самостоятелна работа, поставени им от учителя.