Доцимологията като относително самостоятелно направление в дидактиката

   В съвременното общество контролът и оценката за резултатите от дейността на хората придобиват все по-голямо значение. Всеки човек получава съответна обществена оценка от предприятието или учреждението, където работи, от общността в която членува, от семейството в което живее, от хората, с които  влиза в контакт. В редица случаи тази оценка се изразява в определена форма и оказва едно или друго влияние върху социалния статус на човека. Така например  оценката за резултатите от неговата трудова дейност служи като основа за определяне на работната му заплата, за неговото повишаване или понижаване в длъжност. В условията на засилване на демократизацията и хуманизацията на  обществото напълно естествено е оценката да се превърне в един от главните мотиви на човешката дейност.

   За реализиране на целите и задачите на обучението важна роля играят контролът и оценката на постиганите резултати. С развитието на обществото непрекъснато се повишават изискванията както към подготовката и развитието на подрастващите, така и към дейността на учителите, които ги обучават. При това именно целите на обучението, особено когато са таксономично формулирани служат като основен ориентир, като своеобразен еталон за сравнение. Самото  оценяване като вътрешно присъща характеристика на обучението има изключително богато съдържание. То обхваща преди всичко учебните постижения на учениците, но в никакъв случай не се изчерпва само с тях, доколко те характеризират "продукта", "външната страна" на обучението. Не по-малко важно значение има оценяването на "процеса", на дейността на учителите, а и на учениците, както и адекватната самооценка, които са важна предпоставка за повишаване ефективността на обучението, за личностно самоусъвършенствуване. С други думи, проверяването и оценяването на резултатите от обучението обхваща всички негови съществени компоненти и по възможност следва да отчитат цялата съвкупност от условия и обстоятелства, които оказват едно или друго влияние. С основание тези въпроси се свързват с перспективите за развитието на обществото, тъй като те имат значение не само за отделната личност.

   В дидактическата и педагогическата литература проблемът за проверяването и оценяването на учебните постижения (подготовката и развитието) на учениците се разглежда като един от най-актуалните и изключително сложни въпроси. Той има както теоретическо, така и практическо значение. Системата за изпитване и оценяване на учениците в училище в една или друга степен е отражение на изискванията на обществото. Тя оказва влияние не само върху дейността на учениците, а и върху работата на отделните учители и на училището, върху целия обществен живот.

   Изпитванията и изпитите съществуват откогато съществуват училищата. Изпити е имало в древните философски школи, в църковните и манастирските училища, в училищата на разните ордени и в рицарските училища, в занаятчийските училища, в университетите и др. Чрез тях главно са проверявали предпоставките, необходими за извършване на една или друга учебна дейност. Класическата изпитна система обаче датира от по-ново време, т.е. от времето, когато държавата започва да се грижи за училищата. Отначало чрез изпитите се установява дали училището със своята организация, програми, методи и пр. е подготвило учениците да заемат държавна служба.

Анри Пиерон

   Независимо от хилядолетната история на изпитите и изпитванията едва през първите две-три десетилетия на двадесетия век в дидактиката се обособява относително самостоятелно направление, наречено доцимология. То получава наименованието си от гръцките думи "докиме" - изпитание, изпит; "докизомо" - изпитвам, "докимастикос" - изпитващ. За негов основоположник се смята френският учен Анри Пиерон, публикувал редица изследвания по тази проблематика. Резултатите от многогодишните си проучвания той обобщава в труда си "Изпити и доцимология" (1963 г.), преиздаден през 1969 г. Важен принос за развитие на доцимологията имат и редица други автори: А.Бонбоар, Жилбер дьо Ландшир, А.Агази, Ж.В.Пиобет и др. Постепенно тя се утвърждава като научно направление, което изучава различните системи, форми, методи, техники, средства и процедури за изпитване и оценяване в училище и други образователни институции.

   През последните десетилетия все по-голямо внимание се обръща на повишаване обективността на училищната система за проверка и оценка с помощта на педагогическата диагностика, на различните видове тестове и други начини за измерване на резултатите от обучението. С основание някои автори свързват по-нататъшните успехи на доцимологията с развитието на дидактометрията. Поради спецификата на педагогическите явления въпросите за мястото и ролята на измерването в дидактическото познание са предмет на специални обсъждания и дискусии. Особено внимание се отделя на въпросите за показателите и критериите (нормите, еталоните) за оценка на учебните постижения на обучаваните, за моделите на оценяване, за преодоляване на различните причини за субективизма на екзаминатора и др. Обикновено се разграничават две равнища за изучаване на измерването: фундаментално и приложно. На фундаменталното равнище логико-математическата теория за измерването се основава на тезиса за възможността за "абсолютно точно" сравнение на която и да е величина с избрания еталон за разлика от физическата, която допуска неизбежността на грешките при измерването (при взаимодействието на измервателния прибор с обекта за измерване). Приложното равнище е предназначено за решаване на практически задачи. В областта на дидактиката и педагогиката, на социологията и психологията то обикновено се свежда до избор на тип скала, към която се отнася измерваната величина. Съществуват четири вида скали: номинална, ординална (рангова), интервална и абсолютна (скала на отношенията), всяка от които допуска строго определени операции с величините.

   Обособяването на доцимологията като относително самостоятелно направление съвсем не означава, че тя съществува изолирано, независимо от другите научни области на дидактиката. Необходимо е да се подчертае, че по своята същност дидактиката е една монолитна, логически свързана система на  педагогическото познание. Дидактическата проблематика се характеризира съ своята многофункционалност, с богатата си нюансираност. Например въпросит за формите, методите, средствата и процедурите за проверяване и оценяване  учебните постижения на учениците с основание могат да се отнесат и към , дактическата технология, а въпросите за показателите и критериите (нормите, еталоните) за проверка и оценка на равнището на подготовката и развитието на обучаваните - към нормативната дидактика. Относително самостоятелно обособяване на дидактическата проблематика е възможно и допустимо само за  целите на научния анализ, както и за учебни цели.