Подготовка на урока по литература

Училищна проверка и оценка у нас в миналото

   Проблемът за проверката на учебните постижения на учениците и тяхната оценка е обект на внимание у нас още по време на възраждането ,в килийните училища оценяването на успеха на учениците се е извършвало по  твърде опростен начин. Тези ученици, които имали действителен напредък в усвояването на буквара, наустницата, псалтира, апостола, светчето и т.н. получавали устна похвала или някаква награда. Учениците, които не показвали успехи в учението понасяли разни наказания. След изучаване на всички килийни учебници ученикът бил тържествено признаван за "достоин", т.е. могъл да стане черковен четец, певец или иподякон.
   И във взаимните училища за добри постижения учениците получавали похвали, награди или други отличия. Те обикновено били наричани прилежни, благочинни, внимателни и пр. Слабият ученик бил оценяван като ленивец, невнимателен, немирен, блядословец, безчинен, непокорен и пр. Тези характеристики се отнасяли както за успеха, така и за поведението на учениците. Както изтъква Хр.Гъбенски, преминаването в по-горен чин ставало, когато показователят на полукръга или главният надзирател докладва на учителя, че ученикът е готов за това.
Училищна проверка и оценка у нас в миналото
   След завършването на курса на обучение във взаимното училище ученикът получавал писмен документ, че е приключил успешно следването си и има право да постъпи в училище от по-горна степен или да стане учител. Такъв извод може да се направи от издаденото през 1838 г. на Захари Круша "свидетелно и уверително писани", подписано лично от Неофит Рилски като главен учител в Копривщенското взаимно училище. Този документ за сега се приема за най-ранното училищно свидетелство, както и за първото свидетелство за учителска правоспособност. В него липсват конкретни оценки за отделните учебни предмети и за поведението. Известява се на всички "едноплеменни братя българи", че Захари Круша е изучил "потребните науки на славянобългарски и гръцки език" и е достоен да ги преподава, както и че е усвоил "съвършено" взаимоучителната метода.
   През 1851 г. учителят Н.Михайловски и Ив.Момчилов подписват училищно свидетелство на Стоян П. Андреев, от което се вижда, че той е завършил Еленското класно училище (известната даскалоливница). В него са посочени изучаваните учебни предмети, но е дадена само обобщена словесна оценка за успеха и поведението на ученика, изразяваща се в "постоянно прилежание и добро честно обхождане".
   Първоначално конкретните оценки по отделните учебни предмети се дават само словесно. Това се вижда например от издаденото през 1857 г. от Сава Доброплодни свидетелство на Мара П. Савова, завършила второто полугодие на Шуменската полугимназия. За успеха по отделните учебни предмети а употребени изразите "първа класа", "първа класа с превозходством" и "доър". Използвани са и други словесни оценки: "владалася" - добре, "пазила" -добре; "прилежавала" - добре. Първата оценка е за поведението, втората - за вниманието, а третата - за прилежанието. В "отчета" за успехите, поведението и отсъствията на ученика от втори клас на Главното мъжко училище в Габрово Тодор Генев за първото шестмесечие на учебната 1874/75 г. оценките са: твърде добре, добре, средно (за успеха) и добро (за поведението). В свидетелството на ученика Стоян Иванов за учебната 1865/66 г., издадено от Силистренското общонародно българско училище и подписано от главния учител Тодор Пеев, за успеха по различните учебни предмети са използвани изразите "с превъзходство", "с отличие", "добър", "удовлетворителен", "умерено", "приличен". Поведението му е оценено като "похвално и примерно".
   В Копривщенското класно училище, открито през 1846 г., продължително време успехът на учениците по отделните предмети също е оценяван словесно със следните думи: превъзходно, изрядно, най-добре, твърде добре, посреда, слаб, никакъв. Едва от учебната 1872/73 г. тези словесни оценки се заменят с цифри. Бележките са поставяни по всеки учебен предмет не само в края на учебната година, а и в края на първото полугодие. Използването на цифри е нов момент в училищната ни практика при оценяването на успеха и на поведението на учениците.     За съжаление не е запазено свидетелство или друг документ, от който да се вижда, че оценяването е ставало само с цифри. По-вероятно е словесната оценка да се е запазила, като е била съпътствана и със съответна цифра, поставена в скоби - например отличен (6), много добър (5) и т.н., т.е. както се практикува и сега. Числовите оценки възникват за задоволяване на прагматични цели - с тяхна помощ може да се изчислява както средният годишен успех по всеки един предмет, така и общият среден успех по всички учебни предмети за всяка учебна година или полугодие за отделния ученик или за класа, училището и пр. По този начин се улеснява твърде много ранжирането на учениците.
   След Освобождението на България от османско робство  за всички държавни училища се въвежда единна документация за оценките на успеха и поведението на учениците, която с течение на времето претърпява едни или други изменения. Съгласно първия официален документ по тези въпроси -"Инструкция за управлението на държавните учебни заведения в княжество България" от 1881 г. "бележките в свидетелствата за успеха в предметите назначават се със следующите думи: отличен (6), много добър (5), добър (4), удовлетворителен (3), слаб (2) и лош (1)". С течение на времето се извършват едни или други промени в системата за оценяване на учениците. За известен период от време за основните (началните и трикласните) училища липсват оценките "отличен (6)" за успеха и "примерно (6)" за поведението. Оценката "удовлетворителен (3)" се заменя със "среден (3)". През 1914 г. по доклад на специална комисия Висшият учебен съвет премахва оценките за прилежанието и за външността на писмените работи.
   През възраждането и през първите години след Освобождението въпросът за оценките на успеха и поведението на учениците не е бил дискутиран в педагогическия печат. Едва към края на 19-ия век се появяват първите статии по този въпрос. При това едни автори изказват мнения в защита на тези оценки, като дискутират дали те да бъдат изразени само словесно, само цифрово или смесено, както и дали да се използват повсеместно или диференцирано -например само за горния курс на гимназиите. Други автори се обявяват против оценките на успеха и поведението на учениците. Според тях тези оценки често са необективни, самото оценяване е сложна и трудна работа; учителите нерядко допускат по-голям или по-малък субективизъм при оценяването. Това пък поражда неверие у учениците, че ще бъдат правилно оценени; някои от тях даже изпадат в душевен смут и не могат да се изявят. Несправедливите оценки водят до лоши резултати, до семейни неприятности, а в някои случаи и до непоправими беди.
   Според проф. П.Цонев например изпитната система и бележките вместо стимулиращо оказват вредно влияние върху психофизиологическото развитие на учениците. По време на изпит учениците се вълнуват, изпитват страх и не са в състояние свободно да изказват своите мисли. Техните действителни познания са много по-големи. Балната система обаче ги принуждава да учат не за собственото си израстване, а за да могат да преминат в по-горен клас, в по-горно училище. Слабите оценки отчайват и обезкуражават ученика. Те пораждат у него омраза и ненавист към училището, нерядко водят до отчаяние. Чрез изпитната система не се постигат истинските цели на училището. При нея вниманието е насочено към знанията и особено към словесните знания, които не са единствена и главна цел на обучението. Не се оценяват умствените и телесните способности на учениците. Авторът предлага балната система да бъде заменена с атестационни листове, в които да се вписва периодически развитието на способностите на всеки отделен ученик (състояние на здравето и развитието на неговата физическа сила, внимание, памет, разсъдителна способност, възприемчивост, чувства, воля и ДР-)-
   Изказват се и редица други мнения - вместо системата за оценяване на успеха с цифри да се извършва периодична характеристика на учениковата личност, в ученическите свидетелства да се вписва само "минава" или "остава", да се използва по-малко диференцирана бална система (двубална, трибална и пр.) и т.н.

Коментари