Устно изложение на учебния материал от учителя

   Устното изложение на учебния материал от учителя е широко използуван метод на обучение. Чрез него учителят чрез своето слово монологично съобщава на учениците определена учебна информация. Най-разпространените методи     за устно изложение на знанията от учителя са разказът, обяснението и лекцията.   

   Според някои автори в условията на съвременната научно-техническа революция, на широкото разпространение на средствата за масова информация значението на изложението на знанията от учителя все повече намалява. Това мнение обаче не е достатъчно обосновано. Нещо повече, могат да се приведат много аргументи, че значението на изложението на знанията от учителя непрекъснато се увеличава. Учителят е ,и ще продължава да бъде основен източник на дидактически редуцирана информация. Именно под негово ръководство и с негова помощ учениците могат успешно да се ориентират в непрестанно нарастващия поток от информация. Директната комуникация между учителя и учениците има важно значение не само за канализиране на влиянието на различните източници на информация, а и за цялостното формиране на личността.

   Изложението на учебния материал от учителя изпълнява важни образователни, възпитателни и развиващи цели и задачи. Чрез него учителят съобщава на учениците научни знания, върху основата на които развива не само техния интелект, а и въздействува върху емоционално-волевата им сфера. Неговото живо слово съдържа огромни възможности за идейно-нравствено въздействие върху личността на ученика. Същевременно той е и образец за правилно устно изразяване. Образователното, възпитателното и развиващото въздействие върху учениците на изложението на учебния материал от учителя се реализира както чрез съдържанието на изложението, така и чрез неговата външна форма.

   Решаващо значение има съдържанието на изложението. Учителят трябва да умее да подбира необходимото количество информация и да я представя на учениците в Дидактически редуциран вид,чрез своето встъпление да ги подготвя за нейното усвояване, да се ръководи от предварително набелязан план, да насочва вниманието на учениците върху основното, най-същественото, правилно да разпределя времето, необходимо за изясняване на различните въпроси. Съдържанието на изложението на учителя трябва да се основава на съдържанието на изложението в учебника, но в никакъв случай не бива буквално да го повтаря. В своето изложение учителят следва да си служи с нови примери и факти, да привежда допълнителен информационен и доказателствен материал, като се стреми да не претоварва учениците с ненужни сведения.

   Езикът и стилът на изложението, както и неговата техника играят немалка роля за реализиране на неговите цели и задачи. По своята външна форма изложението е словесно творчество на учителя, за което важат много от изискванията на реториката. Езикът на учителя трябва да отговаря на понятийната система на изучаваната област от социалния опит и да е достъпен за учениците, да бъде граматически правилен. В логическо отношение стилът на учителя следва да се отличава със своята яснота и убедителност. От значение е също реторично-художествената страна на стила, която се изразява чрез образността и емоционалността, както и музикалната му страна, осигуряваща благозвучието на изложението. Не бива да се подценява и техниката на изложението, която се отнася до яснотата, правилността и изразителността на говора, до постановката на гласа, до темпа на говоренето. Много бързият и прекалено бавният темп на говорене са еднакво неподходящи. Освен това учениците от различни възрасти и при различно равнище на подготовка различно възприемат бързината на говоренето. При по-труден учебен материал темпът на говорене следва да бъде по-бавен и обратно. Добрата техника на изложението се постига и чрез постоянен зрителен контакт на учителя с учениците, чрез умението му да владее положението на своето тяло, когато говори, чрез жестове и мимиките, които извършва. За привличане и задържане на вниманието на учениците особено полезни могат да бьдат риторичните вьпрос, психологическите и логическите паузи, лиричните отклонения и др.

   Основна разновидност на изложението на материала от учителя е неговият разказ. Някои автори смятат, че в 1-4 клас следва да се говори само за разказ, а не за изложение на материала. В действителност могат да се използуват и двете наименования, като се отчитат особеностите на този метод на обучение в началните класове.

   Разграничават се няколко разновидности на разказа: повествование, описание, научно-популярен и художествен разказ.  Повествованието е такъв вид изложение, в което свързано се разказва за конкретни факти, събития, процеси или действия, които протичат и се разгръщат във времето.  Повествователният разказ обикновено има свой сюжет, своя фабула. Понякога повествованието има форма само на кратко съобщение. Описанието е вид изложение, при което учениците получават цялостни представи за изучаваните обекти чрез последователно разкриване на техните признаци и свойства. Разновидност на описанието е характеристиката, която отразява най-съществените черти и особености на един или друг обект, родовите и видовите белези на едно или друго понятие. Научнопопулярният разказ включва елементи и на повествование, и на описание. Художественият разказ се състои в живото и образното изложение на учебния материал. Той оказва силно влияние върху емоциите и чувствата на учениците. Широкото използуване от учителя на средствата на образната реч му позволява да формира у тях ярки представи за събития от далечното минало, за различни явления на природата, за човешкото общество. Чрез своето въображение учениците се поставят на мястото на героите от разказа, преживяват техните чувства, увличат се от техните стремежи. Емоционалното отношение на учителя към излаганото влияе силно за формиране на убежденията на учениците. Под влияние на емоционалната наситеност на разказа знанията се усвояват много по-трайно, но с нея не бива да се прекалява, тя трябва да бъде само фон за представяне на учебния материал. Образността и емоционалността зависят до голяма степен от характера на материала. Те са по-силно изразени при излагането на динамични исторически събития, на интересни географски обекти, при разказване на народни приказки, при разкриване на съдържанието на любими за учениците художествени произведения.

   Към разказа като метод за изложение на нови знания обикновено се предявяват редица изисквания. Разказът трябва да осигурява идейната насоченост на преподаването, да съдържа само достоверни и научно проверени факти - да не съдържа фактологически грешки, да включва достатъчно количество ярки и убедителни примери и факти, показващи правилността на издиганите положения, спомагащи за по-добро възприемане на излаганото, да се основава върху план -да има ясно изразена структура да се излага така, че да бъдат ясни главната мисъл и основните моменти; да предвижда повторение на най-важните положения, да включва изводи и обобщения; да бъде нагледен, т.е. да се съчетава по възможност с използуване на нагледни пособия или средства за вътрешна езикова нагледност; да се излага на прост и достъпен език, да бъде емоционален по форма (учителят трябва да разказва изразително) и по съдържание (да отразява елементи на лична оценка и отношение на учителя към излаганите факти и събития).

   Разказът, който се използува в началните класове има специфични особености. Информацията, която се съобщава чрез него, е по-кратка и по-елементарна. Езиковите средства, чрез които тя се съобщава на учениците, са съобразени с речниковия им запас, с равнището на тяхното мислене. По времетраене разказът обикновено продължава от 5 до 10-12 минути. И това не е случайно. Според психологическите изследвания учениците от началните класове могат да задържат волевото си внимание най-много до 10-15 минути. Ето защо разказът като самостоятелен метод на обучение се използува рядко. Обикновено той се съчетава с други методи.

   Друга разновидност на изложението на материала от учителя е обяснението. Някои автори разглеждат обяснението като самостоятелен метод на обучение, други като разновидност на изложението, на разказа или само като прийом, като логическа процедура в дейността на учителя или в дейността на учениците. Едва ли е целесъобразно да се търси едно-единствено решение. В редица случаи обяснението е самостоятелен Дидактически метод, но то може да бъде и прийом, съставна част на други методи на обучение. Главна особеност на този метод според С.П.Баранов са теоретическите доказателства. Те включват: поставяне на познавателна задача, която може да се реши върху основата на постигнатото равнище на знанията и развитието на учениците; ясно осъзнаваното теоретическо положение; строг щателен подбор на фактическия материал; определена форма на разсъждения: анализ и синтез, наблюдения и анализ на изводите, индукция (върху основата на конкретни факти да се получи извод), дедукция (върху основата на по-рано изучени общи положения да се формулира конкретно правило, положение); илюстративен материал: картони, рисунки, схеми и др.; формулиране на изводи; допълнително разясняващи моменти. В началните класове  структурата на обяснението  е  сравнително по-проста.  Тя  обикновено включва: поставяне на целта, процес на обяснение и накрая обобщение, формулиране на изводи. Когато обяснението е по-елементарно, отделните компоненти в неговата структура могат да отсъствуват. Обяснението позволява на учениците да проникнат по-дълбоко в същността на процесите и явленията, да разберат причинно-следствените връзки и зависимости между тях. То обикновено се съчетава с разсъждението, с извършването на различни логически операции, с провеждането на разнообразен доказателствен материал.

    Изложението на учебния материал от учителя е метод, който има редица предимства. Чрез него за сравнително кратко време учителят запознава учениците с голям обем от нови знания, които излага системно и последователно. Важна роля играе живото слово на учителя, чрез което той не само съобщава определена информация, а и непосредствено въздействува върху учениците, върху техните чувства и преживявания. Чрез този метод учителят дава образец на системно и логическо изложение, учи учениците как да използуват езиковото богатство.

   Като недостатък на метода се посочва, че той се основава главно на слуховия анализатор, който има много по-малка пропускателна способност в сравнение със зрителния. По време на слушането на изложението не винаги всички ученици са активни. Някои от тях могат да изпаднат в състояние на "дневно сънуване", при което, без да нарушават дисциплината, фактически да не участвуват в процеса на обучението. Възможностите на учителя да контролира как учениците възприемат излаганото са ограничени.

   За активизиране на мисловната дейност на учениците, на емоциите и въображението им особено благоприятствува проблемното изложение на учебния материал от учителя. Освен това понякога той може да прекъсва своето изложение  и да поставя на учениците въпроси, които ги стимулират за активно участие.