Демонстрация

   Демонстрацията като метод на обучение означава показване на обекти или дидактически материали, придружено с описания и обяснения, чрез което учениците получават информация за изучаваните явления. Думата демонстрация произхожда от латински, и означава показвам. Понякога този метод се нарича илюстративно-демонстративен . "Същността на този метод се състои в това, че в процеса на учебната работа учителят илюстрира, т.е. нагледно пояснява своето изложение, или демонстрира едно или друго учебно пособие, което може да изпълнява ролята на илюстрация, а също да служи като източник на нови знания."

 Демонстрацията обикновено се извършва от учителя, но в редица случаи по негова преценка може да се възлага на учениците. Чрез този метод нагледното запознаване на учениците с изучаваните обекти се съчетава със словото. Така   се осъществява тясна връзка между думите и означаваните с тях обекти. Демонстрацията позволява учениците да се запознаят не само с външните свойства и качества на изучаваните обекти, а и да проникнат дълбоко в тяхната същност, когато вниманието им се насочва към основното, главното. Тя намира приложение както при усвояването на нови знания, така и при затвърдяването и обобщаването им, при формирането и усъвършенствуването на уменията и навиците. В зависимост от това, кои анализатори вземат най-голямо участие тя бива зрителна, слухова или слухово-зрителна (аудио-визуална). Особено голямо е нейното значение за учениците от началните класове, където широко се използва демонстрацията на натурални пособия, на изобразителни нагледни средства др. В по-горните класове по-голяма роля започват да играят символичните и графичните нагледни средства.

Според вида на демонстрираните обекти и дидактически материали се разграничава:

1. Демонстриране на натурални обекти, явления и естествени процеси. Това позволява на учениците да се запознаят с изучаваните предмети в тяхната естествена големина, тяхното устройство, действие. По този начин у тях се формират най-точни представи и понятия за предметите и явленията. Има много предмети, които могат да се донесат в класната стая и да се разгледат по време на уроците, но има и такива, които следва да се наблюдават в тяхната естествена среда, което обикновено се извършва при екскурзии, излети и др. При демонстрацията учителят задава въпроси на учениците, които ги стимулират към внимателно и детайлно разглеждане на показвания предмет, към съзнателно възприемане и разбиране на отделните негови компоненти и връзки. Той трябва да ги насочва към типичните, а не към второстепенните свойства на предмета. Например при показване на хищна птица децата трябва да наблюдават устройството на ноктите, човката и крилата , а не цвета на перушината е. В някои случаи предметите могат да се изучават под формата на раздавателен материал или колекция, събирани от учениците - минерали, семена на плодове, растепия и др. Важно изискване е предметите и явленията да се показват в движение и изменение, като се осигури възприемането им от учениците с колкото е възможно повече сетива.

2.Демонстриране на обемни дидактически материали (модели, макети и др.). Чрез тях се моделират сложни апарати, машини или уреди. Те могат да бъдат подвижни или неподвижни. Сглобяването и разглобяването на моделите съдействуват за по-пълно опознаване на моделираните обекти.

3.Демонстриране на картини. Те намират широко приложение в обучението. С помощта на картините учениците придобиват цялостни представи за природни явления, географски обекти, исторически събития и др. При демонстрация за картини учителят беседва с учениците, насочва ги правилно да възприемат и разберат тяхното съдържание. Той им предоставя достатъчно време;

4.Демонстриране на символични и графични нагледни средства: карти, схеми, диаграми, таблици и др. Те дават добра възможност да се онагледят пространствените отношения и зависимости. Много е важно да се научат учениците "да ги четат" и използуват в своята работа.

5.Демонстриране на чертежи или рисунки, изпълнени от учителя върху дъската. Те служат за схематично представяне на предмети и явления. Необходимо е чертежите и рисунките да бъдат прости, точни и ясни, за да могат учениците да ги възпроизведат в своите тетрадки.

6.Демонстриране на опити, извършени от учителя. Опитът трябва така  да се представи, че да се вижда добре от всички ученици. Необходимо е учителят да ги насочва да наблюдават най-съществените моменти от опита, за да могат те самостоятелно да стигнат до изводи и обобщения.

7.Демонстриране на действия, които трябва да усвоят учениците. Показването на действията трябва да се съпровожда с обяснения, за да разберат учениците как се изпълняват те. То следва да се извършва по-бавно, за да могат всички ученици да видят добре. Това особено важи при формирането у учениците на навици за писане.

8.Демонстриране с помощта на модерни средства за обучение. Най-често се използуват слуховите (грамофон, каесетофон), визуалните (епидиаскоп, аспектомат), аудио-визуалните (учебно кино, учебна телевизия). С помощта на тези средства могат да се показват явленията в движение, да се представят процеси, които протичат много бързо или много бавно и не могат да се възприемат непосредствено от човека. Техническите средства за обучение имат редица предимства пред всички останали.

  Основните изисквания за осъществяване на ефективно онагледяване са в сила и при демонстрирането. Избираният за демонстрация предмет трябва да бъде типичен и удобен за наблюдение. Той трябва да се показва така, че да се вижда или чува ясно от всички ученици, да се възприема от тях с колкото е възможно повече анализатори. Вниманието им трябва да се насочва към най-съществените негови качества и свойства. По възможност учениците да възприемат предмета в различни стадии на неговото развитие, в движение или изменение