Подготовка на урока по литература

Място и основни функции на проверката и оценката в съвременния процес на обучение

   В съвременната педагогическа теория и практика на проблема за училищната проверка и оценка се отделя все по-голямо внимание. Полагат се усилия да се подобри самата система за изпитване и оценяване на учениците, да се разработят по-обективни показатели и критерии за установяване равнището на подготовката и развитието им. Налице е стремеж да се използват нови методи и форми за проверка и оценка, обсъждат се и се преразглеждат редица страни и съществени въпроси на теорията. 
   Независимо от това и досега не съществува единство в схващанията за самата същност на проверката и оценката, за мястото и ролята им в учебно-възпитателния процес. Все още продължават дискусиите за възможностите и значението на количествения и на качествения подход към учебно-възпитателните резултати, за системата от показатели и критерии за равнището на подготовката и развитието на учениците.
   Проверката и оценката на учебните постижения на учениците са съществен компонент на цялостния учебно-възпитателен процес. Неговото усъвършенствуване в условията на демократизирането и хуманизирането на учебното дело е органично свързано с подобряването, както и с осъществяване на значителни изменения в технологията и методиката на училищната проверка и оценка. Сега все по-осезателно се чувства противоречието между новите цели и задачи на училището, поставящи на преден план изискването да се формира личността, и класическата (традиционната) система за проверка и оценка на знанията, уменията и навиците на учениците. Напоследък все повече се подчертава, че знанията, уменията и навиците, които учениците овладяват в процеса на обучението, не са самоцел, а средство за пълноценната им подготовка за живота, за тяхната социална и трудова реализация.
   Във връзка с това все по-определено се изразява неудовлетворение от наименованието "проверка и оценка на знанията, уменията и навиците на учениците". Налице са редица опити за внасяне на някои понятийно-терминологични уточнения. Вече придобиват гражданственост такива изрази като "проверка и оценка на подготовката и развитието на учениците", "измерване на резултатите от обучението", "диагностика на резултатите от учебно-възпитателния процес", "проверка (контрол) и оценка на учебните постижения на учениците" и др.
   При това не става дума само за чисто терминологични разногласия, а за , принципно нов подход към резултатите от обучението, за повишаване на обективността на проверката и оценката. И досега обаче тези въпроси продължават да са дискусионни. Липсва единство в дидактическата теория дори по отношение на интерпретацията на понятията "контрол" и "проверка". Някои автори ги разглеждат като синоними, според други - проверката е самият процес на установяване на резултатите от обучението, докато контролът се отнася главно до една от нейните функции - контролиращата; трети смятат проверката и оценката като важно средство за осъществяване на системен и ефективен контрол върху резултатите от обучението. Според тях обаче контролът не се изчерпва само с проверката и оценката, а включва и редица други форми и методи, които се използуват от ръководството на училището или от по-висши органи.
   Новият подход към училищната проверка и оценка изисква да се преодолеят редица съществени недостатъци, които се наблюдават в практиката. Един от тях е ориентацията на редица учители към проверяване и оценяване предимно на знанията на учениците, подценяването на уменията и навиците им да ги прилагат, да решават разнообразни задачи, да създават едни или други продукти. Недостатъчно внимание се отделя на равнището на цялостната подготовка на учениците, на развитието на познавателната им дейност, на техните общи и специални способности.
   Все още не е преодоляно надценяването на значението на количественото (цифровото) оценяване. А това твърде често води до превръщане на бележката (цифровата оценка) в главен мотив за учене, в своеобразен образователен фетиш.
   Продължава да се отдава голямо значение и на "средния успех", който се изчислява механически. Нерядко обаче чрез средната аритметична стойност на отделните бележки се обобщават несравними постижения. Когато основен мотив за учене е бележката, обикновено след нейното получаване активността на ученика рязко спада, тъй като съвсем естествено психиката се самоосвобождава от "ненужното" след постигане на целта. И обратно резултатите от учебната дейност са много по-високи, когато учениците се ръководят от обществено значими мотиви за учене, от формираната у тях познавателна потребност.
   Използването на цифровата оценка като средство за поощряване или за наказание също се отразява неблагоприятно върху взаимоотношенията между учители и ученици, които не успяват да заинтересуват и увлекат учениците, а разчитат на това, че в очакване на добра бележка или пред страха от слаба оценка ученикът ще бъде по-прилежен, по-трудолюбив. Като средство за наказание оценката много често понижава самочувствието на учениците, поражда страхови състояния, пречи за пълноценната им изява. Създава се нервна учебна атмосфера, която довежда в редица случаи до психически травми сред учениците.
   Недостатъчната разработеност в педагогическата теория на проблема за критериите и нормите, отсъствието на точна система от изисквания към равнището на подготовката и развитието на учениците води до твърде голям субективизъм при оценяването им. Не винаги оценките отразяват в единство положителните и слабите страни в отговорите им. Абсолютизирането на успехите или неуспехите пречи да се формира адекватна самооценка у ученика.
   Има учители, които се задоволяват главно да установяват какво от учебното съдържание е запомнено, в състояние ли са учениците да го възпроизвеждат, какво е равнището на репродуктивните им умения и навици. При такъв подход не се разкриват творческите им способности, уменията им да прилагат усвоеното в нестандартни, вариативни ситуации.
   Усъвършенстването на системата и методиката за проверка и оценка е тясно свързано със самото разбиране за мястото, ролята и функциите . Широко разпространено е схващането, че проверката и оценката са важно звено, елемент, органически съставна част от процеса на обучението. Те имат място на всички негови етапи като същевременно в редица случаи могат да бъдат относително обособен елемент или компонент на този процес. Съществува тясна връзка между целите, съдържанието, методите и формите на обучението, от една страна, и проверката и оценката на резултатите от обучението, от друга. Целите, съдържанието, методите и формите на обучението до голяма степен определят целите, съдържанието, методите и формите на проверката и оценката. Същевременно системната и обективната проверка и оценка на резултатите от обучението позволява не само да се установи степента на реализация на целите, а и оказва определено влияние за тяхното усъвършенствуване и уточняване, за подобряване на съдържанието и на методите на обучение.
   Без ясна представа за резултатите от обучението училищната проверка и оценка е неефективна. В този смисъл целите на обучението са основен ориентир, своеобразен еталон, с който следва да се сравняват получените при проверката резултати. Ето защо за повишаване обективността на проверката и оценката важна роля играят ясно и точно формулираните цели на образованието и възпитанието.
   Напоследък прилагането на таксономичния подход е свързано с различни практически опити за операционализиране, систематизиране и йерархизиране на целите на учебно-възпитателния процес. Някои автори обособяват три равнища: общопедагогическо, общопредметно и частно предметно. Общо-педагогическите цели имат перспективен характер и определят общата стратегия за формиране на личността чрез привеждане на социалните изисквания към подготовката и развитието на учащите се в педагогически категории. Целите от второто и третото равнище конкретизират целите от първото равнище и намират израз в различните елементи на съдържанието на образованието като концентриран израз на педагогически адаптирания социален опит. Обикновено към тези елементи се отнасят: фактологическите сведения (знанията за фактите), обобщените знания, оперативните знания (знанията за начините за действие), частните или предметните умения и навици, както и общоучебните умения и навици (интелектуалните умения и навици, уменията и навиците за рационален учебен труд). Повишаването на обективността на проверката и оценката е свързано с ясното и точното определяне на предметните и на дейностните обекти за усвояване, тъй като всеки елемент от съдържанието на обучението се превръща в лично достояние за ученика в резултат на неговата дейност. При това наред с дейността за пряко възпроизвеждане на резултатите от усвояването на отделните образователни елементи, обект на проверка и оценка следва да бъде и продуктивната, творческата дейност, изискваща вариативното им възпроизвеждане, приложението им в нови условия и ситуации.
   Проверката и оценката на учебните постижения на учениците изпълняват в процеса на обучението разнообразни функции. В учебниците по дидактика и педагогика обикновено се посочват следните функции: обучаваща, възпитаваща и контролна; контролна, обучаваща и възпитаваща. В много учебници се изтъква образователното и възпитателното значение, организираща роля на проверката и оценката. Редица автори разграничават по-широка гама от функции: ориентираща, обучаваща, контролна, управляваща, диагностична, развиваща, възпитаваща; гносеологическа, дидактическа, контролно-осведомителна, възпитателна, диагностична и прогностична, регулираща и селективна, стимулираща.
   Когато разглеждат основните функции на проверката и оценката повечето от авторите на първо място поставят образователното (обучаващото) и възпитателното въздействие, което тя упражнява върху учениците (Г.Хрусанов,  Н.Савин и др.). Те подчертават, че проверката решава образователни и възпитателни задачи, независимо от това, дали завършва или не завършва с оценка (бележка). Според тях контролно-отчетната функция на оценката (бележката) не бива да се смята нито за единствена, нито за най-важна функция на проверката.
Има обаче и автори, които смятат контролната функция на проверката и оценката като главна функция (С.Руновски, А.Тодоров и др.).
   Една от причините за липсата на единно становище по този въпрос е, че при разглеждане на функциите на проверката и оценката отделните автори акцентират върху различни видове, методи и форми за проверка. Когато се подчертава обучаващото и възпитаващото значение на проверката се имат предвид главно предварителната, текущата и периодическата проверка, а когато се поставя на преден план контролната функция, акцентът е предимно върху заключителната, крайната проверка, т.е. върху годишните изпити.
   Напоследък обаче все повече се осъзнава, че цифровото оценяване на учениците не бива да се разглежда като основна (или единствена) функция на проверката, тъй като такова разбиране води до абсолютизиране на бележката, до превръщането е в цел и смисъл на цялата учебна работа, в единствен мотив за учене. Фетишизирането на цифровата оценка твърде често довежда до бележкарство, т.е. до преувеличена амбиция на учениците (а и на техните родители) за високи бележки, които твърде често не отразяват действителното състояние на подготовката и развитието им.
Място и основни функции на проверката и оценката в съвременния процес на обучение
   В действителност обучаващата, възпитаващата и контролната функция на проверката и оценката на равнището на подготовката и развитието на учениците са органически свързани, намират се в диалектическо единство. Те не бива да се противопоставят. Образователно-възпитателното въздействие на проверката и оценката върху учениците има твърде широк диапазон. Проверката е важно средство за усъвършенстване на знанията, уменията и навиците им, за попълване на пропуските в тяхната подготовка. Проверката и оценката стимулират учениците към системно изпълнение на своите задължения. Те спомагат за формиране на ценни качества на личността. Системната проверка допринася за възпитание на волята, за изграждане на настойчивостта като черта на характера. Тя приучва учениците към ежедневен учебен труд, спомага за съзнателно и трайно овладяване от тях на учебното съдържание. По време на проверката учениците могат да получат дори и нови знания. Проверката и оценката имат важно значение и за самата работа на учителя. Чрез проверката той получава необходимата информация за резултатите от своята дейност и на тази основа може да я усъвършенства. Освен това тя позволява на учителя да опознае по-добре индивидуалните особености на учениците и да работи по-целенасочено за развитие на техните познавателни процеси, на емоционално-волевите им качества.
   Естествен резултат от проверката на постигнатите от учениците в процеса на обучението успехи е оценката на равнището на подготовката и развитието им. Тази оценка може да бъде изразена както с определена бележка,  така и словесно (във формата на устна преценка, писмена рецензия, характеристика и др.). 
   Проверката решава важни образователни и възпитателни задачи, независимо от това, дали завършва, или не завършва с оценка - бележка. Контролната (контролно-отчетната, селективната) й функция обикновено се разглежда в тясна връзка с всички останали, без да се смята нито за единствена, нито за най-важна. Проверката и оценката оказват положително възпитателно въздействие върху учениците не автоматично, а при създаване на адекватни условия и предпоставки за това. На първо място като благоприятна предпоставка за положителното отношение на учениците е добре организираното и осъществявано обучение. Колкото е по-високо качеството на целия процес на обучение, колкото по-успешно учителят използва разнообразни методи и форми за изложение на учебното съдържание и активно включване на учениците в учебната дейност, толкова по-силно е педагогическото въздействие на проверката и оценката върху формирането на ученика. Ако например неправилно са определени целите и съдържанието на обучението, ако учителят допуска грешки в дидакти-кометодическата организация на учебно-възпитателния процес, ако в класа не е формирано съзнателно отношение към методите за проверка и нормите за оценка, те не са в състояние да влияят положително върху учениците.
   Стимулиращото значение на проверката и оценката е тясно свързано с характера на мотивите, от които се ръководят учениците при овладяване на учебното съдържание. В училищната практика се наблюдава широка гама от мотиви, които определят отношението на различните ученици към ученето, а оттук и към самата проверка и оценка. За някои ученици (особено в началните класове) са характерни непосредствените, личните мотиви, свързани с интереса към изучаваното, със стремежа да зарадват своите родители и пр. При по-големите ученици с повишаване на тяхната съзнателност и при целенасочена работа от страна на училището и семейството все по-голямо значение придобиват обществено значимите мотиви за учене, чувството за дълг и отговорност, формираната познавателна потребност и пр.
   Чрез проверката и оценката учениците получават възможност да установят действителните резултати от своя труд, да осъзнаят своите успехи и затруднения, да формират у себе си адекватна самооценка. Всичко това ги подтиква към системен учебен труд, към усъвършенстване на качеството на подготовката си, към развиване на познавателните способности и формиране на ценни личностни качества. Всяка проверка и оценка изпълняват в една или друга степен едновременно различни функции. Поради това не е възможно да се изгради еднозначна класификация на тези функции. Ако например основната цел на проверката е да се подготвят учениците за възприемане на нов учебен материал, тя обикновено се извършва преди неговото изложение. В този случай преобладават контролната и ориентиращата  функция. Ако проверката на усвояването на новия материал се осъществява непосредствено след неговото изложение, основните нейни функции са обучаващата и развиващата. При проверяване и оценяване равнището на подготовката на учениците по един завършен дял или тема от учебното съдържание, в края на срока или на учебната година, на преден план излиза контролната функция.
   Проверката и оценката на равнището на подготовката и развитието на учениците е непрекъснат процес, който характеризира не само постигнатите от учениците резултати при обучението, а и пътищата за тяхното постигане. Процесът на обучението е едновременно и процес на проверяване и оценяване на учениците, при което се извършва непрекъснат преход от оценка без бележка към оценка с бележка и обратното. Неприемливо е схващането на някои педагози и дидактици, че проверката и оценката са завършващ етап на процеса на обучението. Такъв подход предполага да се проверяват и оценяват само онези въпроси от учебното съдържание, които са вече затвърдени от учениците по време на само-подготовката им. А това лишава учителя от възможността да следи процеса на самото им овладяване. Проверката и оценката имат място на всички етапи от процеса на обучението: при първоначалното запознаване с новия материал, при неговото по-нататъшно осмисляне и овладяване, при затвърдяване на изученото, при приложението му в практиката и т.н.
Въпросът за възможността да се оценява равнището на подготовката и развитието на учениците на различните етапи от процеса на усвояване на учебното съдържание е особено важен. Творчески работещите учители извършват проверка и оценка не само върху затвърдения в къщи или при самоподготовката в училище материал, а и върху току-що изученото по време на урока учебно съдържание. Твърде често те поставят на учениците оценки за самостоятелен разбор на изучаваните литературни произведения, за успешното решаване на нови задачи и пр. Основание за това е обстоятелството, че твърде често овладяването на новия материал е функция на по-рано изученото, което именно в действителност служи като обект на проверката и оценката. Оценките по време на изучаване на новото учебно съдържание (т.нар. поурочни оценки) отразяват самия процес на неговото овладяване и дават ценна информация за характера на познавателната дейност на учениците, докато оценяването само върху вече затвърдения материал в редица случаи може да се основава изключително върху механичното запомняне, върху участието на паметта.
   Отговорът на въпроса какви оценки могат да се поставят на учениците върху току-що изученото по време на новия урок е свързан с характера на трудностите, които те трябва да преодоляват. Ако изучаваният материал е преодолима за тях трудност, могат да се поставят всякакви оценки. Учителят обаче винаги трябва да има предвид индивидуалните особености на учениците. Той трябва да бъде особено внимателен към онези, които се отличават с по-бавен темп на познавателната дейност, с неувереност в силите и възможностите си. Ето защо за препоръчване е да се поставят предимно високи оценки, да не се "бърза" да се поставят ниски оценки при несправяне със задачите.
   Редица психологически изследвания свидетелстват, че успешното изпълнение на дейността има стимулиращо значение за ученика, а неуспехът твърде често води до задържане на развитието на личността. В съответствие с тази закономерност някои автори подчертават значението на такива похвати, като използването на т.нар. перспективни оценки, на отсроченото оценяване на учениците, вземането под внимание на резултатите от последната проверка за оформяне на срочните или на годишните оценки и т.н. Следва да се посочи, че по принцип бележката не бива в никакъв случай да изгуби своята стойност на обективен измерител на равнището на подготовката и развитието на учениците. Поради това е по-целесъобразно вместо перспективните оценки да се използва отсрочено оценяване на учениците, оценяване без бележки и др.

Коментари