Програмно обучение- по важни дидактически проблеми

   Редица автори изтъкват, че програмираното обучение се основава на едни или други алгоритми. При това под алгоритъм се разбира "точно еднозначно предписание за изпълнение в определена последователност на елементарни операции за решаване на всяка задача от даден клас". Като сравнява програмираното с проблемното обучение В.Окон отбелязва, че "проблемното (евристично) обучение се опира върху евристични правила, докато програмираното обучение се опира върху алгоритмите. Това значи, че при проблемното обучение на ученика се предоставя свобода на избор на хипотези за решението и начина на проверка, а даже доста често свобода във формулиране на проблемите. Докато в същото време при програмираното обучение ученикът се ръководи от алгоритъм, т.е. установено от някой друг правило за постъпване. Това правило му предписва да изпълнява определени операции в установена последователност, като по този начин става възможно изпълнението на крайното задание. Там имаме работа с творческо обучение, което напомня процеса на научното изследване, тук пък имаме работа с автоматизирано обучение, ангажиращо вниманието и мисълта на ученика само от едната стъпка до следващата." Трябва да се подчертае обаче, че понятията програмиране и алгоритмизация на обучението не са тъждествени. Макар че програмираното обучение се осъществява по програма-алгоритъм, не всяко обучение, провеждано върху основата на програма-алгоритъм, е програмирано. Не са идентични и понятията програмиране и автоматизация на обучението, ако не се осигурява оперативна обратна връзка и индивидуализация на ученето.

 

 В процеса на обучението имат място както евристичните, така и алгоритмичните или полуалгоритмичните действия. Макар и не напълно самостоятелни, алгоритмичните действия в значителна степен улесняват мисленето, спомагат да се насочи вниманието на учениците към решаване на творчески задачи. От друга страна, интензивното развитие на евристиката доведе до все по-пълно разкриване на природата на творческите процеси, до тяхното моделиране чрез построяване на евристични програми. Основна задача на евристичното моделиране е да се разкрие структурата на мисловната дейност в процеса на решаване на творчески задачи, да се изнамерят правилата, по които тя протича и с помощта на които тя може успешно да се управлява. Научният анализ на различните типове творчески задачи позволява да се установят операциите, които учениците извършват в процеса на решаването им, с оглед тези операции да се направят предмет на специално обучение и формиране. В процеса на обучението не винаги учениците овладяват алгоритмичните действия в готов вид. В редица случаи на тях се предоставя възможност сами да ги откриват, сами да формулират едни или други алгоритмични предписания. Обучението на учениците в алгоритмични действия ги стимулира да мислят самостоятелно, предпазва ги от механично заучаване на материала. Това дава основание на някои автори да твърдят, че програмираното обучение може да окаже голямо внимание на развитието на творческото мислене на учениците, когато им се предоставят все по-широки възможности самостоятелно да извършват най- разнообразни операции за разпознаване и преобразуване на обектите, за установяване на съществените признаци на понятията, за осмисляне или откриване на закономерностите на изучаваните предмети и явления.

   В Русия проблемите на програмираното обучение се разработваха от редица автори: В.П.Беспалко, Н.Д.Никандров, А.Г.Молибог, Н.Ф. Тализина, С.Г.Шаповаленко и др. При това едни учени се ръководеха от аналитико-синтетичната теория за ученето, други - от теорията за поетапното формиране на умствените действия, трети - от теорията за формиране на общи методи на мислене и дейност и пр. Независимо от тези различия, всички автори смятат, че ефективността на програмираното обучение зависи до голяма степен от това, доколко сполучливо са разработени обучаващите програми, как е реализирана логическата и дидактическата обработка на материала, по какъв начин се осъществява външната и вътрешната обратна връзка, чрез която обучаващият и обучаваният получават своевременна информация за получените резултати. Както изтъква В.П.Беспалко, създаването на обучаваща програма е във висша степен творческа и извънредно сложна работа, което изисква от програмиста дълбоки познания за психологическите и педагогическите основи на обучението, както и за същността, съдържанието и структурата на конкретния материал, който се програмира. Задачата за създаването на обучаващата програма се облекчава чрез формиране на работна група (авторски колектив ), в която участват най-малко трима души: специалист в конкретната научна област, педагог и психолог. При машинното програмиране се включва също и специалист-техник. Според автора изработването на обучаващата програма предполага да се осъществят следните осем операции:

1.  формулиране и конкретизиране на целите на обучението;
2. съставяне на тематичен план на обучението, отразяващ етапите за постигане на целите;
3. непрограмирано изложение на учебния материал като основа за създаване на бъдещата програма;
4. раздробяване на непрограмирания текст на отделни порции и съставяне на тематичен план на кадрите;
5. създаване на матрица на обучаващата програма;
6. изработване на опитен образец на програмата;
7. разработване на уводни и заключителни беседи към всяка тема или група от теми от програмата и на методически указания за учителя;
8. проверка на програмата с неголяма група ученици и нейното по-нататъшно усъвършенстване.

   Разграничаването на посочените операции е условно. Някои учени обособяват по-малък или по-голям брой етапи за изработване на обучаващи програми. Няма пълно единство между авторите и по въпроса за структурата на обучаващите програми. Основен компонент на всяка обучаваща програма е отделната  порция информация, наричана още "стъпка", "кадър" и пр. Докато в едни програми всяка стъпка включва обикновено три елемента: информация, операция и контрол, в други програми, наред със смесените, се използват чисто информационни, операционни и контролни кадри. В зависимост от дидактическата цел тези кадри могат да бъдат: въвеждащи, основни, повторителни, обобщаващи, за затвърдяване и пр.

   Основен проблем, който се обсъжда във връзка с приложението на програмираното обучение, е въпросът за възможните граници за регламентация и стандартизация на учебната дейност на учениците. Изтъква се, че специалната дидактическа и логическа обработка на материала в програмирания текст може да доведе до нежелателно облекчаване на тяхната самостоятелна работа, до премахване на всички трудности по пътя на знанията. В редица случаи, за да отговори правилно на поставените въпроси, е достатъчно ученикът само да прочете съответната порция информация или да си спомни необходимите сведения от предидущите кадри, т.е. те предполагат само перцептивна и мнемическа активност, без да изискват от него да извършва сложна аналитико-синтетична дейност. Ако ученикът усвоява знанията само чрез програмирани текстове и обучаващи машини съществува реална опасност той да срещне много по-големи трудности при самостоятелната си работа с обикновените текстове. Поради тези и редица други съображения се посочва необходимостта от рационално съчетаване на програмираните и традиционните форми на обучение. Нещо повече. Редица автори смятат, че програмираното обучение е по-ефективно за затвърдяване, проверяване и оценяване на знанията, отколкото за възприемането на нов учебен материал. По-добри резултати се получават, когато материалът е с ярко изразен алгоритмичен характер. Чрез програмираните текстове и програмите на обучаващите машини се постига много по-голяма индивидуализация и диференциация на обучението.

   В първите години на широкото експериментиране на програмираното обучение се наблюдаваха едни или други увлечения. Някои автори преувеличено твърдяха, че програмираното обучение и по-специално обучаващите машини ще изземат изцяло функциите на учителя,ще го направят излишен. Впоследствие много учени изтъкват, че програмираното обучение не само че не намалява ролята на учителя, а и повишава изискванията към подготовката и квалификацията му, прави неговите функции по-творчески. Той трябва не само да познава основните принципи на работата на обучаващите машини, а и да притежава необходимата техническа и особено технологическа грамотност, да умее да си служи с тях.

   Програмираното обучение не трябва да се противопоставя на традиционното, а е необходимо да се търсят пътища за тяхното интегриране. С основание Н.Ф.Тализина изтъква, че новият подход към обучението като управляем процес може да бъде успешен само в случай, че се отчитат както основните изисквания на общата теория на управлението (кибернетиката), така и неговите специфични закономерности, установени от съвременната дидактика и педагогическа психология. Подценяването на която и да е от тези страни води до изопачаване на идеята или в най-добрия случай - до непоследователното и непълноценното е приложение. При пренебрегване на специфичните закономерности на обучението твърде често се наблюдава механично пренасяне на принципите за управление на далеч по-прости процеси, каквито са например техническите системи, в процеса на обучението. От друга страна, подценяването на значението на идеите и средствата на кибернетиката за повишаване ефективността на управлението на учебния процес води до отричане на новото, което носи кибернетичният подход в обучението.

   Н.Ф.Тализина уточнява, че под управление се разбира въздействието на управляващата система върху състоянието на структурните елементи на управляемата система в съответствие с поставената цел. То може да се осъществява без обратна връзка и с обратна връзка, с помощта на която се регулира самия ход на управляемия процес от управляващата система. При управлението с обратна връзка се разграничават следните основни моменти:

1. посочване целта на управлението 
2. установяване изходното състояние на управляемата система; 
3. изработване на програма за въздействия, която предвижда основните преходни състояния на системата, зависещи от спецификата на управляемия процес, целта на управлението и изходното състояние на системата;
4. получаване на информация по определена система от параметри във всеки момент от управлението (обратна връзка);
5. преработка на информацията, получена по канала на обратната връзка и изработване на коригиращи (регулиращи) въздействия;
6. реализация на регулиращите въздействия. 

   Както подчертава авторката, спецификата на обучението, за разлика от много други видове управление е, че преобразуването на едни състояния на учениците в други се осъществява не непосредствено, в резултат само на външните обучаващи въздействия, а опосредствено, чрез собствената дейност на всеки ученик. Проведените от нея, а и от други учени, изследвания свидетелстват, че програмираното обучение може да се използва с успех още в началните класове.

   Създаването на програмирани продукти е трудоемка, сложна и скъпа процедура. Наред с програмирани учебници твърде често се използват програмирани сборници със задачи и упражнения, частично програмирани текстове, програмирани допълнения към учебниците и др.

   Като основни недостатъци на програмираното обучение се сочат ограниченията в общуването между учителя и учениците в процеса на обучението, намаляването на възпитаващото въздействие на обучението поради недостатъчния личен контакт на учениците с учителя и пр.

   Натрупаният богат опит в областта на програмираното обучение послужи като добра основа за разработване на теорията и технологията на компютризи-раното обучение.