Видове диференциация на обучението

   Различните видове диференциация на обучението до голяма степен се обуславят от разбирането за самата нейна същност и предназначение. И.Уонт  разграничава следните основни форми:

1. диференциация на обучението, т.е. групиране на учениците върху основата на отделни особености или комплекс от тези особености за обучаване по няколко различни учебни планове и (или) програми. Така се създават относително хомогенни групи (класове, училища);
2. вътрешнокласна (вътрешногрупова) индивидуализация на учебната работа;
3. преминаване на учебния курс в индивидуално различен темп: или ускорено (акцелерация), или забавено (ретардация).

   Широко разпространение в училищата на САЩ, Англия, Германия и др. има диференциацията на обучението чрез създаване на паралелни хомогенни класове или групи в зависимост от равнището на подготовката на учениците (т.нар. система на потоците А, В, С или Р, Е, О , А). В първия поток се включват най-изявените, а в последния - най-неподготвените ученици. Твърде често постоянни или временни относително хомогенни групи се създават по математика, официалния или чужди езици и др., а останалите учебни предмети се изучават в обикновени хетерогенни групи и класове. При това се използват най-разнообразни форми за акцелерация на обучението: 

1. постъпване в училище на по-ранна възраст;
2. "прескачане" на класове, т.е. преминаване на два или повече класа за една учебна година;
3. формиране на училища или класове за ускорено обучение;
4. акцелерация на обучението само по отделни учебни предмети или групи предмети;
5. предварително изучаване в горните класове на училището на някои предмети от ВУЗ и др. 

   Експериментират се и редица форми за ретардация на обучението." обособяване на класове за изравняване (класове с повишено индивидуално внимание), на класове за обучение на деца с временни задръжки в психическото развитие, на класове за обучение на второгодници, на по-възрастни ученици и др. Все по-широко приложение намира диференциацията чрез профилиране на образованието, чрез създаване на различни алтернативни общообразователни и професионални училища, чрез предоставяне на възможност за избор наред с факултативните и на разнообразни алтернативни учебни предмети (задължителен или свободен избор на класически и нови учебни предмети) и др.

   Още по-широк е диапазонът на използваните форми и средства за вътрешнокласна (вътрешногрупова) индивидуализация и диференциация на обучението. Тя се основава на по-голямото или по-малкото съобразяване с индивидуалните особености на учениците: вариативност на темпа на изучаване на материала, диференциация на учебните задачи, избор на различни видове дейност, определяне на характера и степента на дозиране на помощта от страна на учителя и т.н. При това е възможно вътрешнокласно разделяне на учениците на групи с цел да се организира и провежда с тях учебна работа на различни равнища и с различни методи, но тези групи обикновено са мобилни, гъвкави, подвижни.

   За разлика от вътрешната, външната диференциация предполага създаване върху основата на определени принципи ( в зависимост от интересите и способностите на учениците, на постигнатите от тях резултати и др.) на относително стабилни групи, в които съдържанието на образованието и предявяваните към учениците изисквания могат съществено да се различават. Разбира се, и външната диференциация може да се осъществява както в рамките на твърда ( селективна) система (класове с разширено изучаване на един или повече предмети, профилирани класове и др.), така и в рамките на гъвкава (елективна) система ( факултативни занятия, кръжоци, свободен избор на учебни предмети върху основата на определено инвариантно ядро, извънкласна и извънучилищна работа и др.).

   В нашата страна диференциацията в училище се изгражда на основата на реализирането на единни учебни цели. Широко място заема диференциацията по интереси и по проектирана професия. Използват се също и различни форми на вътрешна диференциация: диференциране на учебното съдържание, диференциране на учебната дейност, формиране на класове или групи за по-задълбочено изучаване на едни или други предмети. Външната диференциация се реализира чрез създаването на специални училища ( езикови, математически, по изкуствата и др).

   За вътрешната диференциация твърде много благоприятства разделянето на учебното съдържание на задължителна, задължителноизбираема и свободноизбираема подготовка.

   При прилагането на диференцирания подход към учениците в процеса на обучението могат да се използват различни форми: поставяне на различно количество учебни задачи; на задачи и упражнения с различна степен на сложност и трудност; оказване на различна помощ на учениците, която влияе върху степента на тяхната самостоятелност. Така например при диференциране на самостоятелната работа на учениците могат да се предлагат както различни, така и общи задачи с диференциране на помощта от учителя.

   В САЩ, Англия, Германия и други развити страни на проблемите на индивидуализацията и диференциацията на обучението се отделя специално внимание. Разработват се различни концепции за индивидуализиране и диференциране на учебната дейност на учениците, които обикновено се основават на операционализацията на учебните цели, на диференцирането на учебното време, на осъществяване на оперативен контрол върху учебните постижения, както и на оказваната индивидуална помощ . Стремежът е да се осигуряват оптимални условия за учене, което в редица случаи позволява повечето ученици за еднакво време да постигнат планираните резултати. Широко приложение имат: външното диференциране според успеха на учениците по даден предмет, системата за гъвкава диференциация по различни предмети, обучението, основаващо се върху модела "малка група - тим", методиката на обучение върху основата на пълното усвояване и др.