Подготовка на урока по литература

Форми на работа с изявени ученици

   В училищната практика индивидуалните различия между учениците от един и същ клас са твърде големи. Индивидуалният подход и индивидуализацията на обучението могат да бъдат ефективни само когато урочната и извънкласната работа се организират и провеждат при максимално отчитане на реалните учебни възможности на всеки един ученик. Напоследък все повече автори изтъкват неприемливостта на широко разпространената по-рано дидактическа постановка учителят в своята дейност да се съобразява с т.нар. среден ученик. Според тази постановка това е преобладаващата група ученици, към възможностите на която трябва да се нагаждат съдъжанието, формите и методите на обучението. В действителност "средният ученик" е само една абстракция. Ученикът участва в процеса на обучението като цялостна, неповторима личност. Неговите интелектуални възможности са органически свързани с емоционално-волевите му особености, с ценностните му ориентации. Ето защо понятието "средни ученици" е условно, защото причисляваните обикновено към тази категория се различават твърде много помежду си по своето равнище на подготовка и развитие. Във всеки клас има ученици с по-слаба подготовка и по-ниско равнище на развитие, както и такива, които биват определяни като много подготвени, като силни, способни ученици. В миналото учителите обикновено обръщаха по-голямо внимание на работата с изоставащите ученици и почти не полагаха особени грижи за стимулиране на по-високо развитите, по-подготвените ученици. В много случаи последните привикваха да не включват всичките си сили в ученето, задоволяваха се с по-малки постижения, учеха под своите възможности. Сега формите и методите на работа с изявените, надарените ученици са предмет на специален интерес както в педагогическата теория, така и в училищната практика.

Форми на работа с изявени ученици
   Повишаването на качеството на обучението в масовото училище може да допринесе твърде много за стимулиране на изявените, талантливите ученици. Експериментално се създават отделни училища за надарени деца. Редица автори обаче са на мнение, че такива училища не винаги осигуряват очаквания резултат, а могат да причинят дори и вреда, особено във възпитателно отношение - да формират индивидуалисти и егоисти. Поставянето на тази категория ученици в специални условия може да ги откъсне от естествената им среда, да ограничи връзките с връстниците им. Ето защо работата с надарените ученици трябва да се разглежда като важен елемент от грижите за развитието на способностите на всички подрастващи.

   През последните години в училището се използват разнообразни средства и похвати за формиране и развитие на общите и специалните способности на учениците. Общите, присъщите на всички ученици способности им осигуряват по-големи или по-малки успехи в интелектуалната и емоционално-воле-вата сфери на дейност. Тези способности служат като основа за формиране и развитие на специалните - литературни, музикални, математически, в областта на изобразителното изкуство и др. Не по-малко значение има своеобразното съчетание на отделните способности, от което по същество зависят различните степени в развитието на дарбата - таланта и гения.

   Формите на работа с изявените ученици имат твърде широк диапазон. Големи възможности предоставят както общокласната дейност в училище, така и извънкласните и извънучилищните дейности за удовлетворяване на индивидуалните интереси и склонности на подрастващите. На първо място вниманието трябва да се насочи към урочната дейност, която ангажира по-голямата част от времето и силите на учениците. Необходимо е да се преодолее информационната претовареност на преподаването, поднасянето на учебния материал предимно в готов вид. При такъв подход обикновено учениците не участват активно в процеса на обучението. Усилията им са насочени към усвояване на изложеното, към възпроизвеждане на изученото. Ето защо по време на урока следва да се засили проблематизираното изложение на учебния материал, да се осигуряват все по-благоприятни условия учениците да решават разнообразни познавателни и практически задачи. Не е достатъчно само учениците да придобиват знания, а е необходимо творчески да ги използват, да ги овладяват в хода на прилагането им, да осмислят социалната им значимост и на тази основа да развиват способностите си. За да постигат високи успехи в учебната дейност у тях трябва да се формира способност за самостоятелно мислене и творчески подход при решаване на проблемите, умение да проявяват оценъчно отношение към събитията, процесите и явленията, да бъдат критични и самокритични, съобразителни и предвидливи, упорити и настойчиви при преодоляване на трудностите. Творчеството е непрекъснато усилие, което твърде често се подхранва от интересите и емоционалната насоченост на личността. А това предполага усвояването на знанията от учениците в процеса на обучението да бъде социално мотивирано, да развива не само мисленето, а и въображението и чувствата им, да извиква страсти и напрежение.

   С въвеждането на задължителноизбираемата и особено на свободноизбираемата подготовка в общообразователното училище се осигуряват още по-разнообразни възможности за стимулиране на изявените ученици. За по-пълното удовлетворяване на интересите им в различните области на науката, изкуството, техниката, спорта и др. допринася участието им в кръжоците по отделните учебни предмети, в организираните прегледи, изложби, състезания, олимпиади, вечери, утра, викторини, конкурси, конференции и пр. Широк простор за индивидуални изяви на учениците осигуряват различните форми на извънкласна и извънучилищна дейност. В съвременни условия се разширяват възможностите за пробуждане на творческото начало у подрастващите от най-ранна възраст, за нравственото им израстване и усъвършенстване, за развитието на тяхното технологическо мислене, за придобиване на компютърна грамотност и пр.

   Неразделна част от усилията за разгръщане на творческите способности на подрастващите в училищните и извънучилищните форми на обучение и възпитание са ученическите школи, дружества и асоциации. Те благоприятстват за разширяване и задълбочаване на интересите на учениците. У нас функционират школи по литература, математика, физика, химия, биология, география, изобразително изкуство, музика, физическо възпитание и др. Независимо от големите трудности в образователната сфера значението на извънкласната и извън училищната дейност не бива да се подценява, защото различните техни форми спомагат за масовизиране на ученическото научно - техническо творчество, за приобщаването на подрастващите към стратегическите направления на научно - техническия прогрес.

   Извънкласната и извънучилищната дейност трябва да се провежда в единство с формите на задължителната, задължителноизбираемата и свободноизбираемата подготовка на учениците. Умелата организация на самостоятелната работа по време на уроците и при изпълнение на домашните задачи предоставя много добри възможности за диференциран подход към най-способните ученици. При това особено е необходимо да се осигури тяхното активно участие в разнообразна творческа дейност (решаване на нестандартни задачи, рационализиране и модернизиране на прибори, нагледни пособия, писане на съчинения, стихове, разкази и др.), както и в дейност по оказване на помощ на ученици, които срещат едни или други затруднения. Учителят трябва да проявява нетърпимост към някои отрицателни явления, които могат да възникнат - например надценяване от ученици на собствените си сили, прояви на болезнено честолюбие или обратно -прояви на леност при системно не натоварване.

   Целенасочената работа с изявени ученици трябва да се провежда още в началните класове, макар че в тази възраст общите, а още повече специалните способности обикновено не са ярко изразени. Изключително голяма е ролята на учителя за своевременното откриване на заложбите и предразположенията на учениците и тяхното развитие. В масовата училищна практика почти не се използват адекватни методики за диагностициране на общите и специалните способности на учениците. Много учители се ръководят от редица практически уловими показатели и критерии, характеризиращи степента на осмисляне на понятията и закономерностите, скоростта на протичане на умствената дейност, формирането на умения за пренос на усвоеното в нови условия и др. За развитие и разгръщане на заложбите и предразположенията на малките ученици, за формиране на техните интелектуални, нравсвени, естетически, физически качества и умения особено много благоприятства извършването от тях на разнообразни дейности, общи и по интереси. В обучението по всички учебни предмети и в извънурочните дейности на учениците трябва да се предоставя възможност самостоятелно да се ориентират в различни условия и ситуации, да извършват сложна аналитико-ситетична дейност - да сравняват, обобщават, класифицират, да разкриват причини и предвижват следствия, да правят изводи, да оценяват събития и явления, да изразяват свое становище. Необходимо е все по-широко приложение да намерят различните форми за вътрешна диференциация на учебното съдържание и особено на учебната дейност. Диференциацията на учебното съдържание и на самостоятелната работа на учениците може да се осъществи както чрез различното количество учебни задачи, така и чрез различната степен на тяхната сложност и трудност, чрез оказване на една или друга помощ при решаването им. Благоприятни възможности за диференциран подход към изявените ученици предоставя груповата учебна работа. При правилната организация се постигат значими образователни и възпитателни резултати.

Коментари