Самостоятелна работа- подходи за класификация

   По въпроса за типологията на самостоятелната работа на учениците в процеса на обучението, и за дидактическата ценност на различните нейни видове в педагогическата литература няма единство между отделните автори. Твърде често в основата на различните класификации се поставят различни признаци: основната дидактическа цел, източниците на знанията, характерът на учебния материал или на извършваната от учениците дейност, степента на тяхната самостоятелност, обхватът на учениците и др.

   Б.П.Есипов класифицира самостоятелните работи в зависимост от използването им в различните звена на процеса на обучение. Той обособява три основни групи: 

   1) самостоятелни работи, използвани за придобиване на нови знания; 

   2) самостоятелни работи въз основа на придобити знания; 

   3) самостоятелни работи за преговор и проверка на знанията, уменията и навиците. 

   При това авторът подчертава голямото значение на т.н. предварителни самостоятелни работи, които имат за задача да подготвят учениците за активно възприемане и усвояване на новите знания.

   В зависимост от дидактическото е предназначение М.Н.Скаткин разграничава: 

1) самостоятелна работа за получаване на нови знания; 

2) самостоятелна работа за прилагане на знанията; 

3) самостоятелна работа за повторение на знанията; 

4) самостоятелна работа за проверка и оценка на знанията, уменията и навиците.

   Н.Г.Казански и Т.С.Назарова смятат, че класификацията на самостоятелната работа следва да се извършва върху основата на няколко дидактически признаци, които я характеризират от различни страни:

I. Според дидактическата цел:

   1) самостоятелна работа за подготовка на учениците да възприемат нов материал;

   2) самостоятелна работа за усвояване на нови знания;

   3) самостоятелна работа за затвърдяване , разширяване и усъвършенстванена усвоените знания;

   4) самостоятелна работа за формиране, затвърдяване и усъвършенстване на уменията и навиците.

II. Според материала, над който работят учениците:

   1) предмети и явления от обкръжаващата действителност;

   2) книги, илюстрации, картини и др.;

   3) Дидактически материали, учебни филми и диафилми, радио и телевизионни предавания и др.

III. Според характера на дейността на учениците:

   1) по зададен образец;

   2) по правило или система от правила;

   3) конструктивна самостоятелна работа, изискваща творчески подход.

IV. Според начина на организацията на дейността:

   1) общокласна (фронтална);

   2) групова;

   3) индивидуална.

   В. Стрезикозин класифицира самостоятелната работа в зависимост от източниците на знанията и методите на обучението. Той разграничава такива видове, като работа с учебната книга, със справочна литература, решаване на задачи, изпълнение на учебни упражнения, писане на съчинения и описания, провеждане на наблюдения и лабораторни работи, изпълнение на задачи, свързани с използване на илюстрации, карти, схеми, графики, раздавателен материал и др.

   Твърде често самостоятелната работа се разделя на две големи групи: 

1) самостоятелна работа по време на уроците и другите форми на обучение в клас и 

2) домашна самостоятелна работа.

   В някои класификации самостоятелната работа се разделя на устна, писмена и практическа.

   Отделни автори предлагат класификации в зависимост от спецификата на всеки учебен предмет и дори по години на обучение (по класове).

   Заслужават по-специално внимание опитите за класификация на самостоятелната работа на учениците в зависимост от характера на обуславяната от тях познавателна дейност. Такива класификации позволяват да се разграничават съществените черти и определя дидактическата значимост на различните видове самостоятелна работа, да се установява оптималното съотношение между възпроизвеждащите и творческите работи,като се преодолява подценяването или надценяването на едните или другите.

И.Малкин предлага следната класификация:

I. Самостоятелни работи от репродуктивен тип:

   1) възпроизвеждащи; 

   2)тренировъчни; 

   3)обзорни; 

   4) проверочни.

II. Самостоятелни работи от познавателно-изследователски (евристичен) тип:

   1) подготвителни;

   2) констатиращи;

   3) експериментално-изследователски;

   4) логико-изследователски.

III. Самостоятелни работи от творчески тип:

   1) художествено-образни;

   2) научно-творчески;

   3) конструктивно-технически.

IV. Самостоятелни работи от познавателно.практически тип:

   1) учебно.практически;

   2) обществено-практически.

   Авторът изтъква, че всеки тип и вид самостоятелна работа активизира и упражнява определени страни на познавателната дейност на учениците, допринася за решаване на един или друг кръг от задачи за развитие на мисленето и на останалите психически процеси, за формиране на личността на ученика. Разбира се, това разграничение е твърде условно, тъй като отделните типове и видове самостоятелна работа са тясно свързани помежду си и взаимно се проникват.

   Основен признак на самостоятелната работа от репродуктивен тип е, че при нейното изпълнение учениците оперират с вече усвоени от тях знания. При възпроизвеждащата самостоятелна работа те решават задачи, които изискват припомняне и актуализация на по-рано усвоени знания. При тренировъчната самостоятелна работа задачите изискват приложение на усвоените знания в нови условия, известно видоизменение и комбиниране на материала, съставяне на самостоятелни примери и др. Обзорната самостоятелна работа се използва за обобщаване и систематизиране на изучения материал, а проверочната - за осигуряване на "обратна връзка", на информация за учебните постижения на учениците.

   За самостоятелната работа от познавателно-изследователски (евристичен) тип е характерно това, че учениците в процеса на извършване от тях на самостоятелни действия, придобиват нови знания. Подготвителната самостоятелна работа се използва за създаване на проблемни ситуации. Към констатиращата самостоятелна работа се отнасят онези задачи, които изискват наблюдение и описание на нови факти и явления от действителността по техни външни признаци. При експериментално-изследователската самостоятелна работа учениците придобиват знания с помощта на експеримента, а към логико-изследователската спадат най-разнообразни задачи, които изискват от учениците самостоятелно да сравняват, да анализират, да съпоставят и противопоставят, да абстрахират и конкретизират, да систематизират и класифицират, да правят самостоятелни изводи и обобщения.

   Характерно за творческата самостоятелна работа е това, че при нея учениците с помощта на своя личен опит, живо въображение и активно мислене създават нещо ново, в една или друга степен изразяващо индивидуалните способности на ученика. Художествено-образната самостоятелна работа предполага не само образно отражение на действителността, а и даване на израз на идейно-емоционалното отношение на ученика към явленията и закономерностите. Към научно-творческата самостоятелна работа се отнася изучаването на отделни въпроси, излизащи извън рамките на учебните програми, решаването на задачи с повишена трудност. Към конструктивно-техническата самостоятелна работа спада проектирането и конструирането на прибори, модели, елементарното техническо изобретателство и пр.

   Самостоятелната работа от познавателно-практически тип допринася за урепване на връзката на обучението с живота, с труда, с практиката. Към учебно-практическата работа се включват: съставянето и решаването на примери, задачи, графики, диаграми, измерителни работи, изготвяне на модели, нагледни пособия и др. Обществено-практически характер има участието на учениците в различните форми на общественополезния труд, а също и разнообразната им културно-просветна дейност.

   Особен интерес представлява класификацията на самостоятелната работа, която обосновава П.И.Пидкасисти. Той подчертава, че предмет на дейността във всеки вид самостоятелна работа не е нито източникът на знанията, нито дидактическото предназначение на самостоятелната работа, а проблемът, задачата, която трябва да разреши ученикът. Проведенето от автора изследване доказва, че като основа за класификация на самостоятелната работа трябва да служи типизацията на умствените и практическите действия на ученика в хода на решаването на задачата. Като излиза от структурата на дейността на ученика, от характера на неговите умствени и практически действия в процеса на решаване на задачите, П.И.Пидкасисти разграничава 4 основни типа самостоятелни работи: 

   1) възпроизвеждащи самостоятелни работи по образец; 

   2) реконструктивно-вари-ативни ; 

   3) евристически и 

   4) творчески (изследователски). 

  Тази типология внася някои уточнения на класификацията на самостоятелната работа, която авторът разработва в по-ранни свои публикации.

   При изпълнение на евристически самостоятелни работи познавателната дейност на учениците е насочена към решаване на проблемни ситуации, създавани предимно от учителя, на отделни частични проблеми или етапи, водещи до решаване на проблема или задачата като цяло. Обикновено ученикът възприема задачата, осмисля нейното условие, прави опит да реши отделни нейни части, мотивира своите действия, но не е в състояние без помощта на учителя да я реши изцяло. В резултат от такава организация на самостоятелната работа учениците придобиват известен опит за изследователска дейност, овладяват отделни елементи за творчество, но все още не могат да организират и осъществяват цялостно изследователско търсене. При изпълнение на творчески (изследователски) самостоятелни работи учениците цялостно решават поставените пред тях проблеми, като сами планират и организират своята дейност. В редица случаи те самостятелно поставят нови проблеми, издигат хипотези за тяхното решаване, планират и осъществяват решението. По този начин те се научават самостоятелно да придобиват знания и да прилагат по-рано усвоените на практика. Актуална задача на съвременната дидактика е да разработи критериите за определяне на мястото и дидактическата ценност на разнообразните видове и форми на самостоятелна работа на учениците,както и да очертае по-важните пътища за съчетаване на различните нейни видове в структурата на уроците с оглед не само да се повишава качеството на знанията на учениците, а и да овладяват рационални методи на познавателна дейност.