Същност на самостоятелната работа на учениците в процеса на обучение

   През последните няколко десетилетия във връзка с движението за усъвършенстване на обучението и повишаване на неговата ефективност се отделя все по-голямо внимание на проблема за самостоятелната работа на учениците. Значението, ролята и мястото на различните видове и форми на самостоятелна работа на учениците се разглеждат в редица по-нови учебници и трудове по дидактика и педагогика, в многобройни статии, студии и сборници, в специални монографии и други материали. Полагат се усилия от учените да се изучи по-пълно същността на самостоятелната познавателна и практическа дейност на учениците в процеса на обучението, нейните компоненти и зависимостите между тях, да се разкрие нейната структура, да се установят нейните особености и закономерности с оглед на осъществяването на оптимално ръководство и управление. В училищната практика се очертава тенденцията да се повишава относителният дял на учениците както по време на уроците, така и при другите форми на обучение.

   В нашата и чуждата педагогическа литература при разработване на проблема за самостоятелната дейност на учениците в процеса на обучението могат да се разграничат, макар и условно, няколко различни направления или подходи. Широко разпространен е подходът, при който акцентът е насочен към разкриване на същността и значението на самостоятелната работа на учениците и установяване на най-целесъобразна система от видове и форми на самостоятелна работа. Тук могат да бъдат относени както общодидактическите, така и частнометодическите разработки на този проблем. При това някои автори разглеждат самостоятелната работа в по-широк план с оглед на нейната социално-педагогическа значимост за развитието и възпитанието на учениците. Към отделно направление могат да бъдат разгледани изследванията на редица дидактици и психолози, посветени на формирането на рационални прийоми на учене и на умствен труд, на общи методи на мислене в процеса на обучението. Като относително самостоятелно направление може да се смята разработването и използването на система от проблемно-познавателни задачи в процеса на обучението. Разбира се, тези направления взаимно се допълват едно с друго, а не са откъснати и изолирани помежду си.

   Богатата общодидактическа и методическа литература в тази област позволява не само да се направят редица уточнения на такива широко употребявани понятия като самостоятелна работа и самостоятелна дейност, самостоятелност, съзнателност, активност и пр., а и да се разкрие по-пълно самата същност на самостоятелността на учениците. Тези въпроси не бива да се отминават, тъй като и досега съществуват определени терминологични спорове и други различия между отделните автори, разработващи различни страни на този проблем.

   В педагогическата литература е все още дискусионна точната интерпретация на самото понятие "самостоятелна работа на учениците в процеса на обучението". Така например Р.М.Микелсон дава следното определение: "Под самостоятелна работа ние разбираме изпълнение на задачи от учениците без всякаква помощ от учителя, но под негово наблюдение". Тази формулировка с основание се критикува от Б.П.Есипов и Р.Г.Лемберг, защото в нея като основен признак на самостоятелната работа се взема външен признак (липсата на каквато и да е помощ от учителя), а е изпуснат признакът активност на учениците в техните мисловно и практически действия. По този начин понятието самостоятелна работа трябва да обхваща и онези действия, които учениците изпълняват механически. Освен това погрешно е да се отрича всякаква помощ от учителя. Основният недостатък на този подход е, че при изпълнение на такива работи, които по своята същност са самостоятелни (например лабораторни работи), главно внимание се отделя не на развитието на активността и инициативността на учениците, а на отсъствието на помощ от учителя, при което често пъти учениците уж извършват много самостоятелни действия, но малко мислят. В действителност, в процеса на изпълнението на самостоятелната работа помощта на учителя е не само възможна, но и необходима в редица случаи. Разбира се, тя трябва да се оказва по начини, насочващи учениците пак към самостоятелни действия.

   Под самостоятелна работа на учениците Р.Б.Срода разбира "такава дейност, която те изпълняват, проявявайки максимум активност, творчество, самостоятелно обмисляне, инициатива". Това определение стеснява кръга на разнообразните видове самостоятелна работа, тъй като може да бъде отнесено само към дейностите, при които учениците проявават активност във висша степен ("максимум активност"). Правилно подчертава Л.М.Пименова, че развитието на самостоятелността и активността на учениците трябва да се разглежда в тяхната динамика - от подражателната към творческата дейност. Подражателната дейност също може да бъде отнесена към самостоятелната работа, ако учениците изпълняват тренировъчните упражнения не механически и шаблонно, без каквито и да е усилия, а се стремят към все по-добри постижения, проявявайки все по-голяма активност и самостоятелност. Разбира се, степента на самостоятелност на учениците зависи от характера на самата дейност: при възпроизвеждащата, репродуктивната дейност тя е по-ниска, а при продуктивната, творческата дейност -по-висока.

   Р.Г.Лемберг прави опит да определи понятието "самостоятелна работа на учениците" чрез противопоставянето му на понятието "изпълнителска дейност". Последният термин се въвежда като условен, с цел да се означат специално онези занятия, които са противоположни на самостоятелните. Той обхваща онази дейност, която се изпълнява от учениците по задължение и протича без достатъчно силни и трайни вътрешни подбуди ("слушане на учителя, изпълнение на неговите указания и поръчения").

   С други думи, различието между самостоятелната работа и изпълнителската дейност Р.Г.Лемберг вижда главно в "особеностите на техните движещи сили." При изпълнителската дейност движещите сили са изискванията на учителя, а при самостоятелната работа - собствените вътрешни подбуди на учениците. Според авторката нито връзката между мисълта и действието, нито наличието на инициатива, нито търсенето на отговора на поставения пред учениците въпрос могат да се разглеждат като основни, общи за всички случаи признаци на самостоятелна учебна дейност. Съществените признаци на самостоятелните действия са: наличие на вътрешни подбуди и тясно свързаното с тях осъзнаване на смисъла и целта на работата, емоционалност, отговорност за извършваната работа, напрежение на волята, творческо въображение, самооценка и самоконтрол.

   В действителност противопоставянето на самостоятелната работа на учениците на тяхната изпълнителска дейност е неприемливо. Наистина, изпълнителската дейност не винаги носи характер на самостоятелна работа (слушане на разказа на учителя, механично преписване на текст по негово указание и пр.), а самостоятелната работа не винаги е изпълнителска (например работи, които учениците изпълняват по собствена инициатива), но заедно с това редица работи са едновременно и изпълнителски, и самостоятелни (онези, които се изпълняват по поръчение на учителя, но същевременно съдържат и елементи на творчество). С други думи, понятията "самостоятелна работа" и "изпълнителска дейност", макар че не са тъждествени, не винаги са противоположни. Разбира се, ефективността на самостоятелната работа се повишава, ако изискванията на учителя и собствените вътрешни подбуди на учениците съвпадат, но не трябва да се изключват от самостоятелните работи онези, които учениците изпълняват само по поръчение на учителя.

   В своята книга "Самостоятелната работа на учениците по време на урока" Б.П.Есипов дава следното определение: "Самостоятелната работа на учениците, включвана в процеса на обучението, е такава работа, която се изпълнява без непосредственото участие на учителя, но по негово поръчение в специално определено време, при това учениците съзнателно се стремят да постигнат поставената в задачата цел, влагат всички усилия и изразяват резултатите от своите умствени или физически (или и едните, и другите заедно) действия в една или друга форма."

   Но и тази дефиниция не е съвършена. С основание М.Н.Скаткин и други автори сочат, че тя се отнася главно до външната страна на самостоятелната работа. Признаците: наличие на поръчение от учителя, на специално време за изпълнение на работата, както и този, че учениците изразяват резултатите от своите действия в една или друга форма не са съществени и произтичат от останалите. Освен това, в някои случаи е възможна самостоятелна работа и по собствен замисъл на учениците.

   Под самостоятелна работа на учениците в процеса на обучението трябва да се разбира такава тяхна дейност, която те съзнателно организират и изпълняват в съответствие с определена цел, като преодоляват срещаните при постигането на целта трудности със собствени усилия, при което ръководството на учителя е непряко, опосредствено.

   С други думи, самостоятелната работа на учениците предполага съзнателно, а не механично изпълнение от тях на едни или други познавателни и практически действия, което може да се прояви в самостоятелно поставяне на целта на работата, в самостоятелно планиране на работата, в самостоятелно организиране или изпълнение на работата, в самостоятелни изводи или самооценка на резултатите от нея и т.н. Степента на самостоятелност на учениците при изпълнение на работата зависи както от характера и съдържанието на задачата, която трябва да бъде решена, така и от равнището на развитието на учениците, от техните индивидуални възможности. Всеки ученик решава задачата със собствени усилия, т.е. без непосредственото участие на учителя, което обаче не изключва неговото ръководство и помощта му.

   Необходимо е да се разграничава самостоятелността като качество на личността и самостоятелната работа като едно от средствата за формиране на това качество. Същността на самостоятелността като качество на  личността се състои в потребността и умението на учениците сами да решават в една или друга степен нови за тях проблеми, да откриват нови начини за тяхното решение. Това качество се проявява и изгражда в процеса на самата дейност, която може да бъде както възпроизвеждаща, така и творческа. Обикновено репродуктивната дейност служи като основа на творческата, а творческите работи в една или друга степен включват елементи на възпроизвеждане и преобразуване на вече усвоени начини за работа. При репродуктивната дейност учениците проявяват самостоятелност, когато не просто възпроизвеждат, а изпълняват разнообразни задачи, свързани с преобразуване на усвоеното, с приложението му в нови условия.

   Често пъти за самостоятелност говорят тогава, когато ученикът работи сам, без преподавателя. Това обаче не е достатъчно. Самостоятелността се формира тогава, когато на учениците се предоставя възможност сами да търсят решения на поставените задачи или сами да поставят проблеми и намират най-рационалните пътища за тяхното решаване. Следователно те могат да проявяват истинска самостоятелност само в дейността, която извършват без непосредственото участие на учителя или на друго лице, като се опират на своя личен опит и използват вече усвоените знания и умения. А това предполага да се постигне органическо единство между самостоятелното им мислене и извършваните от тях умствени или материали действия над учебното съдържание.

   Както правилно подчертава Е.Я.Голант, прояви на самостоятелност се срещат не само в едни или други действия в процеса на учебната работа, но и в класната беседа (самостоятелност на мисълта, самостоятелност на изводите). От друга страна, изпълнението на някои домашни задачи, независимо от това, че учениците работят без участието на учителя, не изисква самостоятелност (например повтаряне на заученото през часа без внасяне на нови елементи).

 Евгений Яковлевич Голант

  Съществува тясна връзка между самостоятелността, съзнателността и активността на учениците, без тези понятия да са тъждествени. Приема се, че активността е най-широко понятие, че учениците могат да бъдат активни, без да са самостоятелни. Същевременно редица автори изтъкват, че истинската активност винаги предполага една или друга степен на самостоятелност. От друга страна, повишаването на съзнателността на учениците в учебната работа обикновено води и до по-голяма самостоятелност. И обратното - по-голямата самостоятелност предполага и по-висока съзнателност. Развитието на самостоятелността е свързано преди всичко с увеличаващата се целенасоченост на ученика, с повишаване на самоинициативата, на самоконтрола, на критичното и самокритичното му мислене и пр.

В процеса на обучението самостоятелността на учениците може да има най-различни проявления. Е.Я.Голант например разграничава:
1) организационно-техническа самостоятелност;
2) самостоятелност в познавателната дейност;
3) самостоятелност в практическата дейност на учениците.
   Заедно с това той подчертва важността и на онези проявления на самостоятелността, които се отнасят по-специално до възпитанието на личността (самостоятелността като волева черта на личността). Разбира се, това разграничение е твърде условно, но то позволява не само по-пълно да се изучи самата същност на самостоятелността на учениците, но и да се разкрие нейната специфика в различните области на тяхната дейност.

   Все по-често в педагогическата и методическата литература, когато се разглежда самостоятелността на учениците в познавателната дейност, се използва понятието "познавателна самостоятелност". Както изтъква И.Я.Лернер, "познавателната самостоятелност предполага способност на индивида със собствени сили да организира своята познавателна дейност и да я осъществява за решаване на нов познавателен проблем". Тя се изразява именно в неговия стремеж и умение да опознае новото в процеса на целенасоченото търсене. При това за формиране на познавателната самостоятелност на учениците могат да се използват различни начини и средства.

   Важен принос за разкриване на същността и структурата на самостоятелната познавателна дейност на учениците има П.И.Пидкасисти. Като излиза от философското разбиране за общата структура на човешката дейност, която включва такива компоненти като :

• потребност на човека, към удовлетворяването на която е насочена неговата дейност; 
• предмет на дейността; 
• средства на дейността и резултат от нея; 

   Авторът използва този подход за анализ на учебния труд на ученика. Той подчертава действения характер на ученето. В общия процес на ученето органически се съчетават две равнища на дейността на ученика - постигнато и зададено. Първото се характеризира с умението на ученика да изработва начини за изпълнение на действията или да използва някои от по-рано усвоените. Второто се характеризира с потенциалните способности на ученика да определя зоната на търсенето на необходимото решение и адекватните средства за неговата реализация. Структурна единица за създаването на съответната ситуация в обучението - посочва П.И.Пидкасисти - е дидактическата задача, която отразява най-близките цели и перспективи на ученето, а основно ядро за функциониране на действията на ученика в тази ситуция са познавателните задачи, подлежащи на решаване. Авторът разглежда самостятелната познавателна дейност като система, състояща се от три основни компоненти: съдържателна страна, включваща знанията (понятия, възприятия, представи); оперативна страна (разнообразни действия, умения и навици); резултативна страна (нови знания и начини за решаване, нов социален опит). Той изтъква, че в познавателната и практическата дейност на ученика винаги имат място два основни процеса: възпроизвеждане и творчество, от съотношението между които се определя и степента на неговата самостоятелност. Разкриването на диалектиката между тези два процеса позволява по-добре да се разберат движещите сили и логиката на обучението. Основният извод, до който стига П.И.Пидкасисти е, че предмет на дейността във всеки вид самостоятелна работа е проблемът или задачата, която трябва да разреши ученикът. Именно този проблемна задача определя съществените черти на мисловния процес, изпълнява ролята на стимул за овладяване на умението да се действа самостоятелно.

   Независимо от големия брой публикации, посветени на самостоятелната работа на учениците, нейният статут като дидактическа категория все още не е напълно определен. Някои автори я смятат за форма на учебна работа, други -за метод и даже прийом на обучение. Наистина, самостоятелната работа в редица случаи може да се разглежда като компонент на различните организационни форми на обучение. Отделни нейни видове - като например самостоятелната работа с учебника и други книги - могат да се отнесат към методите на обучение (а следователно и към прийомите), но когато се характеризира самостоятелната работа като цяло, тя следва да се определя преди всичко като особен вид дейност (фронтална, групова или индивидуална) на учениците.