Проблемността в процеса на обучението

   Идеята за засилване на проблемността в процеса на обучението (за проблемното обучение) получи широко разпространение в руската и нашата педагогическа литература едва през последните няколко десетилетия. За изясняване на тази проблематика допринесоха изследванията на редица автори: М.И.Махмутов, И. Я.Лернер, М.Н.Скаткин, А.М.Матюшкин, на полския учен В.Окон и др. Както изтъква М.И.Махмутов, в началото на 60-те години на XX век се зароди нов тип обучение, определяно като проблемно, развиващо или проблемно-развиващо.И досега много от въпросите на този тип обучение продължават да бъдат обект на дискусии. При това някои автори вместо за проблемно обучение предпочитат да говорят за проблемен подход, за изследователски подход или метод на обучение.

   Обучението е дналектически развиващ се, вътрешно противоречив процес, характеризиращ се с противоположни страни: преподаване и учене, старо и ново, едиично и общо и т.н. При това всяка една от съставляващите обучението основни страни - преподаването и ученето - имат свои вътрешни, дналектически противоречия. Разкриването на дналектически противоречивия характер на обучението има голямо значение за установяване на неговите вътрешни механизми, движещи сили и закономерности. Обучението е специфичен познавателен процес. А това означава, че проблемността в процеса на обучението не е тъждествена с проблемността при мисленето и познанието въобще. За разлика от теоретическата или практическата проблемност, дидактическата проблемност се характеризира с това, че тя се създава за учебни цели, което обаче не изключва решаването на реални теоретични или практически проблеми. Учебните проблеми, които се решават в процеса на обучението, се отличават в една или друга степен със своята условност, "изкуственост", тъй като са съобразени с целите и съдържанието на обучението, с равнището на подготовката на учениците и с редица други Дидактически изисквания. Това обаче не намалява, а напротив, -засилва тяхната роля и значение. Учебните проблеми са свързани с вече решени от науката или практиката проблеми. Това позволява те да бъдат формулирани по такъв начин, че да подпомагат значително учениците при търсенето на решението им (доколкото то вече е известно на учителя).

   С основание И.Я.Лернер изтъква, че идеята за осъществяване на проблемност в обучението не е нова. Нейните източници биха могли да се търсят още в прочутия Сократов метод за откриване на истината или у Дистервег и някои негови предшественици. Под различни названия (евристичен метод, изследователски метод и др.) тази идея издигат редица педагози и методици още в миналия век. Независимо от това, с оглед на съвременната е интерпретация, може да се твърди, че тя е сравнително нова за дидактиката и училищната практика. В условията на съвременния научно-технически и социален прогрес трудът в различните области на материалното производство и духовната сфера придобива все по-творчески характер. С всеки изминат ден изискванията към подготовката на учениците се повишават. Пред съвременното училище се поставя задачата да засилва развиващото влияние на обучението, да изгражда подрастващите като самостоятелно мислещи и творчески личности, да ги подготвя за пълноценна социална реализация. Осъществяването на тази задача все повече се затруднява в условията на т.нар. традиционно, обяснително-илюстративно обучение, продължаващо да заема, според М.И.Махмутов, господстващо място в практиката през 70-те години на XX век. Основната цел на този тип обучение се свежда до овладяване от учениците на система от знания, умения и навици, отразяващи резултатите, готовите изводи от научното познание. При това обикновено учителя сам съобщава и анализира необходимите факти, сам формулира определенията и закономерностите, а учениците слушат и възприемат обясненията му, като усвояват новите знания главно чрез запомняне, а новите действия - чрез подражаване на действията на учителя.

  Мирза Исмаилович Махмутов

   При засилване на пролемността в обучението ученикът престава да бъде пасивен консуматор на знания. Редица знания той придобива чрез собствените си познавателни търсения, наред с усвояване на готовите изводи на науката, му се предоставя възможност да прави достъпни за него открития, да извършва едни или други операции, които са характерни за самия процес за постигане на научните истини. Както изтъква М.И.Махмутов, при проблемното обучение учителят "давайки в необходимите случаи обяснения на съдържанието на най-сложните понятия, систематически създава проблемни ситуации, съобщава на учениците факти и организира тяхната учебно-познавателна дейност така, че върху основата на анализа на фактите учениците самостоятелно да правят изводи и обобщения, да формулират (с помощта на учителя) определения на понятията, правилата, теоремите, законите или самостоятелно да прилагат известните им знания в нова ситуация. В резултат на това у учениците се формират навици за умствени операции и действия, навици за пренасяне на знанията, развиват се вниманието, волята, творческото въображение, догадката, формира се способност да откриват нови знания и да намират нови начини за действие чрез издигане на хипотези и тяхното обосноваване."

   Авторът разглежда проблемното обучение като основно средство за развитие на познавателната самостоятелност на учениците, на техните творчески способности. Той посочва, че постепенното овладяване от тях на система от творчески умствени действия води до натрупване на умения, навици, опит за евристична, изследователска дейност, до формиране на научно, критическо, диалектическо мислене. Макар че при обяснително-илюстративното обучение не се изключват елементи на евристична дейност, те обикновено се формират стихийно, докато при проблемното обучение този процес има целенасочен характер. Според М.И.Махмутов проблемното обучение включва проблемно преподаване и проблемно учене. "Проблемното преподаване - пише той - ние определяме като дейност на учителя за създаване на система от проблемни ситуации, изложение на учебния материал с неговото (пълно или частично) обяснение и управление на дейността на учениците, насочена към усвояване на нови знания -както по традиционен път, така и чрез самостоятелно поставяне на учебни проблеми и тяхното решаване. Проблемното учене - това е учебно-познавателна дейност на учениците по усвояване на знания и начини за дейност чрез възприемане на обясненията на учителя в условията на проблемната ситуация, самостоятелен (или с помощта на учителя) анализ на проблемните ситуации, формулиране на проблеми и тяхното решаване чрез (логическо и интуитивно) изказване на предположения, хипотези, тяхното обосноваване и доказване, а също чрез проверка на правилността на решението."

   Когато решават самостоятелно достъпни за тях проблеми, учениците мобилизират интелектуалните си сили като изпитват радост и удовлетворение от направените от тях открития. Така ученето става по-интересно, по-увлекателно.

   Както изтъква Е.Г.Мингазов6, в теорията на проблемното обучение особено актуален е въпросът за системата от понятия. Широко се използват понятията: проблем (или проблемен въпрос), проблемна ситуация, проблемна (или познавателна, проблемно-познавателна) задача. Някои автори говорят също за равнище на проблемност, за степен на проблемност, за равнище или степен на проблемно обучение.

   Думата проблем има гръцки произход. В широк смисъл с нея се означава въпрос, на който е необходимо да се даде отговор, или задача, която трябва да се реши. В тесен смисъл между термините проблем, въпрос и задача има разлика. Обикновено се разграничават два вида въпроси: информационни и проблемни. Отговорът на информационния въпрос не предизвиква познавателни затруднения, тъй като изисква непосредствено актуализиране на усвоени знания. Отговорът на проблемния въпрос (на проблема) изисква преодоляване на определени трудности, преработване на усвоените знания и придобиване на нови, провеждане на едни или други изследвания. Много сполучливо М.И.Махмутов илюстрира разликата между въпрос и проблем с примерите: "Предполага ли се, че на Марс съществува живот?" и "Има ли живот на Марс?" Някои автори наричат проблема сложен, труден въпрос.

   Задачите, които се използват в процеса на обучението, обикновено се определят като изкуствени педагогически конструкции, предназначени за учебни цели. Те биват два вида: непроблемни и проблемни. Непроблемните задачи се решават върху основата на определен образец, на предварително изготвен алгоритъм. Проблемната задача се характеризира с това, че пътят за нейното решение е неизвестен, поради което е необходимо да се придобият нови знания и умения или наличните да се трансформират, да се пренесат в нови условия. С други думи, решаването на проблемната задача е съпроводено с преодоляване на определени трудности, с изразходване на по-големи или по-малки усилия. Някои автори вместо за проблемни задачи говорят за познавателни, проблемно-познавателни или изследователски задачи.

   Основните елементи на всеки проблем са известно и неизвестно. Преодоляването на противоречието между тях води до решаването на проблема. При това важна роля играе умението да се използват наличните знания и опит, а също и знанията "за незнанието". А това означава, че неизвестното обикновено не е напълно неизвестно.

   Ситуацията, в която възникват противоречия между известното и неизвестното, се нарича проблемна ситуация. Тя е преди всичко процес на изнамиране, осъзнаване, формулиране на проблема (задачата), на търсене на пътища за решаване и решаването му. Този процес се характеризира с напрежение на мисленето, с усилия на волята, със сложни емоции и чувства.

   Взаимоотношението между понятията "проблемна ситуация", "проблем" и "познавателна задача" много сполучливо разкрива М.Н.Скаткин. Той посочва, че "проблемната ситуация е осъзнато от субекта затруднение, пътишата за преодоляване на което са неизвестни на субекта - те трябва да се търсят... Проблемът представлява проблемна ситуация, към разкриването на която субектът пристъпва върху основата на средствата, с които разполага (знания, умения, опит за изследователска дейност). Поради това всеки проблем съдържа в себе си проблемна ситуация, но не всяка проблемна ситуация е проблем. Например, ако попитаме ученика от първи или втори клас как ще намери ширината на реката, намирайки се на единия е бряг, той, осъзнавайки смисъла на въпроса, неговата трудност, ще се окаже безсилен да го разреши. Тук е налице проблемна ситуация, но тя не е станала проблем, тъй като ученикът не разполага с налични средства за нейното разрешаване. Познавателна задача е проблем, разрешим при дадени условия или параметри. Съдържанието на такава задача е проблемът, в основата на който лежи противоречието между известното и търсеното. Да се намери отговор (търсеното) е възможно посредством промеждутъчни (между въпросите и отговорите) познавателни и практически операции. Следователно всяка такава задача съдържа проблем, но не всеки проблем е задача. Проблемът трябва да бъде преобразен в задача за разрешаване от субекта посредством установяване на еднозначни или вариативни параметри за решаване. Ако способът за разрешаване на задачата е известен на ученика от по-рано или му е даден в готов вид, такава задача не е проблем".

   Както изтъква Е.Г.Мингазов, проблемната ситуация предшества формулировката на задачата (проблема). Но ситуация на затруднения, търсения, т.е. проблемна ситуация има място и след формулирането на задачата, в хода на нейното решаване. 

"Мисленето - отбелязва С.Л.Рубинщейн - винаги започва с проблем или въпрос, с удивление или недоумение, с противоречие. От тази проблемна ситуация се определя въвличането на личността в мисловния процес: той винаги е насочен към разрешаване на определени задачи." Разбира се, мисленето не само започва с проблем или въпрос, но и цялото негово по-нататъшно протичане е свързано с възникването и разрешаването на редица познавателни задачи. Авторът изтъква, че за разлика от самата проблемна ситуация задачата фиксира определен резултат на мисловната дейност. При това основните етапи са:

1. анализ на проблемната ситуация; 
2. формулиране на задачата;
3. по-нататъшно решаване на задачата.

   А.М.Матюшкин характеризира проблемната ситуация като "особен вид мисловно взаимодействие между субекта и обекта, характеризиращо се с такова психическо състояние, възникващо у субекта (ученика), при изпълнение на задачата, което изисква да намери (да открие или усвои)нови, по-рано неизвестни на субекта знания или начини на действие." За да намери изход от тази ситуация субектът трябва да създаде нова стратегия за дейност, доколкото в наличния му минал опит няма готова схема. Както изтъква В.Н.Пушкин, "... психическият процес, с помощта на който се решава проблемът... установява се нещо ново, се нарича продуктивно мислене, или, ако се употреби терминът, който идва още от Архимед, евристична дейност." Трябва обаче да се подчертае, че дидактическата проблемност не се свежда само до проблемната ситуация, а е много по-широко понятие, което характеризира цялостната технология на организиране ипровеждане на обучението.

   По въпроса за същността на проблемността в обучението или на проблемното обучение няма единство между авторите. Според В.Окон под проблемно обучение се разбира "комплекс от такива дейности, като организиране на проблемни ситуации, формулиране на проблеми (постепенно се привличат към това самите ученици), оказване на необходимата помощ на учениците в решаването на проблемите и проверка на тези решения и накрая - ръководство на процеса на систематизиране и затвърдяване на така получените знания." Авторът изтъква, че този начин на обучение не може да има универсален характер. "Това е един от способите наистина с твърде широк диапазон, но трябва да бъде прилаган заедно с други способи. Това трябва преди всичко да зависи от съдържанието на обучението, дали това съдържание се поддава на проблемно разглеждане и дали проблемното разглеждане е по-резултатно от използването на други системи."

Михаил Николаевич Скаткин

   М.Н.Скаткин дава следното определение: "Проблемното обучение е системно включване на учениците в процеса на решаване на проблемни задачи с практически и познавателен характер в определена степен, върху основата на изучените възлови знания и умения, предвидени от учебната програма." Според него проблемното обучение не може да бъде нито универсален, нито преобладаващ вид обучение. То не е цялостна самостоятелна система на обучение, а само елемент от системата, една от нейните съставни части, предназначена за усвояване на определен вид учебно съдържание, за формиране у учениците на готовност за творческа дейност. Нито е възможно, нито е необходимо да се заставят учениците самостоятелно да откриват наново всички истини, установени от науката. Голяма част от знанията трябва да се съобщават на учениците в готов вид чрез обяснително-илюстративния и репродуктивния метод.

   Според И.Я Лернер "проблемното обучение се състои в това, че в процеса на творческото решаване от учениците на проблеми и проблемни задачи в определена степен се осъществява творческо усвояване на знанията и уменията, овладяване на опит за творческа дейност, натрупан от обществото, формиране на граждански активна, високо развита и съзнателна личност..." Той подчертава, че проблемното обучение се реализира с помощта на три общодидактически методи: проблемно изложение на знанията от учителя, частично-изследователски (евристичен) и изследователски метод. То предполага да се използва не случайна съвкупност, а система от проблемни ситуации, проблеми и проблемни задачи, отговарящи на редица показатели: 

1. системата да включва основните и достъпни за учениците типове проблеми, характерни за дадена сфера на науката и практическата дейност; 
2. да съдържа достъпните и важни за общообразователната култура типове методи на науката и обобщени начини за решаване на аспектни проблеми;
3. системата да осигурява формирането на основните черти на творческата дейност;
4. да се изгражда върху принципа на нарастващата сложност.

   Особен интерес представлява схващането на М.И.Махмутов за проблемното обучение. Според него то следва да се разглежда като нов етап в развитието на дидактиката и на училищната практика и по своята организация служи за осъществяване на задачите на развиващото обучение. "Ние сме убедени, -пише той -че в чист вид традиционното обучение днес не съществува даже в масовата практика. То вече е прераснало в проблемно-развиващ тип обучение, който на практика у едни с по-голям, у други с по-малък успех се прилага там, където е възможно и целесъобразно." Той изтъква, че проблемното обучение е цялостен тип обучение (практически съществуващ) и дидактическа система (като теоретическа концепция на този тип обучение). То не е нито отделен метод, нито група от методи с изследователски характер, нито е само подход към организацията на обучението. Нещо повече. Той смята, че проблемността в обучението и проблемното обучение не са равнозначни. "Проблемността като обективна закономерност в стихийна, скрита форма винаги е присъствала във всеки тип обучение. От това цялостният процес на обучение още не се превръща в истински развиващ." В основата на проблемното обучение стои особеният вид взаимодействие между учителя и учениците, при който се съчетават системната самостоятелна изследователска дейност на учениците с усвояването от тях на готовите изводи на науката. Проблемното обучение ние разглеждаме не като непрекъсната верига от самостоятелни открития на учениците на нови закони, правила, а като оптимално съчетаване у тях на репродуктивната и творческата дейност за усвояване на системата от научни понятия и прийоми, начини за логическо мислене.   

   От анализираните схващания за същността на проблемното обучение лесно може да се разбере, че съществуващите различия между отделните автори в действителност се дължат главно на това, че в понятието "проблемно обучени" се влага различно съдържание. Докато например М.Н.Скаткин и И.Я. Лернер свързват проблемното обучение преди всичко със самостоятелното решаване от учениците на проблеми и проблемни задачи, М.И.Махмутов акцентира върху взаимовръзката и единството между репродуктивната и творческата дейност на учениците, тъй като тези две дейности не могат да съществуват изолирано, независимо една от друга. Според него проблемно-развиващото обучение изпълнява следните функции: "Първо, то повишава равнището на научност на образованието, тъй като осигурява възможност за прилагане на принципите на научното изследване, на методите на науката. Второ, то спомага за формиране на научен мироглед у учениците, тъй като самостоятелното усвояване на определена част от знанията благоприятства за превръщането им в убеждения. Трето, то развива познавателната самостоятелност и мисловните творчески способности на обучаваните. Накрая, четвърто, то развива емоционално-волевите качества на личността и формира познавателната мотивация на учениците." И.Я Лернер обособява три взаимосвързани функции на проблемното обучение: подготовка на младото поколение за творчески труд, за проявяване на творческите способности във всички сфери на бъдещата дейност; творческо усвояване на знанията и начините на дейност; творческо овладяване на методите на съвременната наука на равнище, достъпно и необходимо на всеки ученик.