Необходимост от повишаване на активността , съзнателността и самостоятелността на учениците в процеса на обучението

   Проблемът за самостоятелната работа на учениците не е нов. Необходимостта от активна самостоятелна и съзнателна дейност на учениците в процеса на обучението е била осъзната и изтъкната от дидактиката още в самото начало на нейното възникване. Педагозите - класици- Я.А.Коменски, Ж.Ж.Русо; Й.Х.Песталоци, А. Дистервег, К.Д. Ушински и много други видни представители на педагогическата и методическата мисъл отправят горещи призиви да се осигури възможност на учениците самостоятелно да мислят и съзнателно да действат в процеса на овладяване на знанията, уменията и навиците. Ян Амос Коменски, създавайки своята "Велика дидактика", се стреми да обоснове такива методи на обучение, при които "обучаващите по-малко да учат, а учащите се повече да се учат". Жан Жак Русо подлага на остра критика догматичния начин на обучение, като подчертава голямото значение на самодейността на учащия се. Йохан Хайнрих Песталоци вижда задачата на учителя преди всичко в това - да стимулира и поддържа собствената умствена дейност на учениците. Според Адолф Дистервег всеки метод е лош, ако приучва само към възприемчивост, и добър, ако възбужда самодейността. Константин Дмитриевич Ушински разглежда самостоятелната работа като единствено здрава основа за всяко плодотворно учене.

   Интересните и ценни мисли на класиците на педагогиката за самостоятелната работа на учениците обаче не са могли да намерят реална почва за осъществяване в условията на съществуващото обучение. Проблемът за самостоятелната работа в процеса на обучението получава най-пълна интерпретация в съвременната дидактика.

   Изграждането на демократично и хуманно общество изисква да се възпитават активно-творчески мислещи и инициативни личности, способни съзнателно и самостоятелно да участват в различните форми на общественотолезния труд, в обществено-икономическия и културния живот. С преустройството на производството и на селското стопанство върху научни основи трудът в почти всички отрасли придобива все по-творчески характер. А това налага още в училището да се положи основата за развиване на самостоятелното мислене и на творческия подход към науката, техниката, изкуството, труда.

   Необходимостта от повишаване на самостоятелността на учениците в процеса на обучението произтича не само от съвременните социални изисквания, а и от редица Дидактически, гносеологически и психологически основания. Изследванията показват, че влиянието на обучението върху умственото развитие на учениците се обуславя не само от съдържанието на учебната информация, а и от характера на тяхната познавателна и практическа дейност, в резултат на която усвояват знанията, формират у себе си умения и навици. Именно при обучението, в което те проявяват по-голяма самостоятелност, наред с усвояване на знанията, се развиват и способностите им. По този начин то изпълнява най-резултатно своята възпитателно-развиваща функция. В условията на експоненциалното нарастване на обема на научната информация и нейното значително усложняване, на бързото морално остаряване на част от нея, обучението трябва да формира у учениците умения и навици самостоятелно да се ориентират в знанията, да придобиват нови знания, да развиват своите познавателни способности и творчески сили. Няма друго по-ефективно средство за управление на развитието на познавателните способности на ученика, освен неговата собствена самостоятелна дейност. В процеса на тази дейност се формира неговата психика, изграждат се отделни психически процеси и цялостната му личност.