Управление на образованието и училищна администрация като професионална дейност

    Управлението като социална практика възниква и се развива заедно с човешкото общество.В различните исторически периоди то променя своята същност, характер и средства за въздействие. В началото на 20 век доминират две основни школи:

• Класическата школа с представители Фредерик Тейлър, Х.Емерсън, Анри Файол, Макс
• Школата на човешките отношения на Елтън Джон, Дъглас Макгрегър и др.

   По-късно се създават неокласическата /емпирична/ школа, школата на социалните системи, школата за оперативни изследвания.

   Науката за управление се определя като система от понятия, съждения, постановки, препоръки и идеи за зависимостта, взаимоотношенията и поведението на хората в процеса на труда с оглед осигуряването на оптимални резултати. Тя представлява систематизирано, интегративно знание за закономерностите на управлението.

    Управлението се отнася за различни области и се изучава от много науки, затова съществуват много определения за това понятие. Философското определение го свързва с теорията на системите и го дефинира като свойство, способност на дедена система да превръща всяко външно въздействие в условие и фактор за собственото и запазване и приспособяване. Кибернетиката разглежда управлението като процес на получаване, преработване и предаване на информация и обратна връзка. Социологията акцентира на управлението като дейност и взаимоотношения на субект и обект на управление.

Понятието “организация” се разглежда в научната литература в три взаимносвързани аспекта :

• Функционален – като процес на подреждане на частите на цялото, като функциониране на цялото, на системата.
• Атрибутивен – като признаци, свойства на една система, определящи нейното качествено състояние, степента на взаимовръзка и взаимодействие.
• Институционален – като система, чието функциониране преследва постигане на определени цели.

   Релацията “управление-организация” зависи от смисъла, в който е употребено всяко от понятията. Във функционален смисъл може да бъде отношение на цяло към част; в атрибутивен – организацията характеризира състоянието на системата за управление; в институционален – всяка организация се нуждае от управление.

   Думата management произхожда от корена на латинската дума maims /ръка/ и няма аналог в българския език. Като синоними се използват термините “управление” и “научна организация на труда”, но няма общоприемливо определение за понятието “мениджмънт”. Според възприетите стандарти от международната научна област мениджмънтът е теорията, науката за управлението като универсална практическа общочовешка дейност.

   Понятието “мениджмънт” се използва като глагол – управлявам; и като съществително – човек, изпълняващ ръководни и координиращи функции, като управленски екип.

   Управлението като практика води началото си от древността, но мениджмънтът като наука за управление на социалните организации води началото си в края на 19 и началото на 20 век. Предметът и обектът на изследване на мениджмънта през изминалите сто години непрекъснато се променят в зависимост от развитието на обществото и социалните системи и доминирането на една или друга управленска школа, теория, концепция, парадигма. Изследователите в областта на мениджмънта са единодушни, че той е сложно социално явление, което не може да бъде дефинирано еднозначно.

   Мениджмънтът като наука за управлението обхвана почти всички страни на живота на обществото и социалните организации и се утвърждава като основа на всяка предметна дейност на хората. Наред с процеса на интеграция на знанията протичат и процеси на диференциация в зависимост от целите, предмета и обекта на изучаване. Зародил се в сферата на стопанската дейност, днес принципите, законите, закономерностите и подходите в мениджмънта намират все по-широко приложение и в нематериалната сфера.

   Понятието „администрация“ има латински произход и означава „спомагане, помощ, управление, водене“.

Администрацията представлява, според Пл. Радев:

1. Органите на изпълнителната държавна и местна власт, на управление на организациите и учрежденията.

2. Длъжностните лица в тези органи, които упълномощено осъществяват оперативно управление и се изявяват юридически за официално представяне на организацията – ръководители, техните заместници, изпьлнителен директор, главен счетоводител, водещ мениджър и пр.- т.е. линейни и функционални ръководители от всички нива.

3.  Дейност на изпълнително-разпоредителните органи.

4. Елемент от управлението, който релизира политиката на изпълнителната власт в организацията; страна от управлението от офис.

   Управлението на училището като практика, според автора, е синтез между администриране и мениджмънт, като интеграция между дейност на ръководството и мениджиране, която се основава на принципи, правила и процедури, на единство на цели, на заповеди и комуникативни директиви, на централизация и последователност на разпореждания по верига, на свойства и функции на интерактивния мениджмънт.