Образователните организации като обект на управление

   За понятието “образование” няма общоприета дефиниция. В английски език думата education обхваща целия процес на приобщаване на човека към културата на обществото. В българския и други езици тя се свързва с глагола образувам, да дам образ, да образовам. Тя включва процеса на ръководство и управление на приобщаването на младото поколение към ценности, чувства, мислене и поведение, характерни за обществото на даден етап от неговото развитие.

   Смисълът на образованието се изяснява по различен начин от философските школи и концепции в различните страни :

• като институт за социален контрол;
• като ценност;
• като борба за социален статус;
• като процес на предаване на знания и културни ценности;
• като процес на обучение и възпитание на човека;
• като система от различни социални институти и др.

   Образованието може да се разглежда като отворена система с няколко относително обособени самостоятелни подсистеми, които са взаимно свързани и взаимодействащи с обкръжаващата социална среда. Българската образователна система е част от Европейската образователна система, което предполага нормативно, организационно и съдържателно хармонизиране и интегриране.

   Структурата на националната образователна система в България е изградена на следните основни принципи:

1. Единство на учебното съдържание и образователните организации, което се постига чрез Единния държавен учебен план, Държавните образователни изисквания и правно-нормативната база.
2. Административно-териториално структуриране на училищната мрежа.
3. Умерена централизация на управлението с елементи на децентрализация и автономия.

  Целите  на образованието са съзнателно определени очаквания за резултатите, които се стреми да постигне дадено общество с помощта на системата на образование. Тези цели са зависими от характера на обществото, от държавната образователна политика, от равнището на развитие на културата, от ценностите.

   Съдържанието на образованието е съвкупността от знания за природата, обществото и човека; опит и компетентности за практическа и творческа дейност; ценностно отношение към света.

   Форми и методи на организация на образователния процес – урок, лекция, семинар, лабораторно и практическо занятие, учебна екскурзия, учебно-производствена практика, консултация, проект, интерактивни методи.

Системата на образование в България включва :

• Предучилищно възпитание и подготовка;
• Основна образователна степен - с начален и прогимназиален етап;
• Средна образователна степен – средни общообразователни училища, профилирани и професионални гимназии;
• Висше образование – със степени бакалавър, магистър и доктор.
• Обучение и образование за възрастни

Специфика на образователните организации като обект на управление

   Управлението на образователните институции се различава от управлението на другите организации в следните главни области :

1. Целите на образователните институции често са много по-трудни за определяне в сравнение с целите на стопанскитее организации, които преследват максимална печалба, максимално количество или разнообразие на произвежданата продукция;
2. Изключително трудно е да се измери дали целите на образованието са постигнати, докато в стопанските организации успехът се отчита с финансови термини – продажби, печалба;
3. Участниците в образователния процес – деца и младежи, са клиенти и продукт на училището със свои специфични характеристики, които забележимо се отличават от суровините на индустрията и търговията;
4. Управленският персонал и учителите са от една професионална среда с близка квалификация, ценности, опит, претенции;
5. Фрагментирана организационна и управленска структура, силно се влияние от външни фактори и групи.