Мениджмънт в педагогическата дейност

    Специфична конкретизация и адаптация на общата теория за управление в сферата на образованието е науката за управление на образованието. Тя е система от понятия, съждения, постановки, идеи, препоръки за зависимостта, взаимоотношенията и поведението на участниците в осъществяването на образователно-възпитателния процес за получаване на предварително планираните резултати. Предмет на тази теория и наука са закономерностите в управлението на образованието като цялостно социално явление.

   Управлението на образованието е комплексен процес от въздействия и взаимодействия /организационно, информационно, административно, психологическо, социално, икономическо /, съвкупност от целенасочени дейности и действия. Като синоним на “управление” се използват понятията “ръководство” и “мениджмънт”.

   В образованието някои автори различават мениджмънта в тесен смисъл като управление на финанси, администрация, сгради, съоръжения, а ръководството обхваща образователния процес, организацията, персонала.

   Пламен Радев разграничава понятията „управление“ и „мениджмънт“ по следните характеристики /особености/:

   В широк смисъл мениджмънтът в образованието обхваща два аспекта: ръководни и управленски умения на училищния ръководител и обекти на внимание. Сферите на действие са: образование, организация, хора, ресурси, обкръжение, иновации. Поведението на ръководителя-мениджър включва: комуникационни умения, иновационни умения, лидерски стилове, личен мениджмънт, организационни умения.

   Същността и предназначението, предметът, задачите и методите на управление на училището са дискусионни в продължение на повече от сто години.

   От позициите на педагогическата наука училището се определя като педагогическа система, а неговото управление като организационно-педагогическа дейност. Педагогиката си служи с различни понятия - училищно управление, педагогическо управление, организация и управление, педагогическо ръководство. Педагогическата наука отрежда на управлението на училището обслужваща функция и техническа роля в осъществяването на образователния процес.

   От позициите на административната наука училището е държавна институция, неделима част от административната система. Управлението на училището е административна дейност, чието предназначение е да осигури изпълнението на държавните изисквания, норми и стандарти за постигането на целите и задачите в обучението и възпитанието. Административният подход акцентира на управлението на училището като форма на власт, която се осъществява чрез силата на закона и с помощта на административни методи и средства.

   От позициите на кибернетиката училището е механична система, а неговото управление се отъждествява с информационния процес. В качеството на система училището притежава “вход”, “черна кутия”, “изход” и “обратна връзка”, а неговото управление е процес на вземане на решение на основата на информация.

   Социологическата наука разглежда училището като социален институт и вид социална организация, имаща за предмет на дейност социализацията на личността чрез обучение и възпитание, а управлението на училището – като процес на взаимодействие между субекта и обекта на управление.

   От позициите на мениджмънта и организационната теория управлението на училището е неразривно свързано и следва логиката на развитие на общата организационна и управленска мисъл. От тази гледна точка училището е органична, открита и динамична социална организация. Неговото управление е относително обособена дейност, в която субектът на управление, посредством решаване на управленски задачи, осигурява организираност на съвместната дейност на ученици, преподаватели, родители и обслужващ персонал за постигане на целите на обучение и развитие на учениците и училището. Предмет на изучаване на управлението на училището като научна дисциплина са закономерните връзки между свойствата на управляващата система, характеристиките на процеса на управление и резултатите от функционирането и развитието на училището в различни външни и вътрешни условия.

   Теорията на управлението на училището има интердисциплинарен характер. Тя е призвана да осигури:

• целенасоченост и организираност на процесите и обектите на управление;
• формирането на образа на това, което трябва да бъде;
• разделението на пълномощията между изпълнителите;
• създаването на условия за осигуряване на заинтересованост, за постигане на продуктивност, качество и ефективност в работата;
• формиране на общи ценности, организационни подходи и благоприятни отношения.

   Двойнственият характер на управлението на училището – вътрешно, като израз на неговата относителна организационна самостоятелност и автономия; и външно – като базисна организацонна основа и неделима част на образователната система, налага паралелното управление на функционирането и развитието на училището и търсенето на оптималната мяра между централизация и децентрализация. 

   Американският учен Питър Дракър посочва, че е необходимо да се осъществи радикален преход в управленската практика във всички сфери на социалния живот. Административният контрол на държавата, според Макс Вебер, следва да се смени с персонализирания социален мениджмънт.

   Социалният мениджмънт е сплав от икономически знания, социология, социална психология, кибернетика, теория на организациите и системите, теория на вземане на решения и управление на промяната. Ориентацията по посока на социалния мениджмънт включва :

•  Отказ от класическия йерархичен административно- бюрократичен мениджмънт;
• Признаване на социалната отговорност на мениджмънта пред обществото и отделния човек;
• Утвърждаване на иновационния мениджмънт във всяка социална система като главен критерий за професионализма на мениджърите;
• Формиране на нова организационна култура
• Прилагане на ефективна комуникация между хората и управляващите;
• Съучастие и партньорство, непосредствено участие на хората и групите в разработването на мисията, формирането на целите и вземането на решения.

   Персонализираното социално управление на отношенията в организациите е демократично, хуманистично и иновационно.