Равнища на управление в системата на образование

   Управлението в сферата на образованието протича едновременно на няколко равнища, три от които имат решаващо значение:

• Макроравнище или държавно управление – осъществява се от държавната административна система, от централните органи на законодателната и изпълнителната власт;
• Мезоравнище или териториално управление – осъществява се от териториална областна, общинска или градска административна система;
• Микроравнище или вътрешноучилищно управление – осъществява се от директорите на съответните образователни институции, подпомагани от училищни колегиални органи на управление. То се структурира на три равнища: висше /директорът/, средно /помощник-директорите/ и техническо / ръководители на различни колективни органи и класни ръководители/. 

   Между тези три паралелни управленски равнища се установяват сложни въздействия, взаимодействия и отношения, различни по обхват, цели, интереси, регулирани и саморегулирани на принципа на йерархията, субординацията, централизацията, децентрализацията, координацията, интеграцията, синергетиката, автономията.

   Управлението на макро, мезо и микроравнище се концентрира в три зони: интереси, приоритетни цели и инструментални средства, които взаимно се пресичат и допълват. Нормалните отношения са взаимен контрол и регулация, партньорство и сътрудничество, добронамерен и коструктивен диалог, вземане на приемливи и удовлетворяващи решения за трите страни. Върху управлението на образованието влияят някой основни фактори като: 

• Фактори на външната среда

   Базисни външни фактори, които определят в голяма степен ресурстното осигуряване на образованието, са икономиката на държавата и региона, доминиращата политическа ориентация и техногенната среда. Като преки фактори на външната среда, детерминиращи образованието, се определят: демографският фактор; социокултурната среда; потребителите на образователната услуга; конкуренцията от подобни институции; потребността от кадри на трудовия пазар; общественият статус на работещите в тази област; нормативната база.

• Фактори на вътрешната среда

   Те определят съдържанието и качеството на дейността на институцията в определено време и включват: целите на организацията; задачите; структурата на управление; технологията; качествата и поведението на персонала.

• Власт, авторитет и личностни стилове на управление

   Властта е съществен атрибут на всяко управление. Тя произтича от различния статус на субектите във взаимоотношенията, от наличието на ресурси за влияние и действия. Тя позволява да се поставят условия и изисквания, да се вземат решения, да се предприемат действия, да се осъществява контрол.

   Властта в системата на образованието може да се разпределя, да се ограничава, да се реализира съобразно законодателни инициативи и споразумения. Тя се диференцира на: потенциална и реална; на открита, външна, институциализирана и вътрешна, скрита; на формална и неформална.

   Авторитетът се определя като вид неформална власт. Той се проявява при наличие на връзка от йерархичен тип, при която подчинението е избрано доброволно. Липсата на съпротива се свързва с особен вид престиж и уважение към носителя на авторитет. Той е способен да оказва влияние без принуда, а чрез знания, способности, компетенции, нравственост.

Стилът на управление се определя като :

1. съвкупност от методи и похвати за решаване на задачите на управлението;
2. форми на взаимодействие с другите - подчинени, високостоящи или равни;
3. маниер на работа.

   Трите основни стила на управление са диференцирани от К.Левин : авторитарен, демократичен и либерален.

   Доминиращият стил на управление в образованието зависи от личностни и външни фактори. Към личностните фактори спадат : характерологични качества, обща култура, образование, темперамент, възпитание, емоционалност, воля. Външните фактори са: целите, ресурсите, нормативната база, моделите за подражание и др.