Подходи и модели на управление на училищните организации

Исторически подход при на управление на училищните организации

Развитието на управлението на училището е в силна зависимост от развитието на обществената система, на образователната система, на образователните ценности, на образователните технологии, на общата теория на управление. В исторически аспект се обособяват три основни типа управление на училището :

• Традиционен тип управление, основано на опита, традициите, здравия разум и интуицията.
• Рационален тип управление, основано на класическата, административно-бюрократична концепция за управлението.
• Поведенчески тип управление, основано на постиженията на социалните науки, на поведенческия подход, на концепцията за човешките отношения, на системния и ситуационния подход.

Модели на управление на училището, адаптирано към пазарното общество

Научното управление на учебните заведения в САЩ в класическия период преминава под влиянието на идеите на Фредерик  Тейлър и Анри Файол, по-късно възприема избирателно достойнствата на административната класическа школа и на европейския опит, като заимства принципи и модели от стопанския менджмънт.

В началото на 20 век управлението на училището се ориентира към теорията за човешките отношения, като се свързва с демократичното управление, с хуманизиране и засилване участието на учителите в управленската практика.

Поведенчески подход

През 60-те и 70-те години на 20 век интензивно се разработват проблемите на управление на училището  на основата на концепциите на социалните науки – социология, психология и философия. Създават се национални структурни организации по въпросите на управлението на училището, разработват се концепции за управлението като  ръководство за действие, акцентира се на подготовката на лидери за образованието – САЩ, Канада, Австралия и др.

Стратегически-целево управление на училището

Ориентирано е към управление по цели, към постигане на резултати. Моделът на целевото управление насочва вниманието на ръководителите върху разработването и съгласуването на целите на различни равнища, съвместно разработване на решенията и определяне на средствата за тяхното постигане и оценяване.

Системен подход

Образователните учреждения и тяхното управление се разглеждат от позициите на социологическата теория за организациите като социални системи.

 Управление чрез ценности

          Ориентирано е към:

• Нарастваща роля на човешкия потенциал.

• Професионализъм на кадрите.

• Водещи личностни качества.

• Система от взаимоотношения в организацията.

• Доброжелателно отношение на мениджърите към работниците.

• Отговорност на  мениджърите на всички равнища.

• Разностранни комуникации.

• Откритост, честност и доверие между персонала.

• Творчество.

• Високо диверсифицирани продукти.

• Работа в силно променяща се среда.

• Максимален самоконтрол и рефлексия.

• Постоянно подобряване на процесите.

• Непрекъснато обучение /по М.Харизанова и др., 2006/.

Европейски модели на управление на училището

В началото на 20 век в Западна Европа управлението на образованието се намира под влиянието на класическата теория, която налага административни централизирани модели.

Класификацията на Тони Буш се основава на критериите: съгласие на персонала за целите на училището; организационната структура; обкръжението на училището; стратегиите за ръководство. Тя обособява пет модела на управление: формални, демократични, политически, субективни, размити.

Класификацията на Петер Карстание предлага три основни модела: пълна централизация и силна регулация; полуцентрализирано и полурегулирано управление; децентрализирано и дерегулирано управление.

В края на 20 век съществува многообразие от подходи към управлението на училището, водят се изследвания и се правят разработки, основани на класически концепции, на теорията за човешките отношения, на поведенческия и системния подходи, използват се идеи от различни школи, създават се нови управленски концепции – напр. за организационното развитие, за организационната култура, за транскултуралността на управлението и др.

В практиката се прилагат различни елементи на моделите за управление в различни съотношения, тъй като всяка образователна организация има различни ресурси и облик и не съществува универсално приемлив и работещ модел.

     

Съвременни модели на управление

   В практическото управление на системите, процесите, отношенията и хората съществуват едновременно две основни управленски парадигми и модела: 

1. Йерарахичен, административно-бюрократичен модел на управление, който се изследва и развива от административната наука, наричана “публична администрация”, държавна администрация”, “бизнесадминистрация”;
2. Организационен модел на управление, който се изследва и развива от мениджмънта като универсална наука за управлението.

Сравнителен анализ на двата модела:

1.Административно-бюрократичен модел на управление :

• Предназначен за регулиране на централизирани йерархични субектно-обектни отношения;
• Доминират еднопосочни въздействия на субекта върху обекта, основани на авторитета, силата на властта и закона;
• Организацията се разглежда като рационална бюрократична структура и затворена механистична система, а човекът като обект и придатък към тази формална организация;
• Административната система на управление цели осигуряване на оптимално функциониране и възпроизводство на статуквото на организацията;
• Йерархичният административен модел на управление се опира на опита и теорията за професионална бюрокрация в кариерното развитие на управленския персонал.                                                                                                 

2.Организационен модел на управление : 

• Предназначен за регулиране на субект-субектни управленски отношения.
• Доминират двупосочните взаимодействия, основани на лидерството, влиянието, ценностите и организационната култура.
• Организацията се разглежда като динамична, отворена социална система, която постоянно взаимодейства с външното обкръжение на своята среда, а човекът се явява като субект и основен ресурс за нейното динамично развитие.
• Мениджмънтът цели промяна на статуквото и непрекъснато развитие на управлението на организацията и неговото адаптиране към променящата се външна среда.
• Мениджърското управление се основава на знанията и концепцията за управлението като професия и професионална дейност .

   Тези две различни управленски парадигми се стремят непрекъснато към доминиране, функционират непрекъснато в конфликт и противоречия, взаимно се отричат, но и си взаимодействат. Коя от двете управленски парадигми ще надделее зависи от  развитието на обществото и социалните организации.

   Досега човечеството и управленската практика познават три механизма за регулиране на човешките отношения : йерархия, пазар и култура /норма/. Човешкото общество е на път да открие един нов механизъм на управление в 21 век – информацията и знанията. Този механизъм ще доведе до истинска революция, която радикално ще преобрази управлението като човешка дейност. Значим е приносът на съвременния мениджмънт за трансформиране на традиционното административно управление в управление, основано на знанията и информацията. Обективна основа за това е трансформацията на индустриалното в постиндустриално общество на знанията и информацията.

   Мениджмънтът на 21 век, основан на информация и знания, самоуправление и организационна демокрация, е сериозно предизвикателство към йерархичния, автократичен и бюрократичен модел  на управление. В информационното общество информацията дава право на избор на човека. Традиционната пирамида на властта отдалечава управлението от човека. Ако тя не се обърне, бюрокрацията ще задуши организационната демокрация и иновация, свободата и възможността за избор на човека.