Училището като социална организация и обект на управление

   Училището е организация, общност на учители, ученици и обслужващ персонал, обединени от обща цел и използващи съответни ресурси в дейността си. Училището е основна организационна единица в системата на образованието, институционализирана организация, за нормалното функциониране на която се грижат редица държавно-правни регламентации.

   Училището притежава следните специфични особености:

1. То е условно самостоятелна институция, защото реализира задачи, поставени от обществото, служи за реализация на обществените цели;
2. То е силно отворена, особено сложна система, в която съществуват много и разнообразни прави и обратни връзки между отделните елемнти;
3. Ролята на училището в образованието и възпитанието е водеща, то е незаменимо в своята социална роля;
4. Като образователна институция, културно средище и обществен фактор с големи възможности за въздействие училището е свързано с всички поколения и поотделбно с всички хора;
5. В училището се реализира труд с особен характер : преподавателски труд, изискващ правилно организирани целенасочени въздействия и взаимодействия; и учебен труд, изискващ висока степен на самоорганизация;
6. В училището се изграждат специфични взаимоотношения между поколенията на учителите, обслужващия персонал и учениците, които изискват личностен контакт, индивидуален подход, педагогически такт и майсторство.

Проектиране и изграждане на училищната организация

   Този процес следва да съблюдава следните важни изисквания : познаване на нормативните документи и механизмите за тяхното прилагане; преодоляване на прекомерния централизъм; постигане на относителна автономност.

   Основни етапи в изграждане на образователната  организация :

1. Изследване, анализиране и доказване на потребността от училище, прдучилищно, извънучилищно или социално-педагогическо заведение в селището, общината, региона, отрасъла.
2. Определяне на мисията и визията, статута и целите на организацията.
3. Определяне на функциите на образователната организация.
4. Разработване на организационната структура и описание на функциите на всяко звено.
5. Разработване на норми и технологии за действие при осъществяване на описаните функции.
6. Разработване на системата за управление на образователната организация.

Характеристика на основните елементи

Цели – желан, бъдещ и очакван резултат от работата на организацията. Основни видове цели: дългосрочни, средносрочни и краткосрочни; стратегически, тактически и оперативни; външни и вътрешни; общи и частни; постоянни и променливи; за цялата организация, за отделни групи и индивидуални; количествено или качествено определими; крайни и междинни.

Функция – роля, която изпълнява една организация или нейно звено; трайно осъществявана дейност.

Общите функции на училището, предучилищното, извънучилищното и социално-педагогическото заведение са : социализираща, образователно-възпитателна, икономическа, културно-просветна, здравно-хигиенна.

Специфичните функции са : педагогически /обучение и възпитание/; обслужващи /административно-правни, стопанско-финансови и маркетингови действия/; спомагателни дейности.

Структура – съвкупност от елементи с определени характеристики , свързани с подходящи връзки във вътрешен ред.

Структурата на организационната единица училище е съвкупност от всички нейни взаимно свързани и йерархично подредени звена и на връзките между тях. Според спецификата на труда елементите /звената/ на училищната организация могат да бъдат : училищно ръководство, учители, ученици, административен и стопански персонал. Според териториално-функционалната особеност звената могат да бъдат : администрация, учебен корпус, стопанска част, жилищна част и др.

Организационните връзки в образователните организации могат да бъдат : служебна и технико-технологична.

Всяка образователна организация осъществява своята дейност съобразно закони и подзаконови нормативни актове - правилници, наредби, инструкции, длъжностни характеристики.