Фактори и модели на взаимодействие при социалните партньорства в образователната среда

   Традиционни субекти на социокултурната среда, които имат отношение към образованието и възпитанието, са: семейството, органите на властта, извънучилищните институции, научните звена, културните институции, медиите,  църквата.

   Разработването на класификация на факторите е научна задача с особена важност за изясняване на функциите и  създаване на нови модели на социални партньорства.  Класификацията може да се извършва по различни признаци:

• Правителствени и неправителствени институции.
• Фактори с институционализиран и неинституционализиран характер.
• Управляеми и неуправляеми.
• Държавни и частни.
• Вътре в образователната система и извън образователната система.
• Фактори, действащи непрекъснато, периодично или еднократно.

   Фактори вътре в образователната система, между които може да се установи партньорство, са: предучилищни заведения, училища /общообразователни, професионални, специални/, домове за деца и юноши, социално-педагогически интернати, възпитателни училища-интернати, изънучилищни педагогически учреждения / детски комплекси, центрове за работа с деца, центрове за ученическо техническо и научно творчество, ученически спортни школи, музикални школи, школи за изобразително изкуство, център за ученически отдих и туризъм/, педагогически консултационен кабинет, висши училища, домове на учителя, синдикални организации и др.

   Фактори извън образователната система в социалното пространство: семейството, организации на родителите, семейни общности и сдружения, бизнес, културни институти, медии, правоохранителни органи, здравни заведения, спортни клубове, бюро по труда, неправителствени организации, синдикати, граждански движения, творчески организации, църквата.

   Всеки от тези фактори има специфични особености и възможности, различно съдържание, насоченост, обем, структура, динамика и потенциал от ресурси /кадри, база, информация, идеи, финанси/. Новото виждане за партньорството предполага стимулиране на инициативата и активността на различни заинтересовани групи от населението, които проявяват отговорност към образованието и възпитанието на младото поколение. Функциите на взаимодействието са: експертна, прогностична, разработваща, интегрираща, диагностицираща, , информационна, организираща, координираща.

   В Националната програма за развитие на училищното образование и предучилищното възпитание и подготовка  се оценява, че   управлението на системата на училищното образование у нас изостава от съвременните реалности и динамиката на обществения живот. Системата е силно централизирана и решенията се вземат на ниво, твърде отдалечено от онези, които ще ги реализират, и от онези, които пряко засягат. Практически отсъстват възможности за гражданско участие и контрол върху управленските решения. Хората често възприемат образователната система като нещо, което се развива независимо и дори въпреки техните потребности и желания. Централизираният подход не дава възможност за провеждане на регионална образователна политика, която да отчита демографските, социално-икономическите и други характеристики на всеки регион, на отделната община. Този модел на управление не позволява системата да се развива с енергията на обществото, коригирана от обществените представи за правилност, справедливост, моралност.

   Децентрализацията на българското образование и стремежът към повишаване на автономността извеждат на преден план компетентностите на директора и целия педагогически екип да взаимодействат успешно със социокултурната среда.

В социалната практика  съществуват различни модели на взаимодействие в зависимост от локалните особености на средата, природните и географските условия, приоритетите и възможностите на партньорите, потребностите на училището и детското заведение. Партньорствата могат да се реализират като субординация, координация, съдружество.

   Взаимодействието на училището с факторите на социокултурната среда е целенасочен процес, който се осъществява  при определени условия и изисквания за пълноценно сътрудничество, много конкретно разработени от авторски колектив. Те могат да се групират по следния начин:

1. Адаптация на националните изисквания към местните реалности, насърчаване на местната инициатива, развитие на процесите децентрализация и автономия, реализиране на адекватна на потребностите образователна, културна и социална политика.
2. Привличане, концентриране и ефективно използване на нови ресурси – фондове, материална база, кадри, информационно осигуряване.
3. Осъществяване на контакти и диалог, на консенсус и сътрудничество на всички фактори, мотивация за лично активно участие.
4. Научно обосновано планиране, организиране, координиране, контрол и оценка на съвместната дейност.

   Проучването на литературата по проблема и анализът на практиката ни дават основание да очертаем следните съвременни измерения на взаимодействието на училището със социокултурната среда:

• Стимулиране на учениците за участие в нови социални общности, създаване на възможности за самоизява и самореализация в различни сфери на културата и социалния живот.
• Формиране на съзнание за активно и отговорно гражданско поведение.
• Привличане на нови източници за информация, усложняване и надграждане на знания и умения.
• Създаване на възможности за пренос на знания и умения в различни и нови реални жизнени ситуации.
• Създаване на нови възможности за самостоятелност и саморегулация, на варианти за избор на решения, на организация за осмисляне на свободното време.
• Изграждане на толерантност и умения за живот в мултикултурна среда.
• Повишаване на комуникативната компетентност на учениците, формиране на умения за пълноценно общуване, сътрудничество и работа в екип.
• Изграждане на ценностна система, на нравствени и естетически критерии.
• Формиране на основите на екологична култура и на здравословен начин на живот.
• Мотивиране и стимулиране на учителите за нови подходи, за обогатяване на съдържанието и методиката на образователно-възпитателния процес, за привличане на нови съюзници и партньори.

   Моделите и типологията на взаимодействие на учебното и детското заведение с факторите от социалната среда зависят от: статуса и характера на  взаимоотношенията между факторите, локалните особености на средата, приоритетите на различните институции, реалните възможности да бъдат осъществени идеите, особеностите на диалога и партньорството, субективните фактори и др.

Една от типологиите  предлага следните модели:

1. Модели на взаимодействие съобразно взаимоотношенията между училището и факторите от социокултурната среда – отношения на субординация, на координация и на творческо съдружество.

2. Модели на взаимодействие на училището с факторите от социокултурната среда в зависимост от локалните особености на общината.

3. Модели на социално взаимодействие за развитие на иновационните процеси в училище.

4. Модели на взаимодействие на училището и икономиката /държавен и частен бизнес, дарителски фондове, кредитни институции, банки, търговски и акционерни дружества и др./.

5. Модели на взаимодействие на училището с неправителствените организации /фондации, сдружения, творчески съюзи, асоциации, дружества и др./.

6. Модели на взаимодействие на училището и общинската администрация.

7. Модели на взаимодействие на училището и семейството .

   В партньорството особено важна е  ролята на директора  като нов тип лидер на социално-педагогическата дейност и мениджмънта в образованието, който следва да прилага подходящи стратегии и подходи, да реализира нов тип връзки извън институцията, да привлича партньори и последователи за подобряване на качеството и резултатите от образователно-възпитателния процес.

Процесите на децентрализация и автономия в образованието изискват висок професионализъм от директора за изграждане и управление  на партньорските отношения в социалното пространство, в което водеща е ролята на учебното и детското заведение.

Основните управленски функции на директора при управлението на партньорските отношения  на училището и предучилищното заведение със социалната среда се изразяват в:

• Диагностициране.

• Планиране и прогнозиране.

• Организиране.

• Координиране.

• Управление на персонала.

• Контролиране и оценяване на резултатите.

   За да реализира успешно тези важни функции, директорът следва да притежава редица педагогически, управленски, икономически, психологически и социални знания и умения, както и интелектуални, организаторски, нравствени и комуникативни качества и способности.

Организаторският потенциал и комуникативната компетентност са основни понятия в профила на директора на училището, които му осигуряват успешното реализиране на отношенията в училищната общност и социалната среда.

   За усъвършенстване на взаимодействията и партньорствата на човешките ресурси в съвременното образователно пространство, е необходимо съвременният педагогически лидер-мениджър:

• Да притежава социални умения и компетенции за организиране и управление на партньорството.
• Да трансформира културните и социалните взаимоотношения в училището и извън него като партньорски.
• Да увлича последователи – учители, ученици, родители, общественост, като предлага нови идеи и ценности.
• Да изгражда екипи, да ги овластява и мотивира да вземат решения и действат в посока на позитивната промяна в образованието.

    Професията на директора изисква създаване и поддържане на  система от типове и видове социални взаимодействия, които имат различни субекти, но единна насоченост, определено социално съдържание и адекватни механизми за реализация.