Урокът за усвояване на знания по биология

   Учебната дейност на учениците в процеса на обучение е усвояването на знания. Елементи на знанието са усвоените познавателни образи (биологични представи, понятия, закономерности и теории) и адекватните на тях интелектуални умения. Типът знание (сетивно-конкретно или абстрактно-логическо), съответстващо на типа учебно съдържание, определя организационната технология на усвояването му. Усвояването на новите знания от учениците е специфичния макрокомпонент в структурата на основната част на урока.

   Тематичното съдържание на този тип урок въвежда новите познавателно-информационните елементи. Съотношението на новите и наличните знания по темата е различно. Чрез новите знания се постига разширяване и обогатяване на налични знания или се формират и усвояват нови познавателни образи. Познавателно-действените елементи - наблюдаване, анализиране, сравняване, обобщаване, доказване, прогнозиране и пр., като основни познавателни действия в биологичното учебно познание, съпътстват формирането и усвояването на знанията. Заедно с тях се овладяват и специфичните умствени и практически действия.

   Новите познавателно-информационните елементи и адекватните на тях действени елементи участват в съответните структури на процеса на обучение в урока: в комплекса образователни цели на обучението — ученикът „да знае ..." и „да може да ..."; в плана на тематичното учебно съдържание; в познавателната и психологическата структура на усвояването и в организационната структура. Организационната структура осигурява оптимални условия за осъществяване на етапите на учебното познание (сетивно-отражателния и отражателно-преобразуващия), на основните логически процеси (възприемане, осъзнаване, осмисляне, обобщаване, запомняне). Психологическата структура на процеса на обучение отговаря на дейностния подход и подрежда в йерархия основните компоненти на дейността: организационно-мотивационен; изпълнителско-процесуален и оценъчно-резултативен. Планираният и конструираният план на тематичното съдържание на урока и определеният тип дидактична система са главните ориентири в построяването на технологията на видовете уроци. Този тип урок предполага различни видове уроци: урок-лекция, урок-беседа, семинарен урок, аудиовизуален урок, компютърен урок, лабораторен урок, урок - екскурзия и пр.

   Макроструктура:

Въведение:

1) Организиране на класа за работа;

2) Актуализиране на опорните знания ;

Основна част:

3) Мотивиране на учебната дейност за усвояване на новите знания;

4) Съобщаване на темата, целите и задачите;

5) Преподаване и усвояване на новите знания (изпълнителски, операционно-действен компонент);

Заключителна част:

6) Диагностика, контрол и оценка на резултатите;

7) Съобщаване на задачи за домашна работа;

8)    Организирано приключване на учебната работа на класа.

   Актуализацията е дидактически макрокомпонент на урока. Тя има значение за познавателната и психологическата структура на усвояването. Чрез методически похвати и средства на обучение се припомнят базови знания, които са необходими за осъзнаването и осмислянето на новата информация за обектите на учебното познание. При различните видове уроци актуализацията изпълнява типични познавателни и психологични функции. Тя не само затвърдява актуалното знание, но подготвя и прехода към мотивиране на темата и усвояване на знанията.

   Мотивацията като организационен компонент в макроструктурата на урока за усвояване на знания и интелектуални умения е обусловена от психологическата същност на мотива (учебния мотив), който е неотменен компонент на съзнателната и психична учебна дейност. Тя е съобразена с основната дидактическа цел на урока. Основните мотивиращи похвати на учителя са насочени към създаване на проблемна ситуация, която да провокира възникване на интелектуално затруднение и потребност от усвояване на новите знания. Сложният характер на биологичните проблеми са причина мотивационният етап да променя мястото си в общата макроструктура. Тя може да предхожда актуализацията, като я подчинява на търсенето на решение на поставения проблем и възникналата проблемна ситуация или да използва опорните знания, за да ги противопостави на неизвестното. По същата логика мотивацията може да се включи като организационен етап след поставянето на темата на урока. При всички методически ситуации мотивацията атакува емоционално психиката на ученика като осигурява интелектуалното затруднение (противоречието) в съзнанието, определено като двигателна сила на учебната дейност.

   Съобщаването на темата, целите и задачите е етап, който поставя ясни параметри на дейността. Мотивът се замества от конкретните образователни и възпитателни цели. Похватите на учителя приемат нова функция: целеориентиране чрез разкриване на очакваните резултати от тяхната дейност; посочване или обсъждане на ориентирите за дейността - пътя, начина и средствата за изпълнение на предстоящите действия за постигане на очакваните резултати. Организационните елементи в този етап варират в зависимост от дидактическия подход, който подготвя условията за различна степен на самостоятелност и познавателна активност.

    Усвояването на новите знания се реализира в изпълнителския, операционно-действен компонент на учебната дейност в процеса на обучение. Мотивирана, целенасочена и ориентирана тази основна част от дейността се изпълнява с различна степен на самостоятелност и познавателна активност от учещите. Организационният макрокомпонент за усвояването на знанията от учениците се представя в специфична технология, съдържаща системата от методически ситуации, съответстващи на планирания тип дидактична система и избраната психологическа теория на усвояването. Определящи фактори в орга¬низационната структура на този етап от урока са основните логически процеси и логически операции, посочени в дидактическата и методическата литература като микрокомпоненти в макроструктурата на урока за нови знания.

   Възприемане и осъзнаване на новия материал. При обучението по биология възприемането, като начален етап на сетивното познание на обектите и процесите се организира на базата на онагледяването при изложението на информацията от учителя чрез демонстрирането или чрез самостоятелното наблюдение и изследване на обектите като източник на ново знание. Осъзнаването на новата информация се провокира и изразява чрез действия разпознаване, групиране, описване и др. То е важна крачка към проникване в същността на явленията, характерно за осмислянето и обобщаването в абстрактно-логическата степен на познанието.

   Осмислянето е логически преход в съзнанието, което се постига чрез: аналитико-синтетичното изложение на учителя, изграждането на динамични модели (теоретични схеми) на закономерните връзки на живите системи (микросистема, мезосистема и макросистема); обсъждане на базата на евристична беседа и пр. Осмислянето е логически процес, който съществува при формирането на понятия и биологични закономерности, т.е при разкриване и усвояване на същността на биологичните явления. Постига се на основата на осъзнаването и мисловните операции - анализ, синтез, сравнение, абстрахиране и обобщение. Осмислянето е основен етап на разбирането и усвояването.

   Конкретизацията и затвърдяването на основните елементи на новите знания (частичното затвърдяване) по учебния материал има значение за тяхното запомняне. Това се постига при упражняването чрез трансфер на знанията в позната и непозната ситуация.

   Систематизирането и обобщаването на знанията се отнася до комплексния и системен характер на новото знание по обявената тема и плана на тематичното съдържание. Постига се чрез съчетаване на словесни, нагледни и технически похвати. Един от тях е записването на плана на урока след изпълнението на основните задачи в операционно-действения етап на усвояването на знанията, което става с активното участие на учениците. Друг похват е попълването на таблици по зададени показатели и пр. В този етап се постига диагностика и краен контрол на резултатите от дейността на учениците. Знанието е системно и цялостно, с по-висока степен на обобщеност, което е съдържателен елемент от биологичното съзнание и култура.

Формулирането на изводи е словесно логическо заключение, което е израз на качеството на резултатите на учебната дейност - на усвоените знания и адекватните логически действия. Извода е израз на умозаключението, до което достига ученикът чрез активна познавателна дейност.

Заключителната част на урока е аналогична за всеки тип и вид урок.