Понятието задача в широкия смисъл на думата. Инвариантная структура

   Процесът на зараждане на задачата в психологически план, Ралчо Трашлиев разкрива въз основа на „задачните” феномени: ситуация, ориентация в ситуацията, проблемна ситуация, задачен механизъм, задача и отговор на задачата.   

Тук ще разглеждаме накратко само явленията задачен механизъм, задача и отговор на задачата. 

Задачният механизъм е триетапна дейност за овладяване на ситуацията, процес с подчертано итеративен характер.  

1.  “Възникване на идея за изход от проблемната ситуация.” Тук се открива причината за затруднението – недостиг на информация, или нещо, което трябва да се преоцени, или липсва обект на ситуацията. Когато у субекта е налице актуална потребност от премахване на осъзнатата причина за затруднението, тогава той си поставя съответни цели, които трябва да постигне в следващите стъпки; 
2. “Подреждане, систематизиране, вербализиране на елементите, извлечени от проблемната ситуация”. Формира се извадка от елементите на проблемната ситуация, които имат отношение към актуалната потребност за осигуряване. Анализират се връзките на тези елементи с елемента – носител на затруднението и се подреждат според значимостта на тези връзки. 
3. “Реализация на идеята за изход от проблемната ситуация”. Сега се извършват определени преустройства на елементите от извадката от втория етап с цел разкриването на нови техни свойства и връзки, обуславящи намирането и изминаването на определен път, в края на който ще се стигне до преодоляване на затруднението.  

   Задачата е знаков модел на преживян задачен механизъм.  Основните характеристики на феномена задача са - обективна природа и знаков модел. Инвариантната й структура – дадено, търсено, метод на решаване (на задачата), възпроизвеждат етапите от задачния механизъм – търсенето моделира един от преживените през първия етап на задачния механизъм варианти за изход от проблемната ситуация и в модела-задача е еднозначно и точно формулирано; даденото (какви обекти се разглеждат и какво е дадено за тях) е знаков модел на систематизираните и вербализираните през втория етап елементи на проблемната ситуация и съдържа закодираната при подреждането им информация за техните свойства и връзки; методът на решаване на задачата е знаков модел на третия етап – реализация на идеята за изход от проблемната ситуация. 

   При моделирането на който и да е от трите етапа, се извършва “откъсване” на задачата от преживения задачен механизъм, т.е. съществуват варианти на задачи, при които може да липсват един или два, или дори три от структурните компоненти. Този факт се използва за обособяването на т. нар. редуцирани задачи.  

   Последният феномен е решение на задачата. Той е знакова форма на алгоритмичното описание, което показва как методът е бил приложен при конкретно дадено, за да се получи набелязания резултат. Следователно и този феномен  има обективна природа.  

   За изграждане “архитектурата” на дейността конструиране и решаване на задачи и за разширяване „задачното битие” на учещите, свой принос имат и т.н. редуцирани задачи. Типологията им се разкрива въз основа на морфологичния анализ на задачата. 

Основен елемент на системата-задача е даденото. “То очертава множеството на възможните “търсени””. В този смисъл търсенето е зависимо от даденото.  

Методът е още по–зависим. Той произтича, както от даденото, така и от търсеното. Ако даденото, търсенето и метода означим съответно с Д, Т и М, то описаните зависимости схематично можем да изразим: 

                     

         

   Задача, в която даденото и търсеното са ясно и точно формулирани, а методът за решение или е утвърден, или се подразбира от връзката м/у даденото и търсеното, се нарича традиционна задача  (схематично я бележим : ДТМ). 

Ако в инвариантната структура на задачата отсъстват един, два или три компонента, то тя се нарича редуцирана задача. Ако от структурата на задачата отсъства само един компонент, то той обикновено е  методът. Тогава тя се нарича редуцирана задача от първа степен, която схематично ще бележим с с        Д Т    или          

         

.                                            

   Ако в структурата на задачата липсват два компонента, то те обикновено са методът и даденото или търсенето. Такива задачи се наричат още – редуцирани задачи от втора степен. За определеност ги наричаме съответно: 

• редуцирана задача–въпрос - бележим схематично:   :           Т              

• редуцирана задача–казус - бележим схематично: Д                     

• Ако отсъстват и трите компонента от структурата на задачата, то тя се нарича редуцирана задача от трета  степен, която ще бележим :                      

                                 .   

    В този случай съществуването на задачата е “възможно, само  ако в знакова форма е представена самата преживяна проблемна  ситуация” 

    Решаването на т.нар. творчески задачи в обучението, което провокира  от само себе си работа с редуцирани задачи, е голям и богат резерв за усъвършенстване на учебно–възпитателния процес.