Цели на обучението по чужд език. Комуникативна компетенция.

•  Цели на обучението по чужд език
• Граматико-преводен метод - граматиката  като цел( запаметяване на правила и норми ); преводът е средство
• Аудиолингвален метод - умения за изразяване в устна форма
• Директен метод - изграждане на усет към устната реч
• Комуникативен подход - постигане на комуникативни компетенции

   Според Аудиолингвалния метод езикът е система от структури, които се приемат чрез изграждане на навици ( учене наизуст ). Целите са ориентирани към общуването.

   При Директния метод езикът се усвоява така както детето учи родния език. Работи се само на чуждия език ( повтаряне, имитация ). Прилича на аудиолингвалния метод. Той е лишен от здрава теоретична база. Това е методът, който предлага средства, характерни за традиционната граматика.

Фактори, които влияят върху целите на чуждоезиковото обучение

• Научни постановки ( Лингвистика, Прагматика, Педагогика и др. )
• Конструктивизъм и Обективизъм
• Психология ( интереси, потребности, мотивация )

Аврам Ноам Чомски

Комуникативна компетенция

   Чомски въвежда това понятие. Представлява формирани умения за съставяне на граматически правилни изречения. Комуникативната компетенция е изолирана от социо-културния контекст.

През 1971 год. Дел Хаймс доразвива и обогатява тази постановка . В това понятие (комуникативна компетенция ) се включва социалната функция на езика. Той твърди, че освен граматичните правила съществуват и правила на употреба, без които граматичните правила биха били безпогрешни.

Основни правила на употреба:

       1) Дали и в каква степен нещо е формално възможно

       2) Дали нещо е правдоподобно и вероятно осъществимо с оглед на наличните средства

       3) Дали нещо е допустимо, адекватно, уместно в контекста, в който се използва и оценява

       4) Дали нещо е общоприета практика

Комуникативният подход ориентира целите към постигане на комуникативна компетенция. Това включва:

•  Моделът на праговете ( 6 компоненти )

1. Лингвистична ( езикова ) компетенция - способност за съставяне и разбиране на смислени изказвания  в съответствие с правилата на езика
2. Социолингвистична компетенция - свързана е с лингвистиката и се определя като способност да се отчита уместността на изказа. Формираните умения трябва да съответстват на ситуацията и темата на общуване ; в съответствие на комуникативния акт.
3. Дискурсивна компетенция - способност да се съставят и разбират текстове в съответствие с техните качества и прагматичната стойност: Кохезия език, връзки в текста ); Кохерентност ( логиката на съставяне на един текст); Дискурс ( процес на съставяне на текста ); Текст ( готовия продукт )
4. Стратегическа компетенция - способност да се прилагат вербални и невербални комуникативни стратегии, които да компенсират липсата на достатъчно езикови знания или други комуникативни проблеми ( вербални и невербални )
5. Социокултулна компетенция - изисква познаване и съобразяване с особеностите на културния контекст.
6. Социална компетенция - способност за съставяне и поддържане на социални контакти

• Моделът на входно-изходните равнища ( 3 компоненти -Езиков компонент, Социокултурен компонент и Стратегически компонент- )

   1.Езиковата компетенция се определя като способност да се разбират и съставят смислени изказвания в съответствие с езиковите правила. 

-Структурен елемент - усвояване на знания на езика

- Функционален елемент - свързан е с употребата на езика, функциите, които езиковите форми изпълняват на комуникативно ниво. Способността за прилагане на езиковите знания в устна и писмена форма с цел създаване на текстове

   2.Социокултурен компонент - знанията за социалната среда и културните тенденции в страната, в която се говори чуждия език. Това са умения за ориентиране в социокултурния контекст с цел да се подберат езикови и неезикови средства за постигане на комуникация . Тази компетентност се определя като умения за ориентиране в социокултурната среда. Социокултурният компонент обваща ежедневното общуване, междуличностните отношения, общите социални ценности. В Чуждоезиковото обучение социокултурният компонент се разграничава на 3 нива: познавателно; поведенческо ( запознаване с поведението ); ценностно ( толерантно отношение към средата )

   3.Стратегически компонент - отнася се до умението да се използват компенсаторни стратегии за решаване на комуникативните проблеми