Комуникативен подход. Научни предпоставки за смяна на приоритетите в чуждоезиковото обучение.

   Комуникативният подход навлиза през 70-те години на ХІХ в. Съществуват две философски парадигми, влияещи върху метода на обучение

І. Обективизъм - образователна идеология от времето на класическия Хуманизъм. Основава се на схващането  за обективно съществуваща действителност. Основната идея е, че значението съществува в света независимо от личния  опит на индивида. В сферата на образованието се възприема постановката, че основната цел на обучението е да се помогне на учещия да усвои знания за обективно съществуващата действителност ( традиционна образователна схема: знанието е вложено в учебното съдържание и чрез това учебно съдържание  се подчинява на учебните цели, то се предава отгоре надолу  - какво и как да се преподава). Задачата на преподавателя е да дава знания, а на ученика да усвоява тези знания. Това е схемата, която следва логиката на човешкото развитие. Знанието се предава, овладява и препредава от поколение на поколение. Това е начинът да се съхрани знанието. Тази схема създава следната ситуация в практиката на чуждоезиковото обучение:

1. Обучението е ориентирано към езика. Преподавателят има водеща роля. Той преподава, ученикът учи и научава. Учителят е този, който знае, а ученикът - не знае. 
2. Чуждоезиковото обучение, което се основава върху тази схема, дефинира учебните цели на езиково ниво.  Езикът се отъждествява с Граматиката - граматико-преводен метод и аудио-лингвален метод . Има схващане, че граматиката е в основата на обучението. 

   Процесът на обучение трябва да се преосмисли по нов начин т.е. той трябва да се насочи към ориентиране на обучението към учещия. Образованието вече не е привилегия на висшата класа, дори е начин да се осигурят равни условия в обществото.

ІІ. Конструктивизъм - той заменя старата идеалистична теория и е съпътстван от нова образователна схема. Идеята е, че тази действителност е резултат от конструктивните процеси на индивида. Знанието се конструира и реконструира в зависимост от индивидуалните възможности, от нуждите, от интересите на индивида. Образователната схема трябва да съдаде необходимите условия, за да може всеки, който учи да конструира знанието и смисъла на това, което е обект на усвояване. Конструктивните процеси зависят от жизнения опит и когнитивната база на индивида.

    Новата образователна схема налага и нов подход, нови процедури в учебната практика. Новият модел е насочен към дефиниране на учебните цели. Той следва принципните закономерности, които са в основата на разработването на учебни програми (курикулуми), подчинени на целите и средствата за постигането им ( дефинират се целите, учебното съдържание се дефинира по подходящ начин )

1. Курикулум - форма на планиране на концептуално равнище, която предхожда разработването на учебната програма с идеята да се включват философски, административни и социални фактори, които оказват влияние върху обучението.
2. Учебна програма - следващо ниво на планиране на целите за всеки етап от обучението и методиката, която ще се прилага.

   Курикулумите и учебните програми формират новата образователна схема, която се използва при разработването на проект № 4 на Съвета на Европа:  Праговите равнища в чуждоезиковото обучение . С този проект се унифицират изискванията за преподаване и усвояване на всички европейски езици. Новата европейска рамка се въвежда през 2001 г.  Дефинират се потребностите на учещите на комуникативно ниво, целите се формират на функционално ниво. При програмирането присъстват понятията (семантични комуникативни единици) и приложение на лингвистичните единици ( функции ). Водещи са словесните действия. 

   Този проект разработва подробно учебно съдържание и се полагат основите на Понятийно-функционалния подход, който е подчинен на идеите на Конструктивизма. Резултатите от праговите равнища в ЧЕО са изключително положителни, но липсва методика на обучението  и процедури за оценяване.

   През ХІХ в. навлиза Прогресивистичната Педагогика.  Представители са Русо ( връщане към природата) , Пиерже ( ориентиране към ученика )  и Джон Дюи. 

   Според Дюи обучението не трябва да стандартизира мисленето, а да дава възможност всеки сам да открие индивидуален начин на учене и усвояване; мотивацията е континиум, който се развива с натрупания опит . На базата на Дюи се създава нов модел за разработване на учебен корикулум :

• приоритети: индивидуален начин на учене, усвояване; развиване на индивидуални възможности  и стратегии за усвояване; творчески способности на ученика; лични взаимоотношения; чувство за самоотверженост съпричастност при дефиниране на потребностите
• ученик: в центъра на обучението
• обучението като процес: ориентирано към ученика и към дейностите, които прилагаме в класната стая
• комуникацията: цел и средство  в процеса на обучение 
• език: усвоява се като средство за общуване чрез самото общуване
• цел на обучението: формиране на комуникативна компетенция чрез прилагане на мотивационни въпроси
• учебни дейности: ориентирани са към комуникативния акт.

   Чомски критикува Бихейвиоризма и Структурализма. Според него езикът не е имитация и не може да бъде сведен до програмирано поведение. Езикът е творчески процес, подчинен на езикови правила; отдава значение на когнитивните аспекти. Речевото поведение не може да е набор от навици. Формалният подход не може да изрази творческите възможности

   През 70-те год. на ХХ в.  се появява третата предпоставка  за смяна на приоритетите. Прекрачва се границата на изречението, отдава се значение и на екстралингвистичния подход ( анализира се и онова, което не е изразено с езикови средства ). В областта на Социалната Лингвистика се прави анализ на екстралингвистичните фактори, без които комуникативният процес не може са реализира пълноценно.

   Според Хаймс съществуват правила ( соц.-лингвистични норми ) на употреба, без които граматичните правила биха били безполезни. Това са правила, приети от обществото като норма за нормално речево поведение; те осъществяват връзката между лингвистичните и екстралингвистичните елементи на речта, но принадлежат на комуникативния процес.