Комуникативен подход при обучението по чужд език - същностна характеристика.

Лингвистична теория

• Структурална Лингвистика - 60-те год. на ХІХ в.
• Генеративизъм - 70-те год. на ХІХв.
• Прагматика ( Прагмалингвистика ) - 80-те год. на ХІХв.

   Дискурсивният анализ, текстолингвистиката и функционалната граматика имат принос в развитието на Прагматиката. Прагматиката е многообхватно явление и не може да бъде дефинирано.

   Прагмалингвистиката заменя формалния подход, който до момента е представял езика като система. Прагмалингвистиката си поставя за цел да хармонизира структуралистичните и генеративни постановки, търси връзка, съчетава ги и ги подчинява на комуникативната функция на езика.

Теория на философа Остин  и Сърл 

   Остин се занимава с философия на езика. Според философията на езика разчита на лингвистичните теории, чрез които се реализират специални правила на употреба. На тях се подчинява комуникативния процес. Това са правила, които на лингвистично равнище са свързани на ниво граматика, а на екстралингвистично равнище са свързани с контекста. Тази представа за езика присъства на ниво езикова употреба.

    Речева дейност - това е процес, с който се занимава психолингвистиката

   Употребата на езика и речевата дейност има обща отправна точка - присъстват в комуникативния акт, който се реализира в лингвистичната система. Ако приемем идеята, че прагматиката е съпоставима с комуникативната езикова парадигма, комуникативната методика се вписва изцяло в прагматичната парадигма за същността на езика. 

   Прагматиката е основа на комуникативния подход. Прагматичната перспектива има основни характеристики и те са вложени в комуникативната методика.  Възприема се глобалната представа за езика като дискурс и текст. Лингвистичните анализи на ниво езикови структури и изречения са заменени с анализи на  надфразовите единства ( анализи на текстово равнище ).  Представа за езика като система от структури е заменена от концепцията, че езикът е средство за комуникация и осигурява междуличностното общуване. Предмет на изследване са неформалните езикови елементи, а предмет на анализ е комуникативния процес и взаимоотношението на тези, които участват в него. Езикът, който се реализира на ниво употреба, се възприема като средство за реализиране на конкретните комуникативни функции. Формалният подход пренебрегва фактора езикова употреба и така се лишава от функционалност ( основна характеристика на езика ).

   Контекстът включва мястото и обстановката в които се реализира комуникативния акт, участниците в него; предхождащи фактори, които влияят в ситуацията; личностни характеристики на участниците и индивидуални стратегии, които всеки от тях прилага в ситуацията.

Комуникативен подход и комуникативна ориентация на обучението ( 90-те год. на ХХ век )

   На ниво подход се разработват теоретичните основи. Спорът дали да е подход или метод възниква през 90-те год. на ХХ век. Комуникативният подход се обосновава като научнообоснована тенденция в практиката на чуждоезиковото обучение.

   Подходът се обосновава на научно-теоретични постановки, за да изведе принципни езикови закономерности, на които се основава метода.

   Основна цел на чуждоезиковото обучение е формиране на комуникативна компетенция, а тази компетенция осигурява възможност за общуване. 

1. Комуникация - процес на взаимодействие ( интеракция ) и обмен на информация между двама или повече участници в определен контекст, при които всеки от тях използва както вербални, ката и невербални средства.

2. Комуникативна ситуация - елементите, които провокират общуване с цел реализиране на комуникативните намерения на участниците в него.

3. Комуникативна методика - възприема комуникацията като функционален контекст, който осигурява възможност за реални процеси на интерактивната ситуация.

   Възприета в по-широк смисъл комуникативната ситуация изисква елементите, които й принадлежат, да са подчинени на нея, а не обратното. Не бива да смятаме, че комуникативната ситуация е подчинена на постигане на комуникативни цели. Всички елементи са подчинени на постигане на комуникативни цели. Целите не са насочени към Граматика, Лексика, а към комуникативно общуване.

   Когато се появява комуникативният подход идеята е, че комуникативната методика следва да бъде насочена към постигане на комуникативна цел. 

   Комуникацията е цел на обучението ( слаба версия ).  С еволюирането на комуникативната идея се стига до една силна версия : комуникацията не е само цел, тя е и средство в обучението. Обучението се насочва към развитието на комуникативни процеси.

   Комуникацията представлява обмен на информационни послания. Същностните характеристика на реалния комуникативен акт се възприемат от комуникативната методика. В комуникативният акт трябва да присъства т.н. значимо съдържание. Основна та учебна дейност се явява информационна празнина

 4. Функционалността като основа характеристика на езиковата употреба- комуникативната цел и комуникативните намерения са необходимо условие, за да се реализира комуникативния акт. Ученето и усвояването на чуждия език не е самоцел, а средство за постигане на целта. Този факт основава комуникативно ориентирани цели.

5. Учене, усвояване, автономия на обучавания

• Обучението е ориентирано към ученика
• Автономия на учещия - той поема отговорност за ученето и усвояването
• Учителят предлага възможности на учене, в които ученикът да бъде  главнодействащо лице. Учителят създава дейности, които провокират дискусии; дейности, които провокират общуването. Винаги трябва да има обратна връзка. Усвояването на езика се основава на когнитивни, мисловни и съзнателни процеси.