Учебното съдържание по чужд език. Критерии за подбор и организация на учебното съдържание по чужд език.

Характеристики на учебното съдържание

• Лингвистичното  съдържание присъства в чуждоезиковите учебници. Това съдържание трябва да бъде подбрано според някои изисквания. То трябва да бъде подбрано според възрастта и според методите.
• Текстовете са задължителен компонент на учебното съдържание, те имат когнитивна и информативна стойност, те носят информация.
• Учебни дейности, техники, процедури - методика на работа; това, което ни дава възможност да приложим учебното съдържание в практиката и ни дава възможност за постигане на целите. Учебните дейности представят конкретно методите. В зависимост от методите, критериите са различни.

Критерии за подбор на учебното съдържание:

1. Лексиката се ориентира по тематични стойности
2. Структурализъм - учебното съдържание се организира, така че да се степенуват структурите
3. Комуникативни системи - учебното съдържание се ориентира според тях
4. Понятийно-функционален подход - езикът се възприема не само като формална система за формиране на страница, а като функционална система. Обучението се стреми към максимално доближаване до комуникативния акт

Лингвистично съдържание при различните методи

1. Граматико-преводен метод - традиционната ( нормативна ) граматика. 

    Използва се дедуктивен подход ( от правилото към примерите ). Първо се предават правилата, после се дават примерите. Обясненията са на родния език. Правят се списъци на непознатите думи. Прави се превод от чуждия на родния език и обратно. Когато става въпрос за художествена литература ( езикът на литературата се възприема като елитарен ) се чете на глас и се обясняват думите и граматиката.

2. Директен метод

   Основна цел е устното общуване от ежедневието ( диалози ). Лексиката е тематично организирана. Граматиката е представена имплицитно, не се обяснява, тя се представя в примерите ( прилага се индуктивния подход ). Съдържанието следва принципите на граматичната прогресия - степенуване. Друга цел е произношението ( имитация, повтаряне с цел запаметяване )

3. Аудиолингвален метод - ежедневни ситуации на общуване

   Дават се дидактизирани текстове с цел да представят езиковите структури, правят се упражнения с цел да се усвоят тези изразни модели. Правят се субституционни и транформационни упражнения. Разчита се на усвояването наизуст на диалозите. Езиковите структури са съставени според тяхната сложност ( употребата в простото или сложното изречение )

4. Понятийно-функционални програми

   Представят нов, по-различен начин за излагане на учебното съдържание. За разлика от темите, текстовете, ситуациите на общуване,  граматиката и граматичната прогресия функционалният метод е приоритетно ориентиран към комуникативните намерения, към реалните ситуации на общуване. На нея са подчинени езиковите елементи. Целите се дефинират към реализиране на комуникативните намерения.

5. Комуникативен метод - разработват се учебни програми.

   Учебните програми са представени конкретно в учебното съдържание. Граматичната прогресия е заменена от т.н. циклична прогресия. Прилага се при въвеждане на експодентите ( езиковите елементи: лексика и граматика ). Има степенуване според нивото на обучение и служат за постигане на езиковите функции.

   Езикът се упражнява в контекста на ситуациите. Включват се различни текстови разновидности, ориентирани към комуникативната компетенция. В учебното съдържание трябва да има автентични текстове, които да провокират устната реч и писането.

   Отделя се внимание да се усвоява културата на езика, поведенчески модели при общуване. Присъстват под формата на задачи, текстове.

 Комуникативен подход в практиката на обучението

Комуникацията е езикова дейност и езикова действителност, приоритетно ориентирана към комуникативните намерения и постигане на езиковите цели.

Основни характеристики на комуникацията и комуникационния акт

1. Функционалност - предаване на информация. Реално в живота комуникативният акт се провокира тогава, когато участниците в него искат да запълнят някаква информационна празнина. Общуването между хората е породено от съдържанието и не от формата.
2. Необходимо условие за реализиране на комуникативния акт е посланието, което предаваме помежду си и информацията.
3. Упражняването на езиковите елементи и на тяхната употреба не може да бъде с цел комуникация.
4. Създаването на комуникативни ситуации  е реален процес, който има за цел реализиране на конкретни комуникативни намерения.
5. Езикът се основава на езиковата система, без нея комуникацията е невъзможна, но не се се ограничава на ниво езикови знания.
6. Езиковата дейност се ограничава с постигане на комуникативната цел, изграждане на езикови навици ( граматични и лексикални). Езиковите знания не са в противоречие ня комуникативните дейности. Езиковите цели ще ги прилагаме в учебната практика. Тези учебни дейности могат да се контекстуализират

   За да се постигнат целите, които дефинирахме като комуникативна компетенция е необходимо да се приложат техники и учебни дейности, ориентирани към реализиране на комуникативните намерения.