Четенето в практиката на обучението по чужд език.

   Има четири речеви дейности - четене и слушане ( рецептивни дейности ); писане и говорене ( продуктивни дейности

Четенето като целева дейност в обучението по чужд език 

   По различен начин се е подхождало в преходен момент и по различен начин се подхожда сега.

1. Граматико-преводен метод - четат се литературни текстове; чете се на глас, анализира се и се превежда

2. Аудиолингвален метод - всичко се поднася в устна форма ( четат се съставени текстове ); чете се на глас, анализират се езиковите елементи; не се стига до превод и анализът е достатъчно условие да се стигне до разбирането; следват въпроси с цел да се запаметят езиковите структури, те не са насочени с цел проверка на разбирането; не се отдава значение на съдържанието на текста, на дискурсивните характеристики и на функционалните особености на самия процес на четене; не се зачитат и потребностите на обучаващите се.

С развитието на комуникативния подход се подлагат на анализ комуникативните процеси. Всяка една от речевите дейности се дефинира по нов начин. Четенето се характеризира като целева дейност, текстовете не са съставени, те са автентични, такива каквито са в реалния живот ( репортажи, интервюта, програми във вестници). Текстът се възприема като носител на информация. Четенето на глас е заменено със самостоятелно четене. Предварително сме задали въпроси, за да може, когато ученикът чете, да знае къде да си насочи вниманието. Проверява се разбирането и чак след това може да се обяснят някои думи. Съдържанието на текста и неговите функции ( комуникативни ) са значими при подбраните учебни дейности, които предлагаме на ученика - дискусии, обсъждане на отделни проблеми. Много често, после, преминаваме към други дейности. Учебните дейности, които се прилагат при обучението са дейности от натрупания житейски опит.

   Процесът на изграждане на умения за четене с разбиране е свързан с метода на дискурсивната компетенция. Този метод позволява да се разбере текста, дори и когато има непознати думи. Този метод разчита на когнитивната база

Ø  Когнитивна база

Ø  Стратегии за четене с разбиране ( на компенсаторно ниво )

Ø  Формиране на дискурсивна компетенция на чуждия и на родния език - определяне какъв е текста; умения да се конструира и реконструира смисълът и знанията в хода на четенето; познаване на езиковите елементи, които осигуряват формалната и логическата свързаност на текста : кохезивни ( езикова свързаност; формална свързаност в текста) и кохерентност ( логическите връзки )

 

Ø  Лингвистична компетенция -  четенето разчита на активни мисловни процеси, да се провокира мисленето на ученика. Учителят трябва да преодолее навика да се въздържа сам да каже и да обясни всичко.

 Психолингвистични модели на процеса на четене при обучението по чужд език

По различен начин характеризират  самия процес на четене.

1. Модел отдолу нагоре  - отделя се специално внимание на текста. Процесът на четене се свежда до подробно и точно декодиране на езиковите елементи. Анализира се, дори се стига до превод. Това е в периода на обективистичната тенденция.

2. Отгоре надолу - извеждат се на преден план интерпретативните умения на читателя. Читателят анализира и си оформя собствени хипотези. На преден план е ролята на читателя, неговите интерпретативни умения. Това схващане ориентира моделът към когнитивното схващане. Грешките се смятат като липса на познание. При този модал не се дава възможност на интерпретиране на текста според възрастта. Един и същ текст може да се интерпретира по един и същ начин от всички читатели.

3. Интерактивен модел на четене - взаимодействие между текст и читател ( транзакция )

Не са пренебрегнати теоретичните постановки на когнитивната психология. Моделът отдава значение на формираните представи за света. Четенето не само е процес на декодиране на лингвистичните знаци, а цели да се достигне до разбирането. Не се пренебрегва значението на никой фактор. Контактът на читателя с текста предполага процес на взаимодействие между познанието, което той има като съзнателен житейски опит, и информацията като закодирани езикови знаци.

Ø  Когнитивните схеми - структурират се и подлежат на преструктуриране. Информацията се съгражда и интегрира чрез тези схеми. Специалистите стигат до заключението, че само познанието от общ характер не е достатъчно, за да се достигне до разбирането.

Най-важният психолингвистичен процес за четене и разбиране е този, който отдава значение не само на прилагането и разбирането на общото съзнание за света, но и на когнитивните схеми.

Този интерактивен модел представя четенето в неговата двупластовост. Във всеки момент читателят гради хипотези за съдържанието на текста, за което прилага общите познавателни ( когнитивни ) схеми. Читателят декодира езиковите знаци и по този начин разчита на познанието ( така проверява хипотезите си, за да ги потвърди или отхвърли ). Този модел на четене е свързан с конструирането и реконструирането на смисъл и значение в хода на четенето ( конструктивизъм като педагогическа теория )

 

Видове четене ( форми на четене ) - свързани са с текстовата разновидност:

1. Детайлно четене - ориентирано е към разбирането на подробностите в текста

2. Глобално четене - цели разбирането на общото съдържание на текста

3. Селективно четене - търси се конкретна информация

Всички видове четене са насочени към съдържанието на текста. Това четене се различава от четенето на глас ( аналитично четене )

Четенето в практиката на обучението по чужд език  при използване на интерактивния модел

На първо място се ориентираме към потребностите на учениците, по този начин организираме учебните дейности.

Ø   Подходяща форма - съобразно целта

Ø  Учебни дейности, които предхождат четенето - учебни действия, които въвеждат темата. Ако има илюстративен материал, как учениците интерпретират ситуацията.

Ø  Учебни дейности по време на четенето - организиране на четенето в определено време; може да предложим няколко заглавия и учениците да изберат едно от тях; може да има илюстрации, инструкции ( рецепти ), указания за използване на формуляри

Ø  учебни дейности след четенето - такива могат да бъдат насочени към разпознаване на речевата дейност, към разсъждаване по темата; задачи, ориентирани към интегриране на дейностите: упражнения вярно-невярно, търсене на опции за отговаряне на въпроса

Ø  Интегрирани дейности - допълване на информацията в текста; подреждане на идеи ( текста на пасажи ); предлагане на различен финал

Ø  Учебни дейности, свързани със стратегиите за четене - дават се  задачи, ориентирани към общите познания на ученика ( предположения, интерпретации относно информацията в текста ); задача, свързана с бързо изчитане на текста и извеждане на основната тема; задачи за откриване  на специфична информация; задачи за познаване на различни текстови структури. Трябва да се обърне внимание между езиковите средства и връзката в темата.