Говоренето като целева дейност при чуждоезиковото обучение.

    Говоренето е провокирано от екстралингвистични фактори. Представлява реализиране на поредица от словесни дейности. Комуникативната ситуация стимулира говоренето – събеседниците с техните социални характеристики, отношенията помежду им, отношенията спрямо темата на разговор – обмен на мнения и информация между говорещ и слушател

Говоренето е рецептивна и репродуктивна дейност. Ситуацията може да е вътрешен или външен фактор, който да провокира разговора.

 

Говоренето като психо-физиологичен процес.

• Мотив – задаване на въпроси, изразяване на мнение и да се аргументира отговора; комуникативни намерения – моментът в който се дефинира съдържанието на изказването, конструира се субективният смисъл. Ние като говорещо лице трябва да изразим няколко идеи; говорещият се опитва да вербализира идеите, за да бъдат разбрани от участниците.
• Реализиране на изказването – създаване на дискурс ( процесът на създаване на текст), процесът на трансформиране на субективния смисъл, който се поражда в съзнанието на говорещия в система от обективно съществуващи лингвистични значения. Този краен процес преминава през първична семантизация, вътрешна реч и достига до вербално формулирано изказване

Първична семантизация е моментът, в който говорещия търси изразните средства, за да изкаже идеята си ( процес на подбор на изразните средства). В следващ момент се трансформира в система от добре организирани значения – логически свързани думи и изрази – вътрешна реч. След това следва процесът на разгърнатото изказване – устно се формулират идеите, мислите , моментът на говорене.

Интерактивен процес между слушащия и говорещия. Целта е учещите да развият умения за формиране на логически свързани и добре структурирани устни изказвания, съобразени с лингвистичните норми и конкретната ситуация на общуване.

Учебни дейности

·       Въвеждащи учебни дейности – чрез илюстративен материал , поредица от картинки, снимки (описание на дадена история) ; чрез въвеждащ текст, конкретна ситуация,; звукови илюстрации.

·       Учебни дейности контролирани от учителя ; след като сме разглеждали и упражнявали даден материал – възпроизвеждане на диалог; диалог по аналогия; механичен обмен на информация;  провеждане на интервю.

·       Учебни дейности за самостоятелно изразяване – за да бъде решен комуникативен проблем; симулация на реално общуване; описание на лица и предмети; коментари; дискусии; дебати по зададена тема.

·       Учебни дейности и стратегии, които трябва да развиваме: помощ от събеседника; догадка от контекста; да перифразират; да обясняват; да заменят непозната дума с друга по подразбиране,

·       Поведение по отношение на грешките: позитивно отношение, използване на мимики, жестове; чрез даване на примери.