Писането като целева дейност при обучението по чужд език.

    Писането като целева дейност  при чуждоезиковото обучение може да бъде:

• На ниво създаване на текст
• На ниво комуникация
• С развитие на комуникативния подход, като речево поведение.

      Писането е продуктивна дейност както говоренето. То трябва да се развива целенасочено. При него нямаме директен контакт ( адресат). Реципиентът може да бъде познат или непознат. Служи за официална и лична кореспонденция.Личната стилово се различава.

      Цели: да постигнем това, което желаем ;отправяне на жалба; получаване на информация от институции, агенции; попълване на формуляри, CV. Търси се официален и ефективен контакт на ниво институция. При писането се стремим да се изразим конкретно и ясно.

Особености на които се подчинява писмената реч.

Учебни дейности за формиране умения за писане:

• учителят трябва да се съобрази с определени критерии;
• необходим е контекст и ситуация – пишещият трябва да се съобразява със ситуацията и с дистанцията във времето, и да се позовава на предишни текстове, които е писал;.
• Трябва да се въведе контекст, ситуация, която да мотивира писането ( контекстуализаране)
• Трябва да се преследват определени цели ( целенасоченост)

Целта определя подбора на езиковите форми – стил, думи, изрази, фразеологии, езикови структури. Учениците трябва да познават различни видове текст ( текстови разновидности в писмени текстове)

Учебните дейности трябва да ориентират ученика към определен адресат ( читател)

1.Творчески елемент ( креативност) – в съзнанието има породени идеи, които да се приложат в текст, подбирайки езикови изрази

• Кохезия, кохерентност
• Писмен текст – продукт на лични усилия и умения
• Да се подбират интересни теми от жизнения опит, съобразени с възрастовите характеристики.

2.   Мотивация – като предложим дейности , които мотивират писането; отделят се 2,3 мин. за да се определят целите; тръгва се от текст за писане или слушане, прави се отделен коментар

3.  Интегриране на дейности

• Лингвистично съдържание – комуникативните функции се опражняват чрез .говорене, слушане и четене. Различните комуникативни дейности две или повече се развиват в един и същ контекст.

Писането в практиката на обучение: конструиране на логически текст; изграждане на умения за писане

• Въвеждащи учебни дейности, които си поставят задача да запознаят учениците с различните характеристики на текстовите разновидности, различните видове писмена реч. Предложените модели се анализират , извеждат се основните харакеристики – стил, фразеологии, вида информация. При работа с текстове – да допълнят по информация дадена част от текста; да предложат заглавие ня текста; да трансформират и променят лицето, регистъра на общуването; да направят преразказ – репродуктивна дейност.
• Учебни дейности контролирани от учителя: задава тема, план, въпроси на които отговори ще се получи свързан текст, обем. Ученикът  може да редактира текст според моделите работени в клас – картини; диапозитиви; филмчета; рисунки по които се създава писмен текст; комикси; писане на инструкции зададени чрез илюстративен материал.
• Учебни дейности за самостоятелно изразяване

Определят се стимули, които да предизвикат дейността

• От илюстративен материал; материал за четене – статия , филм, писмо от приятел
• Указания относно писанията
• До редакция на вестник относно статия
• Писане на съчинения и есета по зададена или свободна тема.

Учебни дейности за развиване на стратегии за писане:

• Трябва да се знае за кого е предназначен текста, трябва да е съобразен с комуникативната ситуация.
• Учениците трябва да си направат план, да прочетат това, което са написали , за да го коригират , да пишат чернова, трябва да наблегнат на принципите за логическа свързаност на текст, организиране на информация в конкретния текст, който се пише.